Глава 7
Когато очите ми се отвориха, навън беше тъмно. Рядко се събуждах посред нощ, дори когато сестрите ми се движеха из стаята. Бях тежък сънливец. Намръщена, станах, за да проверя колко е часа, а часовника на нощното шкафче светеше слабо. Беше малко след два часа сутринта. Смятах да се върна да спя, но исках да проверя апартамента. Сигурно нещо ме беше събудило. Някакъв звук, може би уличен шум?
Измъкнах се от сатенените чаршафи и тръгнах към вратата на спалнята. Отворих я бавно, нещата изглеждаха тихи и тогава чух женското кикотене, последвано от дълбокия глас на Хейл. Той идваше от спалнята му. Последва блъскане, а след това още един смях. Стоях там и се чудех дали това е реално, или съм заспала и сънувам. Дали Хейл щеше да доведе жена в пентхауса, където спях, за да има… Какво? Какво си мислех? За да се чукат, докато аз присъствам? За да прави секс точно в коридора?
Чу се стон и жената извика: „Хейл!“, което бе посрещнато от приглушено „вземи го!“. Замръзнах с наведена глава, загледана във вратата, будна, осъзната и ядосана. Това беше неловко и объркващо. Особено след това, което Езра беше споделил, и начина, по който Хейл ме беше целунал.
Слушах, докато стоновете ставаха все по-силни, виковете ѝ се засилваха и когато не издържах, отново влязох в стаята си, плъзгайки крака, вратата блокираше шума. Сигурно разходката им по коридора беше тази, която ми отвори очите в началото.
Сега съня нямаше да дойде. Умът ми беше твърде зает да се върти. Тя ли беше приятелката в града за тази нощ, с която той трябваше да се срещне толкова спешно? Защо не беше казал „Имам среща“ и тогава всичко щеше да е ясно. Но той предпочете да ме затрупа и да ме обгрижва с пазаруване, което според мен означаваше нещо друго. Сигналите му нямаха никакъв смисъл. Той правеше каквото си поиска.
Езра беше прав за едно нещо. Ако се преструвах, че е нещо друго, бях наивна и глупава. Той беше похарчил хиляди долари за гардероба и чантите ми, но точно за какво и защо? За да имам подходящ външен вид, когато се срещахме? Наистина ли това щях да правя? Работата ми в Ню Йорк?
Силен женски вик проби през стените, последван от продължително стенание. Чудесно, те ставаха все по-силни. Точно това исках да чуя. Закрих ушите си с допълнителната възглавница и затворих очи, докато свършат. Надявах се, че няма да продължи дълго. Утре щях да разгледам този въпрос с Хейл. Той трябваше да върне дрехите или поне да вземе обратно чантите. Той нямаше нужда от мен, за да ходи на партита. Бях тук, за да работя за него. Ако планираше да прави секс с други, при това в стаята си, така че да мога да го чувам, значи това не беше връзка. Не се движехме в романтична посока. Дори богатите и привилегированите хора трябваше да имат скрупули и морал.
Едва когато пентхауса притихна, най-накрая отново заспах. Беше спокоен сън със сънища за Мултън, Хейл и странно Езра.
***
Стоях в кухнята и се чудех какво да направя със закуската за двамата. Не бях чула госта на Хейл да си тръгва. Предположих, че и тя ще яде. Нямаше указания от Фелисити как да се справяме с нощните гости. Оставаше на мен да разбера това и да се чувствам наистина неудобно, докато го правя.
Най-доброто ми предположение беше да приготвя достатъчно и за двамата, когато се събудят. Ако тя не останеше, щях да прибера допълнителното и да го изям по-късно сама. Това звучеше по-добре, отколкото да се преструвам, че не знам, че тя е тук. Започнах да мия и режа плодовете.
Щом гостенката му си тръгнеше, щяхме да обсъдим това. Не бях сигурна какво ще кажа, но трябваше да обсъдим това. Да стигнем до някакво споразумение. Не възнамерявах да се „срещам“ с него, ако той щеше да води други жени в пентхауса, за да се чукат. Това беше подло и грубо.
Приготвих поднос с пресни плодове, след което започнах да приготвям палачинките. Фелисити ми остави рецепта. Едва когато приготвих пуешкия бекон, чух стъпките зад себе си. Обърнах се и я видях там. Беше висока и руса, а кърпата, с която беше увита, едва покриваше тялото ѝ. Откритата ѝ кожа имаше загар. Беше модел, очевидно модел. Гигантска, съвършена жена. Искаше ми се да я пробода с вилицата си.
– Струваше ми се, че усещам миризма на храна – каза тя с деликатна детска прозявка. – Можеш ли да я донесеш в спалнята след петнайсет минути? Първо трябва да събудя Хейл.
Щях да донеса закуска в леглото. Страхотно. Каква забавна сутрин.
– Разбира се – отговорих на жената. Можех да ѝ строша главата с тази ваза.
Без повече думи тя се обърна да си тръгне, после спря, за да се завърти на пътя си.
– Аз също така не пия кафе. Ще ми трябва зелен чай без подсладител. Не прекалено топъл. Чуваш ли ме?
Преди да успея да отговоря, тя изчезна.
Знаех, че в килера има богат избор от чайове. Бях ги виждала там подредени. Очевидно тя също така знаеше, че той ще има това, което тя иска да пие.
Тръгнах към килера, когато вратата на спалнята му се отвори за по-тежки стъпки, насочени в моята посока.
– Имам срещи, Индия. Казах ти снощи. – Гласът на Хейл звучеше раздразнено.
– Значи ще ме чукаш с часове, а после ще ме изпратиш да се прибера като курва?
– Ти остана през нощта. Господи, какво повече искаш?
– О, не знам, може би закуска!
– Аз те нахраних с вечеря. А сега, моля те, напусни. Имам работа за вършене и това ми губи времето. Облечи се и се махай по дяволите.
Чух как токчетата ѝ щракнаха по мрамора, докато тя мърмореше „ти, шибано копеле“. Не исках да споря с нея по този въпрос. Той се държеше ужасно.
– Миналата вечер ти определено звучеше така, сякаш искаш още от мен!
– Миналата нощ свърши. Време е да си тръгнеш – отвърна Хейл студено и без емоции.
Не потърсих чая. Излязох от килера и отидох да направя френското пресовано кафе, което Хейл пиеше всяка сутрин. Това беше дори по-неприятно от снощния секс маратон. Само че този път не можех да се скрия в стаята си с възглавница на главата.
– Никога повече, гаднярче. Бях чувала, че си копеле, но не вярвах, затова реших да ти дам шанс.
– Бях чувал, че си шибана луда и трябваше да послушам колегата, който ми го каза.
Тя избълва поредица от ругатни, след което вратата се затръшна зад нея. Подскочих, надявайки се, че я няма, макар че скоро щях да се изправя пред Хейл, а настроението, в което беше, ме караше да се притеснявам и плаша. Всички обсъждания, които бях планирала, не изглеждаха добра идея.
– Ще бъда отвън. Донеси ми закуската. Вече имам вестника.
Когато Хейл каза това, то ме накара да се стресна. Погледнах през рамо, за да видя как той си тръгва, а разговора ни вече е отложен. Нямах смелостта да се изправя срещу него. Не и с него в този вид.