„Това е моето момче“
ГЛАВА 20
УЕСТ
Спрях на алеята и погледнах към Маги. Тя се беше съгласила да дойде толкова лесно. Не бях сигурен, че щях да съм достатъчно смел, за да го направя. Бяхме излезли до пикапа ми и тя беше изпратила съобщение на леля си, за да я уведоми, че напуска училище с мен и отива да се срещне с родителите ми.
Не можех да си представя да доведа някой друг тук точно сега. Дори Брейди. Особено пък Рейли. Това не беше лесно да се види. Но Маги седеше там и изглеждаше спокойна и силна. Винаги толкова силна.
– Когато казвам, че баща ми изглежда зле . … той наистина изглежда така. Толкова е отслабнал, че костите му вече лесно се чупят. И е бледобял. Кожата му изглежда почти прозрачна. Трудно е да се види. Ако смяташ, че не можеш да се справиш, ще те разбера. – Маги се обърна, за да ме погледне, и големите ѝ зелени очи бяха пълни с разбиране.
– Искам да се запозная с мъжа, когото обожаваш. Той трябва да е специален.
Тръпка премина през гърдите ми, докато седях и се взирах в нея. Дали изобщо беше истинска? Как казваше точно тези неща, които винаги съм имал нужда да чуя? Започвах да си мисля, че тя е моят ангел-хранител. Ако имаше такова нещо. Бог със сигурност ни беше разочаровал, но може би беше изпратил Маги при мен, за да ми даде силата и утехата, които ми липсваха.
– Тогава да влезем. Писах на мама и ѝ казах, че идваме. – Не бях казал на мама за Маги. Не говорехме много за нищо друго освен за татко. Затова, когато ѝ писах, ѝ съобщих, че Маги е братовчедка на Брейди и сме станали добри приятели.
Мама беше казала да я доведа, че ще се радва да се запознаят с нея. Днес татко се беше събудил и говореше малко. Надявах се, че ще се събуди, за да види Маги.
Когато стигнахме до входната врата, пръстите на Маги докоснаха ръката ми по онзи неин мълчалив начин, уверявайки ме, че е там и няма да ме остави. Обичах, когато го правеше. Тя винаги знаеше кога имам най-голяма нужда от това.
Отворих вратата, отдръпнах се и направих знак на Маги да влезе вътре. Входът беше празен, но усещах миризмата на бисквити във фурната. Мама беше отишла и ни беше приготвила закуска.
– Мирише, мама е в кухнята – казах на Маги, след което поставих ръка на долната част на гърба ѝ, за да я поведа към срещата с майка ми.
Когато влязохме в кухнята, мама беше обърната с гръб и приготвяше чаши за нас. Косата ѝ беше сресана и прибрана на конска опашка, а тя носеше хубава риза и дънки. Вече не прекарваше много време да се оправя, защото се страхуваше да остави татко за твърде дълго. Това беше най-многото, което я бях виждал да прави със себе си от няколко седмици насам.
– Здравей, мамо – казах тихо, без да искам да я изплаша.
Тя се извърна и погледът ѝ се насочи право към Маги. Беше любопитна. Никога не съм водил момичета тук. Мама беше виждала Рейли само няколко пъти на футболните ми мачове, а бяхме заедно цяла година.
– Здравей, ти трябва да си Маги – каза мама и се приближи, за да ни поздрави.
Маги кимна. Бях забравил да кажа на мама, че тя не говори. Мама не беше в течение на градските клюки, така че не знаеше нищо за миналото на Маги. Отворих уста да обясня, когато Маги направи крачка към нея и протегна ръка.
– Да, госпожо. Приятно ми е да се запозная с вас.
Затворих устата си и се вгледах в Маги. Никога не я бях чувал да говори с някой друг. Дори със семейството си. И все пак тя не се поколеба да говори с майка ми. Още едно нещо в нея, което я правеше толкова невероятна и специална. След всичко, с което се беше сблъскала и през което беше преминала, тя все още изпитваше състрадание. Тя все още се жертваше за другите. Не бях сигурен, че бих могъл да направя същото в нейната ситуация.
– За мен също е удоволствие да се запозная с теб. Моля, наричай ме Оливия. Уест вече не води много приятели вкъщи. Радвам се, че е почувствал, че може да те доведе – каза мама със светлина в очите, която не бях виждал от дълго време.
Маги се изчерви и ме погледна нагоре.
– Маги е специална – казах на мама, докато прокарвах пръсти по ръката на Маги, както тя толкова често правеше моята.
– Виждам това – каза мама и се усмихна. Лицето ѝ беше уморено и изтощено, но това, че доведох Маги тук, я правеше щастлива. Осъзнах, че мама трябва да се чувства толкова изолирана само с нас и без друг живот в къщата. Никакви разсейващи фактори, които да ѝ помогнат да се справи с това, пред което бяхме изправени.
– Мисля, че и двамата имахме нужда от приятел, който да ни разбира – каза Маги, изненадвайки ме за пореден път с говоренето си.
Мама обърна усмивката си към мен. Тя харесваше Маги. Но кой не би я харесал?
– Баща ти е буден. Трябва скоро да си вземе лекарствата. Така че можеш да я заведеш там, за да го посети, докато не дреме. – Кимна към коридора мама.
Той изпитваше болка, ето на какво се превеждаше това.
– Ако трябва да почива и да си вземе лекарствата сега, мога да я запозная с него друг път.
Тя започна да клати глава.
– О, не, той вече знае, че ще дойдеш и ще доведеш приятелка. Казах му. Той иска да се запознае с нея.
Погледнах надолу към Маги.
– Готова ли си? – Попитах, като исках да ѝ дам последен шанс да промени решението си.
Тя кимна и в очите ѝ се виждаше цялото насърчение, от което се нуждаех.
Не ме интересуваше, че майка ми ще ме види; трябваше да държа ръката на Маги точно сега. Прехвърлих ръката си върху нейната и я стиснах здраво. После тръгнахме по коридора към спалнята на родителите ми.
Отворих бавно вратата и надникнах вътре.
– Спри да мълчиш, момче. Чувам те. Влез. – Изхриптя татко и се закашля. Беше много по-слаба версия на гърления глас, който винаги бях познавал.
Маги не направи пауза, а влезе право вътре с ръка, все още здраво вкопчена в моята.
– Това е най-хубавия приятел, който някога си водил вкъщи – каза той и се усмихна, сякаш не го болеше цялото тяло.
– Благодаря ти – каза Маги.
– Мислех, че съм те възпитал по-добре – каза баща ми, като все още хриптеше през думите си. – Момиче, което изглежда като това, не е за приятелство. Ти трябва да я грабнеш.
Маги се засмя до мен, а усмивката на татко нарасна.
– Той има влак от момичета, които чакат реда си. Няма нужда да добавя още една към дългата опашка – отвърна тя и баща ми се засмя. Това не беше онзи дълбок коремен смях, който правеше, но беше първият смях, който чувах от него от известно време насам.
След като се изкашля и си възвърна дъха, той ме погледна.
– Имаш ли фенки, сега?
Повдигнах рамене. Не говорех много за момичета с татко. Не и след като ме хвана да гледам порно на компютъра, когато бях на тринайсет, и ми проведе разговор за секса. Говорихме за футбол, училище, живот. Но не и за момичета.
– Да. Трябва да чуеш момичетата на трибуните по време на мачовете. Той е много популярен сред тях – съобщи Маги на татко.
Той отново се засмя.
– Сигурен съм, че и момчетата се редят на опашка за теб. Ако този е твърде сляп, за да предяви претенции, не се съмнявам, че някой от тях ще го направи.
Усмивката ми си отиде. Не исках да мисля за това. Маги се беше запознала с майка ми и баща ми. Ами ако тя започнеше да говори с друго момче? Ами ако вече не беше само моя?
Татко изпусна още един смях и аз вдигнах поглед, за да видя, че гледа директно към мен.
– Не е забавно да мислиш за това, нали? – Каза той.
Червата ми се изкривиха и се напълниха с киселина. Не ми харесваше да мисля за това и баща ми явно го знаеше.
– Целият този смях тук. Какво, за Бога, пропускам? – Попита мама, докато влизаше вътре, изглеждайки по-щастлива, отколкото я бях виждал от много време насам. Да чуеш смеха на татко беше добре и за двама ни.
– Ето го и любимото ми момиче – каза татко, докато мама вървеше към него. Той все още я гледаше така, сякаш тя беше сбъднато всяко негово желание. Мама се наведе и го целуна по устните.
– Трябваше да отида да направя на тези двамата закуска. Тази вечер е нощта на игрите, а Уест има нужда от въглехидрати.
Татко погледна от мама към мен.
– Ще спечелиш ли тази вечер? – Попита той. Това винаги беше нашето нещо.
– Знаеш го – отговорих точно както винаги.
– Това е моето момче.
Назад към част 20 Напред към част 22