Глава 17
Въпреки че това не беше сън и аз не бях в кататонично състояние, защото интравенозната система, която медицинската сестра се опитваше да ми постави, не се съгласяваше с изчезващите ми вени. Убождането на иглата не можеше да бъде нереално, както и разкъсващото ме главоболие. Да, всичко това се случваше. И стана още по-объркващо. Езра, който стоеше до мен, беше охрана на богатите и разглезените? Затова ли беше толкова потаен? И защо помощника му беше жена? Мъж не би ли се справил по-добре? Явно знаех много малко. И това ставаше все по-малко и по-малко.
– Съжалявам. Този път успяхме. – Медицинската сестра се усмихна извинително, че трябваше да ме убоде три пъти, за да намери добра вена. – Първо ще започнем с течностите, а после ще се погрижим за болката. Предписаното от лекаря лекарство е на път. Когато го донесат, ще ви дам дозата.
– Благодаря – отговорих. – Много съм ви благодарна.
Тя каза „Няма защо“, после погледна Езра с подозрение и нещо, което бихте нарекли тревога. Явно не му вярваше. Попитаха ме какво се е случило и аз им казах, че гаджето ми ме е пребило. Езра ме беше подготвил за това и за подробностите около случката. Ако бях казала, че е работодателят ми, веднага щяха да се намесят адвокати и полицаи. Щях да трябва да се справям с тях. Не исках цялото това разследване. Не ми се искаше да предизвикам още гняв у Хейл.
– Имаш ли нищо против, ако изляза за момент? – Попита медицинската сестра доста директно. Тя не вярваше напълно на историята ми.
– Езра ме спаси. Не той ме нарани – повтарях отново и отново.
Тя кимна и отговори „добре“. Напусна стаята, поглеждайки Езра.
– Тя не ми вярва – казах. После обърнах глава и се намръщих. Бях на ръба на сълзите.
– Те получават много случаи на домашно насилие. Сигурен съм, че в този коридор има и други случаи. Тя просто е предпазлива. Не се обиждам, Сами Джо. Тя трябва да е подозрително ядосана. Момчетата не трябва да удрят момичетата.
Затворих очи и не казах нищо повече. Това донякъде помогна за болката. Черепът ми се чувстваше като че ли е притиснат от менгеме и дръжката се върти.
– Трябваше да дойда по-рано. Знаех, че рано или късно ще се случи. – Ръката му докосна челото ми и отмести косата ми назад. Той беше нежен, но и свиреп мъж.
– Дойде, когато беше необходимо. Нямаше как да знаеш. Езра, не можеш да виждаш през стени. Ще се оправя. – Бях прекалено изморена, за да продължавам да го успокоявам. Но имах един-два въпроса: – Джия твоя приятелка ли е? Ще се жените ли? Или тя вече е твоя съпруга в тайна? – Ето, покрих всичко. Време е за истината, предполагам.
Езра се засмя.
– Не, не и не. Тя има своя приятелка. Същата от пет години насам. Тя няма никакъв интерес към мен. Или към който и да е друг мъж, ако щеш.
Приятелка? О, тя е лесбийка. Това изобщо не беше това, което очаквах.
– Джия беше морски пехотинец. Психическите и физическите оценки на Джия бяха същите или по-добри от тези на мъжете. Не на най-ниското ниво, а на най-високото. Тя не е съвсем човек. – Той се засмя и после се спря. – Аз самия не я разбирам напълно. Тя си върши работата и е по-ефективна от повечето мъже в тази конкретна сфера. Те не я наемат, защото е жена. Аз я наех преди десет други мъже и никой от тях не е бил прострелван. Джия е била простреляна три пъти. Една от куршумите все още е близо до гръбнака ѝ.
Аз не бях била много мила с нея. Тя можеше да ми извие главата от раменете. Сега се чувствах виновна. Тя беше показала, че ѝ пука, а аз бях груба. Ревността ми ми беше попречила да бъда благодарна.
– Трябва да се извиня. Ще я видя ли отново?
– Защо трябва да се извиняваш? – Въпреки че очите ми бяха затворени, усещах, че се усмихва.
– Защото бях ревнива и притежателна към теб. Видях ви двамата по-рано на улицата и си помислих, ами, знаеш.
Този път Езра изрева.
– Джия не се нуждае от извинение и не го очаква. Би убила Хейл хиляди пъти, ако не беше моя служителка.
Това нямаше значение. Тя заслужаваше извинение.
– Трябваше да съм по-мила с нея.
Звукът на вратата ни прекъсна.
– Болкоуспокоителното е тук – изпя медицинската сестра. Звучеше весела и доста оптимистична.
– Ще е студено – каза тя. После взе ръката ми и ми даде дозата директно през интравенозната система. Усещането във вените ми продължи само минута, после въздуха стана мазен и аз се отнесох в космоса.
– Лека нощ – каза Езра.
Когато дойдох на себе си, в стаята се чуваха гласове. Двама мъже, груби и мъжествени. Затворих очи и се вслушах.
– Трябва да я заведеш у дома. С него тя не е в безопасност. Знаеше го от самото начало. Мислех, че си научил урока си. Не можеш да се привързваш към жена, докато работиш.
Езра изпусна груб смях.
– Сякаш ти можеш да говориш. Ти си женен за Нан.
Коя беше Нан? Какво, по дяволите? Бях ли мъртва? Не, това беше Езра.
– Аз напуснах бизнеса. Ти обаче умря, за да можеш да живееш този живот. Това беше, което искаше, приятелю. Мъртвите не могат да имат връзки. Не могат да се грижат за друг по този начин.
Мъртъв? Той не беше мъртъв. Все още ли спях?
– Знам какво мога и какво не мога да направя. Спри, за Бога, отстъпи. Не трябваше да ти се обаждам за помощ.
– Но го направи. Сега се съобразявай с моето мнение. Сега то е в шибаната стая.
Езра въздъхна.
– Просто я заведи у дома. Уведоми ме, когато пристигне, ако можеш. Не вярвам на никой друг. Не и що се отнася до нея. Бащата на Хейл беше прав от самото начало. Той е един скапан боклук. Стават неща, за които Хейл не знае, и водата му е над главата. Ще стане лошо, а после още по-лошо. Тя трябва да стои далеч от него.
– Ще я закарам безопасно. Обещавам. Но повече няма да правя тази гадост. Трябва да се прибера при Нан и Аксел, те ме чакат и ме очакват. Тъй като тя не знае, че не си мъртъв, не можах да ѝ кажа истината за това. Няма да се забърквам отново.
– Разбрано. Длъжник съм ти. – Отговори тихо Езра.
– Не, Майор, ти ми дължиш много, това само се добавя към сметката ти.
Майор? Кой беше Майор?
– Каквото и да е. Просто я заведи у дома. Трябва да отида в Тенеси и да се занимавам с това. Кристофър ме чака.
– Давай. За това ще се погрижа.
Исках да отворя очи и да го моля да не си тръгва. Но не го направих по няколко причини. Езра трябваше да е мъртъв. Имаше един странен мъж, който го наричаше Майор, и този Майор трябваше да отиде в Тенеси. Бях част от работата на този Езра-Майор, въпреки че Езра не съществуваше. В какво се бях забъркала?
Мултън беше затвор. Сега беше мястото, където исках да бъда. Животът там беше прост. Хората бяха истински. Този живот не беше за мен. Цената беше твърде висока и аз не исках да я платя, затова държах очите си затворени и чаках, докато Езра си тръгне и непознатия го последва. Щом разбрах, че съм сама, загледах стената в стаята и това ми донесе утеха. Мирът от завръщането в Мултън. Скоро щях да бъда у дома, за да възстановя живота, който бях обърнала напълно с главата надолу, като напуснах града. Сигурността на пекарната вече я нямаше. Но аз щях да бъда там, за да помогна. Всички щяхме да бъдем добре. Като семейство щяхме да оцелеем.