Епилог
Уилямс трябваше да откара Хейл на север до Уайт Плейнс, за да се срещне с картела и да вземе кокаина. Имаше пари в брой за килограма, сделката беше нова, а връзката му беше солидна и надеждна. Щеше да пренесе кокаина по обичайните си канали и след това да провери дали чистотата му е одобрена. Клиентите му щяха да му кажат, въпреки че той поддържаше дистанция между тях и себе си.
Доколкото Уилямс знаеше, щяха да се срещнат с партньор, нов човек, нает от Хейл. Той притежаваше два ресторанта около Уайт Плейнс и макар това да не беше необичайно, беше рано. Те бяха напуснали Ню Йорк в три сутринта, когато снега и леда падаха на буци и замръзваха пътищата, макар Уилямс да знаеше какво прави. Преди да работи като шофьор за Хейл, Уилямс имаше други работодатели. Уилямс беше обиколил много места.
– Сър, съжалявам, че Ви безпокоя. Това ли е тази почивка? Тази отдясно?
– Да, Уилямс. Паркирай под прожектора. Те ще чакат в кола като тази и ще мигат с фаровете, когато ни видят.
– Много добре. Благодаря, сър.
Те излязоха бавно и предпазливо от пътя към почивката и Уилямс не бързаше. Той се измъкна от натрупания лед сняг отгоре и Хейл не изглеждаше притеснен. Колата, за която беше споменал, чакаше. Той беше пристигнал петнадесет минути по-рано, така че те трябваше да са на двадесет, но това не го направи подозрителен. Този картел се ръководеше от бизнесмени, много подобни на него и баща му, макар че баща му нямаше необходимите качества, затова остана в „легитимни начинания“, докато Хейл се разшири в наркотиците и парите, които течеха от продажбата им.
– Те са тук – каза Уилямс.
– Паркирай на петдесет метра, за да мога да ги видя как вървят към мен, а после ще трябва да влезеш в тоалетната. Ето хиляда за неудобството.
– Благодаря, сър. Много ви благодаря.
Хейл пъхна парите между седалките и Уилямс ги прие с усмивка, поглеждайки още веднъж през рамо към шефа си, който се мръщеше отзад. Както обикновено, той беше горд от себе си.
Уилямс паркира и попита:
– Има ли нещо друго?
Хейл отговори:
– Направи това, което ти казах!
Тогава Уилямс каза:
– Така да бъде. – Излезе от колата в снега и когато затвори вратата, тя се заключи. Никой не излезе от другата черна кола и той осъзна, че е на сто метра разстояние, вместо на договорените петдесет.
– Уилямс! Върни се тук и ни приближи до тях!
Уилямс просто се беше изпарил в леда, снега и мрака. Хейл дръпна вратата, но тя не се отвори, а след това опита и с останалите, но без успех. Когато Езра, Джиа и Уилямс в група преминаха пред паркираната кола на Хейл, всички се спряха в светлината на фаровете и махнаха с ръка. Тогава излезе друго превозно средство, взе тримата и те продължиха на север. Езра, Уилямс и шофьора не погледнаха, но Джиа погледна през седалката и видя как двете коли избухват в гъбична експлозия, а когато проговори, говореше на себе си.
– Мразя копелетата, които бият жени.
Езра отговори:
– Амин.