„Тя не ми принадлежеше“
ГЛАВА 16
УЕСТ
Когато първият час свърши, отидох направо до шкафчето си, за да чакам Маги. Това, че не я видях тази сутрин, ме накара да се притесня. Вероятно трябваше да се справя с нуждата си да я имам наблизо, но точно сега имах твърде много други проблеми. Бях привързан към нея. Това не беше нещо лошо.
Докато вървях по коридора, една ръка се уви около моята и усетих как циците се притискат в ръката ми. Знаех, че е Серена, още преди да съм я погледнал. Беше решила да се премести при мен сега, когато с Рейли наистина беше приключило. Серена и Рейли се съревноваваха помежду си, откакто се помня.
Когато Серена ме посрещна до шкафчето тази сутрин, обмислях да ѝ позволя да ме разсее. Беше адски секси, а русата и коса беше готина. Но за десетте минути, през които флиртуваше с мен до шкафчето, вече започна да ми лази по нервите. Гласът ѝ беше прекалено висок, а миглите ѝ се въртяха толкова много, че се страхувах да не се отлепят, защото тези мигли бяха прекалено дълги, за да са истински.
– Следващият час сме заедно. Седни до мен. Ще направя часа много по-приятен – каза тя, като се наведе към мен.
Знаех какви неща правеше Серена в час, за да го направи по-приятен. Бях я виждал в действие неведнъж. Но аз не го усещах. Не и днес. Просто имах нужда да видя Маги.
– Сигурен съм, че можеш – отвърнах аз. Не исках да бъда злобен. Просто трябваше да я накарам да се отдръпне.
Тя се захили и се хвана по-силно за мен. Това ме караше да се чувствам клаустрофобично. Не ми харесваше усещането, че не мога да си поема дълбоко въздух. А къде беше Маги?
Прегледах тълпата, докато вървях към шкафчетата ни. Серена говореше, но аз вече не я слушах. Маги отново не беше до шкафчето си, а раздразнението ми се засилваше.
Спрях и се огледах, за да видя дали е някъде в този коридор. Но от нея нямаше и следа.
– Кого търсиш? – Попита Серена, все още втренчена в мен.
Не ѝ казвах. Тя бързо щеше да е на Маги. Знаех как работят момичета като Серена. Тя щеше да се увери, че Маги е разбрала, че претендира за мен, и сладката Маги нямаше да може да и отвърне и дума. Серена не разбираше приятелствата между момчета и момичета. Тя щеше да предположи, че съм се преместил при Маги. Не че идеята да целуна Маги отново и да я държа в ръцете си не ми харесваше… Мислех си за това достатъчно често. Просто не бях достатъчно добър за това, от което се нуждаеше Маги. Не можех да бъда този човек. Не се справях добре с връзките, а Маги заслужаваше най-доброто.
Но можех да бъда адски добър приятел.
Като погледнах обратно към шкафчето и видях, че все още няма Маги, разтърсих Серена.
– Трябва да тръгвам. Трябва да направя нещо. Няма да дойда в следващия час – казах разсеяно, докато продължавах да претърсвам коридорите. После се насочих към следващия час на Брейди, защото той щеше да знае къде мога да я намеря. Не беше като Маги да не отиде до шкафчето си. Какво правеше тя? Просто носеше всичките си книги днес?
Щом завих зад ъгъла, очите ми се спряха върху нея. Беше се навела до далечната стена и вадеше книги от препълнената си чанта. Облекчението ми само от това, че я видях, би трябвало да ме тревожи. Бях започнал да се нуждая от нея твърде много.
За пръв път през целия ден усмивка се появи на устните ми.
Тя бе прехапала долната си устна, а на челото ѝ се бе появила разочарована бръчка. Тя изпусна въздух и се изправи, за да прибере падналата в лицето ѝ коса зад ухото си. Точно когато приплъзна кичурите назад и въздъхна, очите ѝ намериха моите.
Очите ѝ за кратко проблеснаха от щастие и само накараха усмивката ми да стане по-голяма. Но после бързо ги затвори и ми се усмихна стегнато, преди да се наведе отново над чантата си и бързо да натъпче обратно всички книги, които току-що беше извадила. Какво правеше това момиче?
Проправих си път до нея и паднах на хълбоците си, докато не бяхме на нивото на очите. Наблюдавах я как изучава краката ми за момент, преди бавно да вдигне поглед и да срещне моя. Бузите ѝ порозовяха.
– Има едни такива неща, наречени шкафчета. Това ни предпазва от необходимостта да носим цял ден един куп книги. Трябва да провериш твоето – подиграх се аз, като исках тази стегната фалшива усмивка да се превърне в истинска.
Дали тя се чувстваше странно, че снощи говорихме, докато не заспахме? Не можех да разбера как момичето, с което бях заспал и разговарях, сега ме избягваше. Защото сега, когато я бях открил и видях начина, по който се опитваше да не ме погледне, знаех, че не е дошла до шкафчето си заради мен.
– Сериозно, Маги, дай ми да занеса тази чанта до шкафчето ти и да разтоваря нещата. Твърде тежко е, за да го носиш наоколо. Ще трябва да те заведа на мануален терапевт, ако правиш това цял ден.
Тя закопча ципа на чантата си и се изправи. Аз направих същото. Но преди тя да успее да вдигне чантата си, аз я грабнах.
– Хайде – казах аз, сложих ръка на долната част на гърба ѝ и я преведох през тълпата към нашите шкафчета.
Тя ми позволи да я водя и ми хареса как се чувствах, когато поставих ръката си върху нея по този начин. И преди бях поставял ръката си там на други момичета, но никога не се бях чувствал така. Сякаш се уверявах, че всички знаят, че Маги е моя. Което беше нелепо, защото тя не беше моя; беше ми приятелка. Тя не ми принадлежеше.
Въпреки че идеята тя да е моя очевидно ми харесваше достатъчно, за да накара сърцето ми да се ускори при мисълта за това. Но не. Трябваше да прекратя това. Бях емоционален и объркан. Маги беше моето спокойствие в бурята. Не можех да объркам това с нещо друго и да съсипя всичко.
Бях запомнила комбинацията ѝ от това, че ѝ помогнах миналата седмица. Бях я запомнил, без дори да го осъзнавам. Бързо отворих шкафчето ѝ, след което започнах да го пълня с книгите от чантата ѝ.
– Кои от тях трябва да вземеш? – Попитах, като я погледнах.
Тя се приближи до мен и заедно с нея се разнесе и ароматът на ванилия. Не помръднах. Останах на мястото си и вдишах. Нямаше мирис на парфюм. Просто… Маги.
Маги взе един учебник от шкафчето си и посегна към чантата с книги, която държах. Тя извади една тетрадка, след което се отдръпна. Миризмата ѝ се запази и аз приключих с прибирането на чантата ѝ, като си казах, че трябва да направя разграничение с нея. Желанието ми да вдишвам всеки път, когато съм близо до нея, нямаше да бъде готино.
След като прибрах книгите ѝ, затворих шкафчето ѝ и се обърнах към нея.
– Ще ми кажеш ли защо не дойде до шкафчето си тази сутрин? – Все още не бях сигурен дали щеше да говори с мен тук. Където хората могат да видят.
Тя сведе глава и посегна към чантата си с книги. Когато най-накрая ме погледна, сви рамене.
Не говореше.
Това беше нормално. Ако искаше просто да говори с мен, когато сме сами, можех да се справя с това. Просто щеше да ми се наложи да оставам повече насаме с нея. Което, като се има предвид колко много ме привличаше, можеше да се окаже трудно. Да знам как се чувстват устните ѝ и да се опитвам да се приближа достатъчно, за да вдишам аромата ѝ, бяха две причини, поради които да бъда насаме с Маги нямаше да е лесно.
По дяволите. Трябваше да се овладея. Може би Серена беше нещо добро. Тя знаеше резултата. Тя не беше в това за нищо повече от секс и права за хвалене.
Протегнах ръка и прибрах кичура коса, който се беше разпилял, обратно зад ухото ѝ. Това само ме дразнеше. Когато я гледах или докосвах, беше трудно да искам някой друг.
– Липсваше ми тази сутрин. Очаквах с нетърпение да те видя при шкафчетата. Когато не дойде, това ми обърка главата – обясних аз.
Нова мекота в изражението ѝ превърна лицето ѝ отново в Маги от снощи. Онази, която ми се доверяваше. Харесвах този поглед.
Тя направи крачка към мен и ръката ѝ нежно докосна моята, не веднъж, а два пъти, преди да ми се усмихне. Гърдите ми се стегнаха. После се обърна и се отдалечи.