Глава 8
Останалата част от деня мина бавно, а главата ми беше толкова пълна с въпроси и притеснения, че дори не можах да ям ягодите и кексчетата, които ми беше оставил г-н Скъпоструващ. Апетитът ми беше изчезнал и на негово място се беше настанило нещо, което можеше да се опише само като страх за приятелите ми.
След работа излязох в летния слънчев залез. Мама се съгласи да отида да посетя Джейми. Казах ѝ, че нещо не е наред и че тя се нуждае от приятел. Мама ми каза да се прибера до вечерята. Малко неща ѝ убягват, затова предположих, че знае, че съм разтревожена от разговора, който прекъсна по-рано днес с Бен. Тя не ме разпитваше и не се замисли, когато се съгласи.
Взех кутията с кексчета и ягоди със себе си. Може би Джейми щеше да има нужда от нещо сладко. Не че ягоди и кексчета можеха да оправят нещата. Тя беше на осемнадесет и бременна с бебето на момче, с което беше само приятелка. Боже, как не бях разбрала, че са били интимни? Опитала ли се беше да ми каже през последния месец, а аз бях толкова погълната от живота и мечтите си, че не я бях чула? Ако е така, бях ужасна приятелка. Трябваше да знам. Да бъда до нея, когато направи теста за бременност. Тя го направи сама, а аз къде бях? Не бях там. Ето къде.
Побързах към дома ѝ, надявайки се, че няма да се наложи да я търся. Беше ми било трудно да преживея последните няколко часа след разговора с Бен. Исках само да тичам при Джейми. Да проверя как е. Да поговоря с нея. Да оправя нещо, което вече се беше случило и трябваше да се реши с любов.
И също, не че бях егоистка, но исках да спра да се чувствам така, сякаш ще повърна.
Изкачих стъпалата пред светлосинята ѝ къща, която ми напомняше на фотография. Не беше голяма, но беше сладка, капаците и вратите си пасваха перфектно, а дървенията и цветята бяха безупречни. Беше толкова перфектна, че знаеше, че не е. Нещо трябваше да не е наред вътре. Спрях пред вратата и се вгледах в шпионката. Какво щях да кажа? Ще утешат ли думите ми приятелката ми? Ще се зарадва ли тя? Да се преструвам ли, че не знам?
Нямах отговори или предложения. Протягах ръка и натиснах звънеца. Джейми е най-добрата ми приятелка, винаги е била такава. Като семейство, дори по-близка. Тя се нуждаеше от мен и аз бях тук.
Вратата се отвори и тя стоеше там. Сякаш беше чакала зад нея. Лицето ѝ беше по-бледо от обикновено, а очите ѝ изглеждаха по-големи, тъжни, безсънни и сълзливи. Беше изгубена в себе си, затънала в дупка. Изражението ѝ разкриваше истината.
– Говорила си с Бен?
Кимнах. Нямаше да лъжа. Никога не съм лъгала и нямаше да започна сега.
– И? – Попита тя.
И? Какво имаше предвид с „и“? Как се чувствах? Как беше Бен? Какво? Какво ме питаше? Беше уплашена и наранена. Знам го. Поставих чантата с кутията с лакомства на земята и се приближих, прегърнах я. Това беше всичко, което можех да направя. Тя се нуждаеше от утеха. Аз можех да ѝ я дам.
Тялото ѝ не остана дълго вкочанено. За секунди раменете ѝ се отпуснаха. Джейми ме прегърна, притисна ме към себе си и зарови лицето си в шията ми. Тя обърна главата си като безпомощно дете и стояхме така за известно време. Не се притеснявахме кой ни вижда.
– Не се е обадил, откакто му казах – каза тя. – Нищо. Нито дума.
Ако бях знаел това, може би щях да го разтърся и да му крещя, когато го видях по-рано. Джейми беше на осемнадесет и бременна в Мултън, Алабама. Не виждаше ли колко уплашена и стресирана беше Джейми?
– Ще се обади. Просто му трябва малко време, за да се приспособи. А ако не се обади, ще му сритам задника. – Казах го и я прегърнах по-силно.
Тя хълцаше и се разсмя.
– Трябваше да ти кажа първо.
Бях съгласна. Но нямаше да го кажа. Не и когато тя беше в такова състояние.
– Имам кексчета и ягоди, покрити с шоколад. Хайде да ги изядем, докато си говорим.
Тя кимна, после се отдръпна, а сълзите в очите ѝ срещнаха моите.
– Страхувам се. Не мога да спра да треперя.
И аз бях уплашена. И не беше моя живот, който щеше да се промени. Беше нейния, този на Бен и на детето.
– Знам – отговорих. – Аз съм тук.
Взех чантата и влязох в къщата, която познавах толкова добре. Тази миризма на ябълка и канела. Винаги се чудех как майка ѝ успяваше да я постигне. Нашата къща винаги миришеше на това, което мама беше сготвила днес или вчера.
Къщата беше украсена с хубави неща и винаги беше много подредена. Майката на Джейми беше олицетворение на южната жена. Омъжена за един мъж от над тридесет години, независимо от трудностите. На дивана ѝ имаше декоративни възглавници, а на кухненската маса – свежи цветя. Харесвах тази къща и атмосферата в нея. Раят на сувенирите, казвам ви.
Бащата на Джейми беше управител на местната банка, а майка ѝ беше домакиня. Нещо, за което мама не знаеше нищо. Тя винаги беше работила някъде. Доходите ѝ бяха нашето препитание. Колкото и хубава да беше къщата на Джейми, аз никога не съм искала такъв живот. Не беше за мен, макар че ѝ подхождаше добре, така че предполагам, че във всичко има баланс. Бях млада и исках приключения, да изляза и да видя света. Носех скъпи дрехи и обувки и имах собствени пари, за да си ги купя. Разхождах се по Пето авеню в Манхатън или пазарувах в Париж или Рим. Може би това беше егоистично и погрешно от моя страна, но трябваше да призная желанията си. Има нещо, което може да се каже за моята честност.
Изкачихме стълбите и отворихме първата врата вдясно. Спалнята на Джейми беше толкова голяма, колкото стаята, която споделях с трите си сестри. Коралово-аква цветното одеяло на леглото ѝ привличаше погледа веднага щом влезеш в стаята. Над леглото ѝ висяха хартиени топки в същите цветове. Като цветя, те придаваха приказен вид на стаята, макар че разговора ни нямаше да бъде такъв.
Всичко това беше безопасно за Джейми. Безопасно, поне до този момент. Стаята щеше да се промени. Щеше ли да сложи бебешко креватче до стената? Щяха ли родителите ѝ да и позволят да живее тук? Щеше ли да се омъжи за Бен, да си създаде свой живот и да откаже помощта на родителите си?
– Обичаш ли го? – Попитах нежно, като оставих чантата върху шкафа ѝ.
Тя въздъхна и кимна с глава.
– Да, обичам го от години, но той винаги е виждал само теб. До нощта, в която видя само мен. – След това посочи гърдите си. – На следващия ден беше като да не се е случило нищо. Погледът му все още беше върху теб. Аз продължавах да се надявам, че няма да е така и че той ще продължи да вижда само мен.
Гърдите ми се свиха и исках да я прегърна. Доскоро не бях осъзнала, че тя изпитва нещо към Бен. Жалко, че не ми е казала по-рано. Може би щях да ѝ помогна, като кажа на Бен, че никога не бих изпитала същото. Но дали това щеше да сложи край на странното му увлечение? Щеше ли някога да се обърне изцяло към Джейми?
– Бях свикнала момчетата да те харесват. Винаги са те харесвали. Не ме притесняваше. Ти си най-добрата ми приятелка и си красива, а момчетата се привличат от това. Винаги съм го разбирала. До Бен. Той беше първия ми. Момчето, което исках за себе си. Но е трудно да ме вижда, когато ти си наоколо.
Идеята за ягоди и кексчета вече не ми се струваше привлекателна. Обичах Джейми. Не исках да е нещастна. Исках също да ударя Бен. Да му счупя носа и да му разбия зъбите. Защо момчетата бяха толкова глупави? Джейми беше мила, умна, забавна и добра, предана и наистина красива. Беше отлична партия. Джейми искаше този живот. Щеше да бъде фантастична съпруга и майка. Бен не виждаше ли всичко това? Тя искаше същото като него. Беше идеална за живота, който той си представяше за себе си, но аз бях точно обратното. Не само че не обичах Бен. Мразех Мултън, Алабама.
– Не мисля, че Бен би спал с теб, ако не изпитваше чувства към теб. В момента си представям, че се опитва да разбере бъдещето ви, на вас двамата. Какво е най-доброто и правилно не само за теб, но и за бебето, което расте в теб. Ще ти се обади или, още по-добре, ще дойде, ако му дадеш време да помисли. Познаваш Бен достатъчно добре, той ще направи правилното нещо и ако все още не те обича, скоро ще се влюби в теб. Не се съмнявам в това. Лесно е да те обичат, скъпа.
Джейми се свлече на леглото си и въздъхна, като раменете ѝ се свлякоха.
– Ами ако ме намрази завинаги?
Тази идея беше абсурдна.
– Да те мрази? Защото е избрал да прави секс с теб, без да използва предпазни средства? Това не беше твоя вина, извини ме, но онази нощ там бяхте двама.
Джейми вдигна глава и очите ѝ бяха толкова тъжни, че ми се разби сърцето да ги видя:
– Казах му, че пия хапчета. Пия ги заради нередовния си цикъл. Но знаех, че не са силни. Лекарят ми обясни, че са достатъчни, за да поддържат цикъла ми редовен, но не са добра форма на предпазване. Знам това и… И… Не взех хапчетата си онази нощ. Мога да си повтарям милион пъти, че е било инцидент и че съм забравила. Но дълбоко в себе си не мисля, че е било така. Мисля, че съм искала това да се случи.
Ако е искала това да се случи, то е било мимолетна фантазия. Сега тя се сблъскваше с реалността. Не мисля, че Джейми е планирала да направи Бен баща. Но ако е било така, тогава бъдещето на Джейми може би щеше да бъде точно такова, каквото тя искаше.
– Сега вече няма значение. Ще имаш бебе. И ще бъдеш отлична майка. Това дете е късметлия.
Малка усмивка се появи на устните ѝ и аз се надявах да съм права. За всички трима.