Глава 18
Никога не видях мъжа. Този, чийто глас чух в стаята. Вместо това Джия дойде да остане. Когато ме освободиха на следващия ден, на ръката ми имаше скоба. Бяха скъсани сухожилия, но повръщането беше спряло и сътресението ми се оправяше. Джия ме заведе на летището. Тя носеше всичките ми вещи от пентхауса. Предположих, че Хейл ги е предал. Той не би ѝ отказал. За това може да те хвърли от балкона.
Тя ме молеше да ям, докато чакахме самолета ми. Когато обаче дойде време да тръгваме, тя не дойде, въпреки че имаше билет.
– Заминавам за Тенеси – каза тя с усмивка и потупване. – Ще се справиш, Сами Джо. Може да си мислиш, че си сама, но не е така.
После си тръгна.
Огледах хората, които се качваха, и се зачудих дали той е тук. Мъжът, който ме придружаваше. Наблюдаваше завръщането ми в Мултън. Защо не можех да разбера кой е той? Нима през цялото това време ни е следил?
Безопасността и сигурността на обикновения живот в Мултън никога не бяха звучали по-привлекателно. Този свят, в който се намирах в момента, беше много по-голям и по-страшен, отколкото си представях. Той не беше отговора на моите надежди и мечти. Не беше само светлина и вълнение. Беше тъмен и извратен, с изобилие от сенки и душата ми нямаше да бъде продадена, не и за да се превърне в нещо друго.
Пристъпвайки в редицата, се блъснах в един мъж и се обърнах, за да му кажа, че съжалявам. Трябваше да наклоня главата си назад, за да го видя. Беше висок, с брада и мъжки кок. Очите му бяха красиви и имах чувството, че и без тази брада е прекрасен. Стената от мускули на фигурата му ме накара да се притесня. Преди Хейл мъжете не ме бяха плашили. Сега всеки размер и форма предизвикваха паника. Особено по-едрите мъже.
– Съжалявам – казах бързо.
– Беше моя вина – беше краткия му отговор. Той не се усмихна и не установи контакт с очи. Погледна надолу към телефона си, после обратно към линията, а дишането му беше дълбоко и равномерно. Гърдите му се издигаха и спадаха като морето.
Обърнах се и се съсредоточих върху линията, която бавно се движеше напред. Чантата, която майка ми беше направила, беше заключена на рамото ми, а дрехите, които носех, бяха мои. Мултън беше в края на деня.
Животът, който Хейл ми беше осигурил, беше зад гърба ми. Имах няколко приятни спомени, макар че те не бяха с Хейл, а изключително с Езра в града. Той беше намерил път към сърцето ми и не можех да повярвам, че никога повече няма да видя Езра. Той беше човека, за когото бях мечтала като дете. И все пак не знаех нищо за него. Заради работата си Езра беше лъжа. Не знаех истинската му самоличност. Това ме натъжаваше до краен предел. Когато ми беше обяснил, че предишния му живот е мъртъв, това беше така и Езра беше сериозен. Не беше преувеличил. Неговото „преди“ беше друг човек. Никога повече нямаше да се смеем по време на вечеря или да прекаляваме с алкохола в ресторанта. Завършването на нощта с целувка, която изкривяваше пръстите на краката, вече беше неповторим спомен. Бях опитала какво представлява един истински мъж, а след това това ми беше отнето от ръцете. Нищо, което можех да направя, нямаше да ми го върне. Никога не съм влизала в бъдещите му планове. Когато прекарваше времето си с мен, той работеше. Беше хитрост, фалш и измама.
Мястото ми в самолета беше в първа класа. Големият мъж седеше до мен. Поразителните му очи и кок все още бяха там. Не говореше и не ме поглеждаше. Вместо това поръча уиски на стюардесата, а аз след това си поръчах сода. Не се опитах да заговоря, защото той издаваше, че не му се разговаря.
Останалата част от полета премина по същия начин. Мъжът до мен допи питието си и затвори очи, за да си почине. Насочих вниманието си към прозореца. Докато се издигахме в небето, облаците се покриха, а след това се разсеяха. Това беше втория ми път в самолета и щеше да е последния. Нямаше да преследвам тази мечта отново. Не се нуждаех от още едно приключение. Исках семейство, сигурност и дом. Може би любовта щеше да пристигне някой ден. Ако можех да се науча да се доверявам на това, което я носи.
Вече нямах телефон, по който да се обадя у дома. Мама не знаеше, че идвам. Чудех се дали Хейл се е свързал с нея. Какво ли щеше да ѝ каже, ако го беше направил?
Да ѝ се обадя от болницата беше изключено. Това щеше да я изплаши, а аз бях направила достатъчно. Бях променила живота ѝ, като дойдох в Ню Йорк, а сега живота ѝ отново се беше променил и семейството ми беше обърнато с главата надолу. И всичко това заради мен.
Майка ми беше най-добрата в щата Алабама. Никой не можеше да готви като нея. Тя обичаше хората да се наслаждават на продуктите ѝ. Аз ѝ бях отнела това. В Мултън нямаше друга пекарна. Тя нямаше да може да си намери друга работа, в която да я управлява и да я направи просперираща, защото клиентите искаха нейните лакомства.
Трябваше да я компенсирам. Ако се наложеше, щях да работя на три места. Тя можеше да си остане вкъщи с Хенри, а аз щях да се грижа за нещата. Щях да спестявам и да работя и да ѝ купя пекарна. Щеше да отнеме години, но щях да го направя. Дължах ѝ това заради моя егоизъм.
Пилотът заговори и каза, че скоро ще кацнем. Полетът ми се стори бърз, но, разбира се, знаех, че мислите ми са били другаде. Трябваше да се подготвя да се изправя пред семейството си. Напрежението беше мое, с което трябваше да се справя.
Щях да кацна в Хънтсвил и се зачудих как трябваше да стигна до Мултън. Имах малко пари, но автобуса не пътуваше дотам. Ако Джия не беше планирала кола или превоз, щях да се обадя на някого. Джейми и Бен щяха да са най-добрите. Можех да им платя за бензина и времето. Имах достатъчно пари за това. Не исках да притеснявам мама. В момента тя губеше работата си. Това беше моя вина, не нейна.
След като самолета кацна, извадих чантата си изпод седалката пред мен. Мъжът до мен измъкна ръчния ми багаж от купето и спокойно го подаде надолу.
– Благодаря – казах аз, а той кимна, мълчейки и без да казва нищо.
Нещо в него беше спокойно. Когато го погледнеш за пръв път, той е едър и заплашителен, но в поведението му имаше някакъв начин. Успокояваше те, когато си до него. Нямаше никакъв гняв или враждебност. Под повърхността му не кипеше. Това е най-добрия начин да го обясня.
Когато му позволиха да излезе от самолета, той се отдръпна и ме пусна да изляза първа. Аз тръгнах напред и въпреки че исках да му благодаря, знаех, че не го очаква. Насочих се към изхода, за да намеря банка с телефони, ако изобщо имаше такива на това летище. Мобилните телефони бяха цар, дори аз знаех това.
– Успех – каза дълбокия глас. Дойде откъм гърба ми и аз изненадващо се обърнах, защото това беше той, който ми говореше. След това той изчезна в тълпата, сякаш никога не е бил там.
Докато пренасочвах вниманието си към натовареното летище, погледа ми се спря на майка ми. Тя беше сред група хора, но като видях лицето ѝ, очите ми се напълниха със сълзи. Изражението ѝ беше изпълнено с облекчение и любов и с нежността, която винаги ми беше давала. Тогава видях прошка, което ме успокои. „Мама, там беше майка ми.“ Бях у дома и в безопасност с нея. Никога не трябваше да напускам Мултън. Нито една сълза не заплашваше да падне, откакто света, който бях избрала, започна да се руши, а след това се срути около мен. Малкото момиче, което бях, и което всяка жена е, се разпадна на парчета в нейното присъствие. Тя се наведе, за да ги събере. Това правеше една майка.