Аби Глайнс – Полеви партита – До петък вечер – книга 1 – част 23

„Тя винаги ще бъде само моя приятелка“

ГЛАВА 22
УЕСТ

През целия уикенд не излязох от къщи, освен за да отскоча до магазина за мляко и яйца. След като Маги си тръгна с чичо си в петък, бях втълпил на Серена, че се прибирам у дома. Сам.
Когато се прибрах вкъщи, татко беше заспал, но аз седнах и поговорих с мама за играта и Маги. Тя наистина харесваше Маги. Също така искаше да знае защо Корали си мисли, че Маги не говори. Мама беше достатъчно умна, за да разбере, че нещо става, и не каза на Корали, че Маги всъщност е говорила, когато е била тук.
Това беше първото нещо, което ме попита, когато се прибрах вкъщи. Знаех, че е разбрала за нещата с Маги повече, отколкото е истината. Може и да е искала да сме заедно, но аз не бях в правилната нагласа да имам връзка с човек като Маги. Някой, който заслужаваше много повече, отколкото можех да дам.
Да обяснявам това на мама обаче не беше добра идея. Тя щеше да се притеснява за мен. А тя и без това си имаше достатъчно грижи. И двамата имахме.
В събота бях прекарал деня в стаята на татко, гледайки колежански футбол. Когато той се събуди, поговорихме за мача от петък вечер. Предимно аз говорех, а той слушаше. Сега му беше трудно да говори. Дишането му ставаше все по-трудно и по-трудно. Служителят на хосписа дойде и аз останах с татко, докато можех. Излизах само когато той и мама го къпеха.
Неделята се повтори като събота, само че гледахме мачовете от НФЛ. Мама се сви на леглото с нас и си говорихме. Говорихме за първото ни къмпингуване и за това как мама е изкрещяла, когато черната мечка е влязла в хладилника ни. После се смяхме на първия път, когато заведохме мама на риболов. Тя се ужаси от факта, че сложихме живи щурци на куката.
Татко също искаше да знае за Маги. Тя го беше очаровала достатъчно лесно. Беше ме предупредил да не се обърквам, казвайки, че тя е пазителка. Мама ме беше потупала по ръката, сякаш искаше да се съгласи с него.
Всяка вечер, след като татко си легнеше, отивах в стаята си и пишех на Маги. Тя винаги отговаряше и в крайна сметка завършвахме с разговор по телефона, докато и двамата заспим.
До понеделник бях повече от готов да я видя. Татко всъщност беше спал през нощта и тази сутрин изглеждаше по-добре. Мама беше щастлива от това и раздялата с тях не беше толкова тежка.
Добрата ми сутрин обаче свърши бързо, когато видях Серена да говори с Маги до шкафчето и. По изражението на лицето на Серена разбрах, че не си говорят приятно. Маги се беше отдръпнала от нея и се беше притиснала до вратата на шкафчето, а зелените ѝ очи бяха широко отворени и нервни. Това изобщо не ме зарадва.
Пробих се през тълпата и накрая всички се раздвижиха заради мен. Когато се приближих достатъчно, чух Серена:
– Той ме чука. Той не те иска. Отдръпни се.
– Махни се от Маги. Сега – изръмжах, докато се движех между тях и сложих ръце на раменете на Серена, за да я отместя назад. – Никога. Никога недей. Да влизаш в пространството и отново. Не дишай същия въздух, който тя диша. Дори не я поглеждай, по дяволите. Разбираш ли какво ти казвам?
Очите на Серена се разшириха от изненада. Не беше очаквала, че ще я хвана. Беше ядосана, че исках да отида да видя Маги след мача. Дотогава не я беше възприемала като конкуренция.
– Тя флиртува с теб. Мисли, че може да те има. Просто и разказах какво сме правили. Че я възприемаш само като приятелка – започна да обяснява Серена, сякаш беше напълно невинна.
Усетих как тялото на Маги се движи зад мен и посегнах назад, за да докосна ръката ѝ. Тя не си беше тръгнала. Тя ми липсваше. Серена нямаше да развали сутринта ми с неуместната си ревност.
– Ти не знаеш какво може да има тя. Но аз ще ти кажа какво не можеш да имаш ти. Мен. Имахме забавна малка авантюра, но това е приключено. Свършихме. – Не ѝ оставих място за отговор. Обърнах и гръб, знаейки, че сега целия коридор е насочил вниманието си към нас. Знаех, че тя няма да стои там и да ме моли да я погледна. Тя имаше повече гордост от това. Затова не се изненадах, когато тя се отдалечи. И тогава всички се върнаха към работата си.
Очите на Маги все още бяха широко отворени и адски красиви, докато ме гледаше.
– Съжалявам за това. Това е моя грешка. Вземам глупави решения и те не бива да те засягат.
Тя премести ръката си, за да стисне моята.
– Всичко е наред – прошепна тя толкова тихо, че никой нямаше да я чуе.
– Не е наред. Никой не може да ти говори така. Никой – казах аз, усещайки как гневът ми отново започва да се натрупва. Мразех да виждам как Маги се страхува.
Тя ми се усмихна, след което измъкна ръката си от моята и посегна към чантата си с книги на пода. Наблюдавах я, докато взимаше книгите си, и ми се искаше да я отведа насаме, за да можем да си поговорим. За да мога да чуя гласа ѝ. Бях го чул по телефона едва снощи, но на живо винаги беше различен.
Приближих се до нея, вдишах и оставих аромата ѝ на ванилия да ме облее. Можех да го взема със себе си за първия час. Тъй като не можех да взема нея.
Когато тя се обърна, бяхме толкова близо, че телата ни почти се докосваха.
Почти веднага една ръка кацна на рамото ми и ме стисна силно.
– Приятел. Помниш ли? – Гласът на Брейди не беше заплашителен, но със сигурност не беше и приятелски.
Направих още едно дълбоко вдишване и се отдръпнах. Маги погледна към Брейди, после ми се усмихна за последен път. Бузите ѝ порозовяха, тя притисна книгите си до гърдите и побърза да се отдалечи.
След като се изгуби от погледа ми, се обърнах към Брейди. Той се мръщеше.
– Това не беше дружелюбно. Това беше „Ще те изям в този коридор пред всички“. Ето какво беше това. Аз го видях. Както и всички останали. А тя… видях ли да се движи устата ѝ?
Тя не искаше той да знае. Не беше нещо, което беше готова да сподели. Поклатих глава.
– Не. Ние просто общуваме по различен начин. Това е всичко.
Брейди сбърчи вежди. Знаеше, че говоря пълни глупости. Исках да бъда толкова близо до нея, колкото можех да стигна.
– Не забравяй, че тя е крехка. Не я чупи.
Той не знаеше колко греши. Маги беше един от най-силните хора, които познавах.
– Вече ти казах, че никога не бих я наранил. Уверявах се, че тя е добре. Серена се държеше гадно и аз поправих това. Няма да позволя на някого да я нарани. Повярвай ми.
Брейди поклати глава, като бръчката му все още си оставаше на мястото.
– Опитвам се. Но виждам начина, по който я гледаш.
– Това, че искам нещо, не означава, че съм достатъчно жесток, за да го взема. Никога не бих постъпил така с нея. Тя е просто моя приятелка. Тя винаги ще бъде само моя приятелка.

Назад към част 22                                                       Напред към част 24

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!