Глава 8
Той не говореше и не вдигаше поглед от вестника си. Това му помогна да постигне целта си да ме вбеси отново. Бях се изнервила, като слушах как Хейл обижда Индия, а сега бях отвратена от поведението му.
Когато най-накрая тръгна за срещата си, той каза „Отивам си“ и затвори вратата. Това беше всичко. Никакво обяснение. Никакво извинение за секс феста, който бях чула. Сякаш дори не бях там.
Опитах се да запълня времето си с чистене на помещението, без да позволявам на мислите си да се отклоняват в посока на това, което беше направил. Признавам, че не успях да го направя. Дръпнах чаршафите му, сякаш си скубех косата, наричайки го гадняр, докато го правех.
След като това беше направено, реших да се облека с дрехите, които бях взела със себе си. Беше време да разгледам града, минус Хейл, който ме притискаше, искайки да контролира движенията ми. Нямаше причина да чакам обаждане или заповед лично от него. Имах телефона и щях да го държа при себе си. Претърсвайки чантата си, намерих сините си дънкови шорти, потник и ботушите си. Отделих малко време, за да вдигна косата си, след което грабнах чантата на мама. Бях облечена за улиците на Мултън, Алабама, а не за най-оживения град на земята. О, добре, беше ми удобно. Това беше Ню Йорк при моите условия. В момента не ме интересуваше дали знае или не и не ми трябваше неговото разрешение. Поне той никога не беше казвал, че трябва.
Сияеща от гордост, пристъпих през вратата, преди мисията ми внезапно да бъде спряна. Езра се измъкна от асансьора. Защо се беше върнал? Отново!
– Добре, че си облечена. Щях да дойда да те взема. Добре ли звучи обяд? Той е за моя сметка.
Какво?
– Хейл няма да се прибере до вечерта. Той е малко, малко зает. – Езра добави това, когато не помръдвах и не говорех, защото предполагам, че е чувствал, че трябва да го направи.
– Не съм гладна. Щях да се поразходя. – Прекарването на деня с Езра не беше това, което бях планирала. Той докладваше на Хейл каквото и да правехме и съм сигурна, че нещата, които казвах. Наистина нямах никаква земна представа какво прави или защо е тук.
– Тогава можем да се скитаме заедно. Накрая ще огладнееш, а уличните продавачи тук са ми лични приятели по име. Познавам най-добрите по цвета на количките им. Не забравяй, Сами Джо, че аз съм от малък град и произхода ни е доста сходен. Работещи родители, ниски доходи и т.н. Аз съм елементарен, също като теб. Имал съм мечти и съм ги постигнал. Лицето на успеха не винаги е богатството. Можеш да бъдеш себе си и да запазиш душата си, защото в света има места за това. Той невинаги е подъл и подозрителен. Търси да те убие и изяде.
Искаше ми се да ям без речи. А ако знаеше най-доброто, щеше да е като във филм, в който героите ядат по улиците. Звучеше глупаво, но аз си мечтаех за това.
– Ще бъде скучно, Езра. Знаеш го като петте си пръста. Трябва да го открия за себе си. -Оспорих, макар че всъщност исках, карта за това къде се намират продавачите.
– Моля те, остави ме да реша това. Ако ми стане скучно, ще ти препоръчам къде да отидем и ще те оставя, както желаеш.
Това не беше лоша идея.
– Ще ходя пеша – казах – а не да се качвам в кола, както ме накара Хейл.
– Добре – беше отговора му. – Градът се вижда от края на носа и с всяка крачка, която ще направим.
Дълбокоумно, а аз бях застинала. Нямаше как да се измъкна от това. Езра ми харесваше все повече и повече. Имаше начин на поведение, който трудно можеше да се пренебрегне. Под цялата тази твърдост се криеше едно игриво момче. Решителен, но наистина забавен.
– Добре – съгласих се аз, метнах чантата си на рамо и се отправих към асансьора. Той задържа вратата отворена за мен.
– Харесвам дрехите ти – каза той, когато те се затвориха.
Усетих погледа му и от него кожата ми се затопли. Изтръпна, но не като от студ. Сякаш бях гледка, която Езра разглеждаше. Хейл никога не ме беше гледал по този начин. Винаги аз бях тази, която го приемаше, докато той сякаш оставаше настрана, сякаш трябваше да свърши някакво друго нещо. Бяха крайно различни мъже.
– Какво правиш за Хейл? – Попитах, като се обърнах, за да срещна погледа му, който все още беше вперен в тялото ми. Светът на Хейл вече не беше тук. Не и докато не го върнах обратно.
– Всъщност не работя за Хейл. – Очите му напуснаха тялото ми. Върна се към вратите на асансьора.
– Това не е отговор, Езра. – Казах го вещо, без да осъзнавам, че съм го изрекла.
– Не, предполагам, че не е. – След като той се съгласи, вратите се отвориха и той каза – след теб.
– Значи, ако разбере, че сме прекарали следобеда заедно, няма да те уволни или дори да ти се разсърди?
Езра се ухили.
– Не.
Той не ми даде категоричен отговор, но топлината на вятъра срещна лицето ми. Звукът на града беше там. Реших, че ще го оставя да си отиде. Щях да се наслаждавам на това, което имах, включително на компанията на Езра, затова промених отношението си.
– Накъде? – Погледнах отляво надясно.
– Ем, Езра, не знам. – Честно казано, нямах представа. – По кой път е най-добрия продавач на храна? – Надявах се, че не чува къркоренето на стомаха ми.
Той посочи наляво.
– Мислех, че не си гладна?
Повдигнах рамене.
– Може да съм се излъгала.
Езра изглеждаше развеселен. Хейл щеше да е ядосан или раздразнен. Различията им се натрупваха всеки ден. А и защо изобщо съпоставях тези мъже един с друг? След това, което Хейл направи снощи, всякакъв шанс за нас беше изчезнал. Аз щях да работя за него. Това беше всичко.
Тогава, разбира се, каквото и да беше споразумението им, Езра можеше да не е на разположение. Трябваха ми приятели извън техния свят. Живот, когато не работех. Бях готова Хейл да си тръгне. Месечното му посещение беше достатъчно дълго.
– Какво видя в града досега?
– Хейл ме заведе на Таймс Скуеър, а след това отидохме да пазаруваме. – Това не исках да повтарям.
– Тогава да отидем да ти купим най-добрите тамалес, които някога си имала в устата си. След това ще ти покажа част от града.
Никога не бях яла тамалес. Звучеше наистина вълнуващо. По-добре от хотдога, който си представях.
– Звучи като перфектния план. Какви места ще ми покажеш?
Най-накрая щях да го видя. И то с някой, който го познаваше пеша.
– Ами, ти си новак, така че реших, че ще започнем с разходка с ферибот до остров Елис. Отиди и виж Статуята на свободата. Може да ни отнеме целия следобед, но винаги можем да го направим отново. Ню Йорк може да отнеме цяла година, за да обхванем музеите и свърталищата на туристите и местните жители. Тогава все още ще ти липсват стотици.
Искаше ми се да ръкопляскам от радост като петгодишно дете със сладолед. Точно това исках да направя. Да прегърна Езра ми се стори прекалено агресивно, но все пак почти го направих.
– Благодаря ти – казах вместо това. Задоволих се с по-приемливо средство да демонстрирам кипящата си радост.
– Не ми благодари още, Сами Джо. Да се качиш на ферибота е болка в задника, но в дългосрочен план си заслужава.
Не се съмнявах, че е така.