Аби Глайнс – Полеви партита – До петък вечер – книга 1 – част 19

„Не бяхме чак толкова смешни“

ГЛАВА 18
УЕСТ

Беше ден за мач. Обичах петъците по време на футболния сезон. Татко винаги ме събуждаше и закусвахме заедно, докато обсъждахме играта и какво трябва да направя, за да спечеля.
Тази сутрин се събудих от чупенето на чинии в кухнята. Скочих и изтичах в коридора, за да открия мама, която стоеше насред купчина счупени чинии. По лицето ѝ се стичаха сълзи, докато ме гледаше.
– Опитвах се да ти направя закуска – беше подсмъркнала тя. Не можах да стигна до горния рафт. Баща ти винаги стигаше до вафладжийницата вместо мен. Подхлъзнах се и съборих втория рафт с мен. – Още едно ридание разтърси гърдите ѝ.
Приближих се до нея и я прегърнах.
– Мамо, върни се там и бъди с татко. Мога сам да си направя закуска. Аз ще почистя всичко това. Той има нужда да си с него.
Тя кимна на гърдите ми и отново се разплака.
Така беше започнал денят ми.
Да стигна до училище и да видя Маги беше единственото, за което мислех, докато целувах мама по бузата за довиждане, а след това целунах по челото баща ми и му обещах, че тази вечер ще спечелим. Щях да му разкажа всичко, когато се прибера у дома.
Гърдите ме боляха, а гърлото ми се свиваше, но знаех, че ако мога да видя Маги, ако мога да чуя гласа ѝ, всичко ще бъде наред. Да и се обадя не беше вариант, защото тя щеше да е в пикапа на Брейди и нямаше да говори пред него. Така че трябваше да стигна до нея тази сутрин и да я видя насаме. Преди да съм се сринал напълно.
Когато спрях, пикапа на Брейди беше паркиран пред училището. Никога през живота си не съм бил по-благодарен да го видя. Не си губих времето да разговарям с хората, които извикаха името ми. Трябваше да стигна до шкафчето си. При Маги.
Когато видях задната част на косата ѝ, гърдите ми се отпуснаха малко. Тя беше тук. Съсредоточих се върху нея, докато си проправях път през тълпата, като имах нужда да си напомням, че мога да се справя. Мога да се справя с това. Маги беше с мен.
– Здравей – казах почти задъхано, когато стигнах до шкафчетата ни. Изчаках я да се обърне и да ме погледне. Беше странно как само обещанието да я видя караше нещата да изглеждат по-добре.
Тя затвори шкафчето си и се обърна към мен. Усмивката на устните ѝ бавно спадна, докато изучаваше лицето ми. Тя знаеше. Без да съм казал и дума, тя знаеше, че се занимавам с някаква гадост. Това беше нещо, от което се нуждаех от нея. Нейното разбиране, без да ми се налага да обяснявам.
Ръката ѝ се плъзна по моята, докато ме гледаше с нежна сила, която беше просто Маги. Обърнах ръката си и прокарах пръсти през нейните. След това тя стисна силно ръката ми, въпреки че тя беше по-малка от моята.
– Аз съм тук – прошепна тя, като едва помръдна устните си.
От това имах нужда. Стягането в гърдите ми се разсея и отново можех да дишам дълбоко.
– Лоша сутрин – обясних, макар че тя вече беше разбрала това.
Тя кимна и палецът ѝ се допря до ръката ми. Харесваше ми усещането, че дланта ѝ е притисната към моята. Всичко, в което се съмнявах за себе си, за способността си да се справя с това, за живота – тя изчисти всичко това само с едно докосване.
– Добро утро, секси. – Гласът на Серена разчупи магията, която ни беше обгърнала, и ръката на Маги мигновено изчезна. Тя се отдалечи от мен, преди да успея да кажа нещо, а после се промъкна покрай мен и се вмъкна в тълпата.
Отдръпнах се от ръката на Серена върху рамото си, ядосан, че ни е прекъснала. През деня не ми оставаше много време с Маги. Ако щях да играя тази вечер, имах нужда от нея, за да ми помогне да си оправя главата.
– Какво става? Напрегнат си за тази вечер? Знаеш, че ще бъдеш страхотен. Винаги си такъв.
Придвижих се до шкафчето си, без да ѝ отговоря. През последните няколко дни тя беше добра за мен. С ръцете ѝ върху мен и с устата ѝ, която правеше неща за мен, които бяха повече от добри, не мислех за нищо друго.
Но днес Серена трябваше да се отдръпне. Сексът не беше това, от което имах нужда. Да забравя всичко, като се възбудя между краката ѝ или в устата ѝ, нямаше да се получи днес. Това продължи само няколко минути. После всичко се върна.
Само присъствието на Маги ми помогна.
– Какво става? Всички сте намръщени. Ела в банята и аз ще облекча малко напрежението за теб. Както вчера. Това ти хареса, нали?
Не исках да ми се напомня колко ниско съм паднал. Ако Маги знаеше, че използвам момичетата по този начин, щеше да се отврати от мен. Тя не беше използвала никого, за да облекчи болката си. Беше се справила с нея сама.
Никой не е пострадал, само за да може тя да се почувства по-добре.
– Не се интересувам днес. Трябва да се съсредоточа върху играта – казах най-накрая на Серена, минавайки покрай нея и отивайки към първия час, преди тя да успее да ме настигне.
До обяд бях пропуснал Маги до шкафчето ѝ още два пъти, благодарение на това, че Серена ме задържа в коридора. Погледът ми беше прикован към вратата на кафенето в очакване Маги да влезе. Знаех, че тя отново ще излезе на масите за пикник. Тя правеше това през по-голямата част от седмицата. Опитах се да я накарам да влезе вътре, но тя не искаше. Искаше да седи на топло и да чете.
Серена влезе първа и се насочи право към мен. Знаех, че съм си го изпросил, като съм се заиграл с нея, но днес исках просто да се отдръпне. Ние се забавлявахме, не бяхме във връзка. Тя сякаш беше забравила това, въпреки че и го бях обяснил много ясно, преди да правим секс за първи път в сряда. Два дни по-късно това не ни прави изключителни.
Но тя със сигурност се опитваше да забие нокти в мен.
Преместих погледа си обратно към вратата, очаквайки Маги. Самото и виждане щеше да ми помогне.
– И така, ти и Серена, а? – Попита Брейди, докато сядаше срещу мен.
Повдигнах рамене.
– Не е сериозно.
Той се засмя, докато отваряше питието си.
– Не мисля, че тя осъзнава това.
– Дадох ѝ да разбере в сряда, когато започна това нещо.
Брейди кимна.
– Ти я чукаш?
Това не беше негова работа, но аз кимнах.
Той се усмихна.
– Действията говорят по-силно от думите.
Започнах да се ядосвам. Каква беше неговата сделка? Не беше като да не чукаше Айви, а всички знаехме, че не е сериозен към нея. Тя беше отскок от онова мистериозно момиче, с което се беше срещал това лято. Онази, с която винаги беше твърде зает, за да прави нещо друго. Тази, която никой от нас не беше срещал.
– Какъв е проблемът ти? – Попитах, раздразнен, и все още държах едно око на вратата за Маги.
Той се наведе напред.
– Проблемът ми е, че в момента преминаваш през ада. Искам да ти помогна, но не знам как. Човекът, който искаш да ти помогне, е преминал през собствения си ад и не се нуждае от това да я държиш тайно за ръка в коридорите, а часове по-късно да чукаш Серена в проклетата баня.
Уау. Добре, значи той ни е видял да се държим за ръце тази сутрин. За това ставаше дума. Разбрах това.
– Ти си най-добрият ми приятел, Уест. Не мога да си представя с какво се занимаваш. Но знам, че Маги не се нуждае от това да си играеш с главата ѝ. Не е честно да я използваш, човече. Тя загуби и двамата си родители наведнъж. По един прецакан, луд, ужасяващ начин. Не и причинявай това. Моля те, не я наранявай.
Серена седна до мен, преди да успея да кажа нещо друго.
– Готови ли сте за мача тази вечер? – Попита тя в истинския си стил на мажоретка.
Брейди я погледна и ѝ се усмихна, като не срещна очите ѝ, и кимна, преди да сведе поглед към храната си.
Не бях наранил Маги. Не беше така, сякаш тя изпитваше чувства към мен по този начин. Бях се постарал това да остане на ниво приятели. Искам да кажа, че тя дори не ме беше харесвала в началото. Сега ме разбираше, но не беше привързана към мен. Дали беше? Не, не беше. Беше прекалено добра за мен и дълбоко в себе си го знаеше. Бях обяснил на Брейди, че сме само приятели. Така че очевидно ми беше позволено да чукам други момичета. И не бих наранил Маги. По дяволите, щях да убия всеки, който го направи.
Серена казваше нещо, но аз не я чух, защото Маги беше влязла в кафенето. Погледът ѝ веднага се спря върху моя. Тя ми се усмихна, след което бързо се обърна. Както правеше всеки ден. Не ме поглеждаше дълго и тази усмивка не беше истинска. Защо не ме погледна? Нима бях направил нещо нередно?
Аса седна от лявата ми страна, а Гънър седна до Брейди. Разговорът за днешния мач скоро взе превес и аз не си позволих да се притеснявам за Маги, която седеше сама навън и четеше на шибаното слънце. Също така успях да игнорирам досадния смях на Серена. Не бяхме чак толкова смешни. Защо се смееше толкова много?

Назад към част 18                                                      Напред към част 20

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!