Глава 23
Въпреки че спах достатъчно добре през нощта, въпреки шума отвън, очите ми се отвориха рано. Бях нервна за пристигането на Хейл. Не исках да объркам нещо. Той не се беше обадил, нито беше изпратил съобщение, а Фелисити също не ми беше дала никакви нови подробности. Изкъпах се, облякох се и се разходих из апартамента, търсейки неща, които да почистя.
Влизайки от балкона, чух щракване на вратата. Чувах гласовете на повече от един мъж и разбрах, че Хейл не е сам. Да се скрия ли, ако е с някого, или да им предложа напитки? По дяволите, Фелисити не ми беше казала какво да правя в такава ситуация.
Вратата се отвори и Хейл влезе, последван от Езра. Чудесно. Точно човека, когото исках да видя отново. Не. Никога.
– Влез и обядвай. Можем да обсъдим проблемите ти със сделката с чаша вино. Имам нужда от почивка след ранния сутрешен полет. Не искам да се занимавам с това веднага след пристигането си. – Хейл говореше с Езра, сякаш бяха стари приятели. После погледа му се премести към мен, докато оглеждаше как съм облечена. Недоволният му поглед ми подсказа, че съм направила нещо нередно.
– Здравей, Саманта. Вече си се запознала с Езра. Той ще се присъедини към мен за обяд.
Две неща за това: Той ме нарече Саманта, знаейки, че името ми е Сами Джо. После ми говори, сякаш знаех какво ще ядат за обяд. Имаше нещо в списъка от Фелисити за това. Трябваше да тичам до кухнята и да проверя.
– Добре. Имаш ли нужда от нещо в момента? Или искаш да отида да приготвя обяда?
Той махна на Езра да излезе на балкона.
– Донеси ни по чаша Sassicaia. После можеш да започнеш с обяда – информира ме той.
Познах името и разбрах, че говори за виното. Проблемът беше, че никога преди не бях отваряла бутилка. Не бях сигурна как се прави. Тези бутилки не бяха със завинтени капачки.
– Трябва да проверя нещо, Езра. Ще се видим отвън – каза той, обръщайки се и тръгвайки към кухнята.
Бързо го последвах, доволна, че ще бъдем извън обсега на слуха на Езра. Не исках той да чуе, че не мога да отворя бутилка вино.
Хейл се приближи до рафта с вина и извади бутилка от виното, за което беше споменал.
– По изражението на лицето ти личи, че нямаш представа как се отваря бутилка вино. Ще ти покажа и искам да гледаш внимателно. Трябва да можеш да го правиш.
Аз кимнах.
– Разбира се.
Той отвори едно чекмедже и извади голямо черно метално устройство. Гледах как подравни острието на винта над тапата, след което завъртя горната част, за да го завие. Накрая натисна двете страни, които се бяха издигнали като крила, и тапата излезе с леко пукане.
Исках да въздъхна с облекчение. Мислех, че ще е много по-трудно от това.
– Добре, мога да го направя – уверих го.
Той остави приспособлението и ме погледна.
– Трябваше да си купиш дрехи вчера. Твоите дрехи няма да бъдат приемливи.
Не знаех за дрехите. Затова ли ми плати по-рано? За да си купя нови дрехи?
– Съжалявам. Не знаех, че трябва да използвам останалите пари за дрехи.
Хейл се намръщи.
– Фелисити не ти е обяснила?
Харесвах Фелисити. Тя беше много добра в работата си, затова да му кажа „не, не ми е обяснила“ ми се струваше като да я издавам.
– Сигурна съм, че ми е обяснила, но аз съм го пропуснала.
– Използвай картата. Ще ти оставя списък с магазини, от които да си купиш нов гардероб. Дрехите, които си донесла, не е нужно да излизат от куфара ти. Моят свят очаква нещо различно. Разбираш ли?
Кимнах с глава, защото започвах да разбирам. Той беше променил името ми и сега променяше дрехите ми. Но тогава си помислих, че съм негова служителка и трябва да изглеждам по определен начин. Трябва да го приема и да не се дразня толкова.
Думите „да, сър“ почти излязоха от устата ми.
– Добре – след което лицето му омекна и той се усмихна. Тази секси, сладка усмивка, която помнех от дните, когато ми купуваше кексчета.
Той дойде при мен и сложи ръка на бузата ми. Изглеждаше интимно и аз замръзнах, изненадана от докосването.
– Харесва ми да си тук, когато пристигам. Липсваше ми – каза той с нежност, която не беше проявявал към мен преди.
Стомахът ми се разтрепери и не бях сигурна как да отговоря.
– Езра ще е тук за няколко часа. По-малко, ако имам късмет. Ще отидем заедно на пазар, ако искаш.
Идеята да пазарувам с Хейл ме плашеше. Нямаше да знам какъв вид дрехи очаква да купя и напрежението да ме наблюдава и изучава не ми се струваше никак забавно.
– Мислите ти се четат толкова ясно в очите ти – усмихна се той. – Няма проблем, Сам. Ще ти помогна да пазаруваш.
Просто кимнах. Ръката му се отдръпна, а лицето ми все още пазеше топлината от докосването му.
– Ще извадя виното. Можеш да започнеш да приготвяш обяда. Ако бях сам, щях да те поканя да се присъединиш, но Езра е бизнес партньор и ще ми е нужна малко уединение.
Намръщих се. Какъв бизнес партньор може да е той?
– Не прилича на теб или на твоя свят – казах без да мисля.
– Той е от Тексас – отговори Хейл, сякаш това обясняваше всичко.
– Освен това е груб и изглежда суров.
Хейл се разсмя, докато вдигаше двете чаши с вино. От бутилката капеше капка и той не беше налял точно в центъра, но беше намерил капката и я беше изтрил с палеца си. Кухнята отново беше в перфектно състояние.
– Да, такъв е. Затова е добър в работата си.
Не казах нищо друго, а гледах как Хейл напуска кухнята.
Трябваше да разбера какво ще има за обяд. Знаех, че в списъка с продукти, който Фелисити ми изпрати, се споменаваше нещо за приготвяне на храна. Знаех как да готвя, но се притеснявах, че изтънчената храна, която Хейл щеше да поиска, може да е трудна за приготвяне. Вместо да се разхождам и да чистя цяла сутрин, трябваше да прегледам храната и да съставя меню. Научих си урока. Следващия път ще знам.
За щастие Фелисити беше изпратила пример за обяд, за да ме подготви за спешни случаи. Прясна раковина с азиатска салата, които заедно струваха колкото теле, но разбира се, това беше Ню Йорк. Подредих чиния с двете ястия, добавих чиния с хумус с пита чипс и микс от зеленчуци. Това беше едно от любимите ястия на Хейл. Чувствах се сигурна, като им сервирах това.
Тя каза да „извадя хумуса пръв“. Това беше предястие.
Исках да не се налага да виждам Езра. Трябваше да преодолея отвращението си към него, колкото се може по-скоро.