Глава 10
Езра беше прав. Китайската храна беше вкусна. Най-добрата, която някога бях яла. Това, че бях толкова близо до този ресторант, беше голямо предимство за мен. Със сигурност щях да поръчам отново.
Той прекара храненето в разказване на истории от миналото си. Смях се в продължение на час и половина. Те не бяха подробни, нито пък ми дадоха някаква представа за това какво всъщност е правил. Но ми показаха кой е той като човек. Той не беше от богаташки произход като Хейл. Това разбрах от разказите. Също така не ми се струваше, че уважава Хейл. Или ако го е правил, не го е показвал.
Упойката от виното ме отпусна и се насладих изключително много на вечерята си. Точно толкова, колкото и компанията на Езра. Когато се засмя, очите му светнаха. В проблясъка имаше красота, която исках да призная, спрях се преди да съм изригнала. Не мислех, че той гладува за комплименти или че попива вниманието на другите, но беше така и беше красив. Въпреки че не исках да си помисли, че флиртувам. Не знаех какво да правя.
– Още една чаша? – Попита той, като се изправи от масата.
Поклатих глава с „не“. Бях опиянена. Зачеркнете това, бях пияна.
– Не, благодаря. Вече се наситих.
Той кимна и погледна часа на телефона си.
– Трябва да тръгвам. Първо ще почистя това.
Бързо станах, за да му помогна.
– Можеш да го оставиш и да тръгваш. Аз ще се заема с това. Наистина го имам.
Той направи пауза и очите му се спряха на моите.
– Ти не си моята шибана чистачка на къщи, скъпа. Това беше моя идея. Моя работа. – Усмивката му беше с размерите на планета. Започнах да се хипервентилирам. Нямаше да споря с него.
– Поне ми позволи да помогна малко. Трябва да допринеса с нещо.
– Ти вече си допринесла. Насладих се на деня и вечерта повече от всичко, което съм правил от години. Това беше мир за мен.
Бузите ми се зачервиха и исках да разкажа на господин Езра за вълшебната му усмивка, за това как ме е накарал да се почувствам, но се страхувах, че виното говори и дрехите ми може да се приземят на пода. Това не ми се струваше като края на света. Идеята се развиваше в мен. Вдигнах чинията си и празната кутия, след което го последвах в апартамента.
– Хейл ще се прибере в рамките на следващите трийсет минути. Колкото и да ми харесват дрехите ти, мисля, че е по-добре да се преоблечеш в тази смешна гадост, която ти е купил, за да я носиш.
Бях се замисля за това по-рано. Но като чух Езра да го казва, сякаш ме защитаваше, станах по-бдителна и предпазлива. Дали се страхуваше, че Хейл ще се разсърди и ще ме изпрати обратно в Мултън? Или в предложението му имаше нещо повече?
– Хейл има ли характер? – Попитах.
Той направи пауза и задържа боклука в юмрука си. С въздишка се обърна обратно към мен.
– Хейл е напрегнат човек. Той обича нещата да са в негова полза. Ти работиш за него, така че следвай правилата му. Дори ако той има други планове, които в крайна сметка включват и теб. Просто бъди внимателна и – той протегна ръка – дай ми телефона си, за да мога да сложа номера си в него. По този начин, ако имаш нужда от мен за каквото и да било, а имам предвид каквото и да било, ще се обадиш и аз ще отговоря.
Дадох му телефона си и гледах как той записа номера си в него. Някак си се почувствах по-сигурна. И не мислех, че това е виното.
– Направих ли грешка, като дойдох тук?
Отначало той не отговори. След миг поклати глава.
– Не. Ще се оправиш.
Исках да задам още въпроси, докато виното ме правеше смела. Но не го направих, защото щяха да останат без отговор.
– Благодаря ти за отделеното време – казах аз.
Езра постави чинията си в съдомиялната машина. Посегна към моята и направи същото. Когато свърши, той се затвори върху тялото ми. Помислих си, че ще направи още един коментар, но ръката му се плъзна в косата ми и наклони главата ми настрани. Бях толкова вглъбена в погледа от очите му, че когато устните му докоснаха моите, се стреснах. Меката топлина на устата му предизвика електрически удар във всичко, което се намираше в мен. Хванах се за ръцете му и се държах здраво. Той задълбочи целувката, когато езика му докосна моя, а аз потръпнах от удоволствието на всичко това. Богатството на уискито в дъха му пасваше на устата му, както ризата на тялото му. Беше точно такъв, какъвто си мислех, че ще бъде вкуса му. Като нещо тъмно, но напълно вълнуващо.
Бях се облегнала на Езра, когато той най-накрая се отдръпна, а сините му очи потънаха в дълбочината си.
– Трябва да тръгвам. По-добре да тръгвам сега. – Гласът му беше хрипкав шепот.
Започнах да казвам нещо, но той се обърна и си тръгна, излизайки тихо от апартамента. Стоях там сама и изведнъж ми стана студено. Докоснах устните си и топлината от продължителната му целувка остана, а аз все още усещах вкуса му. Сърцето ми се разтуптя бързо в центъра на гърдите и ми се искаше да изтичам след Езра. Това беше глупаво и се дължеше на виното. Също толкова безсмислено, колкото и привличането ми към мъжа. От друга страна, той ми беше показал това, което винаги съм желала, но все още не бях изпитала в този живот. Надявах се Хейл да бъде като него, но той не беше и това нямаше да се промени.
А сега той беше извън обсега ми. Езра скоро щеше да си отиде. Не знаех къде и дори защо заминава, а работата му изглеждаше тайна. Единственото, което можеше да направи, беше това, което бяхме направили днес, което беше мимолетно и се беше превърнало в спомен.
Удоволствието, което бях изпитала, се превърна в болка при мисълта, че няма да го имам отново. Бях проявила егоизъм в очакванията си. Когато си отиде, това стана също толкова бързо, колкото и това, че изобщо съм мечтала за съвършенство. За първи път разбрах копнежа. Ако тази самотна целувка ме беше накарала да се почувствам жива, какво повече щеше да се случи, когато той ме обичаше. Ако изобщо можеше да ме обича. Дали изобщо би искал момиче като мен. Сами Джо Нокс от Мултън. А аз дори не знаех фамилията му.
На вратата се чу звук и главата ми се завъртя, за да видя дали Езра ме чака. За да каже нещо повече, или нещо по-малко, или просто да стои и да позволи да ме гледат. После Хейл влезе вътре и надеждите ми се превърнаха в чиста тревога. Погледът му се спря на дрехите ми и недоволството на лицето му беше грубо и очевидно.
– Не съм ти купил прилични дрехи, за да носиш тези неща наоколо. Ами ако имах компания? Така ли щях да искам да изглеждаш?
Беше ми се скарал като на дете.
– Не – отвърнах аз. – Не, нямаше да е така.
– Не искам да се прибера вкъщи и да те намеря облечена така. Никога повече, Саманта.
Той отново ме нарече Саманта. Име, което не беше мое. Също като дрехите, които носех.
– Иди да се преоблечеш, ако възнамеряваш да останеш будна и да ме видиш тази вечер.
Обърнах се и тръгнах към стаята си. Не защото исках да видя Хейл, а защото знаех, че ако не се преоблека скоро, гнева му щеше да се задържи, докато си тръгне, а после щеше да се върне, когато се върне. Скоро щях да остана сама и тази фаза щеше да приключи, поне за няколко седмици. Можех да понеса толкова, колкото Хейл можеше да достави, и си представях, че това е много, но товар, който бях готова да понеса.