Глава 6
– Какво точно правиш за Хейл? – Исках да разбера уговорката им. Как е започнало. Докъде ще стигне.
Езра отпи още едно питие. Усмихна се и я задържа за секунда. Не бях сигурна защо този въпрос беше забавен. Не исках и да се наслаждавам на начина, по който изглеждаше, когато се забавляваше. Което в момента правех, докато се взирах в мъжа като в животно.
– Всичко е сложно, Сами Джо. Аз не работя за Хейл, не точно. Не и по начина, по който си мислиш.
– Партньори ли сте? – Помислих си, че това би имало повече смисъл. Може би да му позволя да го определи. Изглеждаха като излезли от два различни свята. Същото се отнасяше и за мен и Хейл.
Той се засмя, каза „не“, след което се засмя още по-силно. Това беше странно привлекателно. Трябваше да спра да мисля за Езра като за привлекателен. Това не беше добре.
Виждах, че няма да получа никаква информация, затова се отказах от тази тема. След това реших да стана сухарка. Можеше и да видя какво ще се случи:
– Дрехите ми ще пристигнат съвсем скоро. Трябва да ги прибера. Компанията ти ми пречи. – Току-що ли използвах думата „пречка“? Какво, по дяволите, не беше наред с мен?
Езра продължи да изучава лицето ми, този негов поглед беше интригуващ.
– Може би е така – отвърна той.
Може би какво? Имаше нужда от компанията? Въздъхнах и пуснах чантата си на масата, която водеше към кухнята.
– Добре тогава, прави каквото искаш. Аз отивам да донеса малко вода.
Не погледнах назад към Езра, надявайки се, че няма да ме последва. Човекът беше направо объркващ. Той объркваше мозъка ми до безкрайност. Разбира се, тялото ми беше привлечено. Бих излъгала, ако не го призная. Но Езра криеше нещо. Можех да го видя в дълбочината на очите му. Наблюдаваше дали ще успея да разбера причината, поради която те се нуждаеха един от друг, за да процъфтяват.
Знаех, че Хейл няма да го иска тук. Поне не мислех, че ще го направи. Затова ли го бях помолила да напусне? Или пък мистерията около този човек Езра беше тази, която ме притесняваше и ме принуждаваше да го бутна? Погледнах назад към вратата, когато бях на сигурно място в кухнята, мислейки за реакцията на мама. Тя можеше да одобри този мъж. Той не беше полиран, така че нямаше да я уплаши. Тя харесваше добрите момчета. Макар че Езра не беше от тях, просто имаше техния външен вид и стил. Чудех се дали изобщо е от Тексас.
След като си оправих водата, отпих бавно и се върнах във фоайето. Знаех, че той не си е тръгнал. Щеше да ми каже, ако си тръгнеше. Поне така си мислех. Не беше във всекидневната, но го виждах навън на балкона. Да отида в стаята си ми се стори грубо. Въпреки че вероятно беше умно. Въпреки че признавам, че не бях много умна около Езра. Той беше прекалено съблазнителен.
Звукът на града удари ушите ми, когато излязох навън, за да се изправя срещу него. Езра ме погледна назад.
– Обмислях дали да се скриеш в стаята си, вместо да дойдеш да ме видиш.
Толкова за моята конфронтация.
– Мислех за това, но после не го направих.
– Не се съмнявай в това. Струва ми се, че си остра. Ето защо работиш за Хейл… – Когато той не довърши, аз най-накрая заговорих, за да облекча моментното ни мълчание.
– Завърши този коментар, моля те. – По-скоро поисках, отколкото помолих. Той сякаш не се притесни от агресивността ми, а погледа му сега отново бе насочен към града.
– Ти не си типичния избор на Хейл. Не отговаряш на формата.
– Неговият избор на прислужници?
Езра се обърна към мен.
– Знаеш какво имам предвид, Сами Джо. Ти си умна. Не бъди наивна.
Искаше ми се да хвърля водата си в лицето му. Това беше начина, по който каза „наивна“. Но не го направих, защото Езра беше прав. Звучах назадничаво, глупаво и наивно. Знаех точно какво е планирал Хейл. Беше ми го казал, когато ме нае.
– Има ли проблем? – Имах нужда от пояснение. Знаех, че последната му икономка е била стара и слаба и се е пенсионирала, когато работата е била твърде напрегната. Не беше така, сякаш той наемаше момичета толкова често, за да може накрая… Какво? За да се срещат?
– Обикновено жените, които наема, като за начало, не са много симпатични. Те копаят за злато и са тук по някаква причина, за да се превърнат в жената, която той няма. От която той не се нуждае. Той е създаден за брак примерно като мен и ти казвам, че аз не искам това.
Езра беше говорил в множествено число. Изрече думите „жените, които той наема“. Аз бях просто поредната в редицата ли? Хейл се изрази така, сякаш съм му нужна тук. Сякаш ме беше намерил и искаше да съм близо до него. Със сигурност не е наемал момичета, не ги е обличал и не е планирал тези събития, като част от процеса на търсене на съпруга. Той не беше такъв. Знаех го.
– Не съм сигурна какво точно имаш предвид.
Езра допи уискито си.
– Тогава може би си наивна.
Не беше отговора, който търсех. Преборих се с желанието да тропна с крак и да поискам да ми отговори на въпроса. Заслужавах обяснение.
– Кой според теб е работил тук преди теб?
– Една по-възрастна дама, която се е пенсионира. Тя е работила за Хейл цяла вечност.
Езра изглеждаше отвратен.
– Това ли ти каза той?
Кимнах.
– Ебаси – промълви той.
Надявах се да уточни. От реакцията му разбрах, че не ми е казал истината, но тогава на кого да вярвам? На Хейл или на Езра? На кого? Не знаех. Езра беше непознат за мен. Той можеше да създава проблеми. Хейл ме беше довел тук, беше ми дал този живот, докато Езра беше човек, който ме дразнеше още от първата минута, в която го срещнах.
– Може би трябва да си тръгнеш. – Чувствах се все по-уверена, без да разбирам защо. Вече не исках да се ядосвам.
– Ще си отида. Но ти ще имаш нужда от мен. В крайна сметка. Повярвай ми в това.
Той беше казал нещо подобно и преди. Увереността му започна да ме тревожи. Не беше така, сякаш се опитваше да ме убеди. Той ме предупреждаваше. Това беше всичко. Направи го изключително трудно за пренебрегване.
– Добре – казах аз. – Чувам те. – Не казах нищо друго. Нямах какво повече да кажа. Не бях сигурна, че вярвам на този човек. Струваше ми се несправедливо да се доверя на него, а не на Хейл.
Езра започна да се връща вътре. Точно когато стигна до стъклото, той спря и се обърна към мен. Осъзнах, че съм затаила дъх, страхувайки се какво ще каже. Исках да остана насаме с мислите си.
– Бъди внимателна. Внимавай. Не приемай, че нещо е подарък.
След това мина през входа и го затвори след себе си, без да изчака моето опровержение, на какъвто и да е въпрос, който можеше да имам. Не последвах Езра. Стоях там и възпроизвеждах думите му в главата си, отново и отново, отново и отново, сякаш диктофон беше заседнал в мозъка ми. Бях внимателна и обръщах внимание. Коментарът му за подаръците беше това, което ме притесняваше. Не се чувствах добре от това, което Хейл беше купил. Ако Езра беше честен, ако имаше поредица от жени, тогава какво, какво щях да направя? Да остана ли тук или да се върна в Мултън? Това си оставаше възможност. Шанс, какъвто никога не бях имала.
Същата вечер ума ми препускаше през своите сценарии, докато не можех да си представя друг. Някои от тях бяха ужасяващи, а други имаха добър смисъл. Когато затворих очи, вече бях сигурна, че реагирам прекалено остро. Времето с Хейл щеше да облекчи съзнанието ми.