Аби Глайнс – Полеви партита – До петък вечер – книга 1 – част 32

„Иска ми се да бях там“

ГЛАВА 31
МАГИ

Не носех черно. Щеше да има достатъчно черно. Достатъчно тъга. Не си спомнях много за погребението на майка ми. Единственото нещо, което помнех, беше черното. Мразех цялото черно. Майка ми мразеше черното. Казваше, че е скучно. Всеки има нужда от цвят в живота си.
Джуд също не би харесал цялото черно. Той обичаше да се смее и търсеше светлото в живота. Избрах зелена рокля, която подхождаше на очите ми. Защото той беше казал, че очите ми са хубави.
Чичо Бун, леля Корали, Брейди и аз отидохме заедно на гробищната церемония. Повечето погребения в Юга се провеждаха в църкви или погребални домове, преди да отнесат ковчега до гроба. Но Уест каза, че баща му не е искал дълга церемония, за да могат хората да скърбят. Искал е да стане бързо. Лесно. Нищо причудливо.
Паркирахме на улицата като всички останали и после се насочихме към голямата бяла шатра, в която бяха започнали да се събират хора. Потърсих Уест, докато очите ни не се срещнаха. Той стоеше до майка си и ме гледаше как вървя към него. Днес щеше да е денят, в който това най-накрая щеше да стане реалност за него.
Погребението на майка ми не беше моментът, в който всичко това се разбра за мен, просто защото тогава не бях добре. Умът ми отказваше да приеме това, на което бях станала свидетел. Но знаех, че като види баща си да се спуска в земята, това ще засегне Уест силно. И аз щях да бъда там, ако имаше нужда от мен.
Уест ме помоли да застана до него. Не погледнах назад към леля ми и чичо ми, за да се уверя, че всичко е наред. Знаех, че те ще разберат. Минах покрай редиците от хора, докато се приближих достатъчно, за да може Уест да вземе ръката ми в своята. Твърдата хватка ми подсказа, че не е добре.
– Харесва ми роклята ти – каза той и се наведе, за да прошепне близо до ухото ми. – Тя подхожда на очите ти.
Погледнах го.
– Баща ти харесваше очите ми. Каза, че са хубави.
На устните му се появи тъжна усмивка.
– Да, така беше. Тази рокля също би му харесала.
Пристигнаха и други хора, които дойдоха да изкажат съболезнованията си на Уест и майка му. През цялото време той не пусна ръката ми. Когато свещеникът започна да говори, майката на Уест потъна в стола, поставен зад нея, и тихо заплака.
Усещах как Уест трепери до мен, когато дойде време да положи розата върху ковчега на баща си. Отпуснах ръката си от неговата и зачаках, докато той вървеше напред и слагаше червената роза.
– Ти винаги ще бъдеш моят герой – каза той достатъчно силно, за да го чуя, докато се взираше в ковчега.
Когато се обърна и тръгна обратно към мен, видях напрегнатото изражение на лицето му. Сдържаше емоциите, които знаех, че го задушават, докато се опитваше да остане силен заради майка си.
Ръката му се върна в моята в момента, в който беше до мен.
Не чух много неща, които бяха казани след това. Бях прекалено съсредоточена върху Уест и твърдия начин, по който стоеше. Сякаш се беше превърнал в камък. Хващаше ръката ми така, сякаш ме държеше от страх да не избягам.
Това не ме притесняваше. Не възнамерявах да го напускам.
Когато ковчегът започна да се спуска в гроба, Уест вдиша рязко, а майка му се изправи и се хвана за ръката му, навеждайки се към него. Той обви ръка около майка си и я притисна към себе си.
Хората започнаха бавно да си тръгват. Някои се приближиха, потупаха Уест по гърба и казаха нещо на майка му, но всичко беше много тихо. Брейди, Аса, Неш, Гънър и Райкър се приближиха и застанаха зад Уест. Всеки от тях стискаше рамото му и казваше неща като: „Тук съм, ако имаш нужда от мен, човече“, „Обичам те, братко“ и „Имаш ли нужда от мен, обади ми се“.
Уест кимна и потвърди присъствието на всички тях. Всеки от тях се спря и прегърна Оливия, което само я накара да се разплаче още повече. След като приключиха, всички бавно се отдалечиха. Не знаех какво иска да направи Уест, но знаех, че леля ми и чичо ми ме чакат.
Погледнах към него.
– Ще остана, ако имаш нужда от мен.
Той погледна към майка си, а след това отново към мен.
– Можеш ли да излезеш тази вечер?
Можех да направя каквото поиска от мен. Кимнах.
– Ще бъда в дъното на стълбата в единайсет.
– Ще се срещнем там.
Около десет вечерта на вратата на спалнята ми се почука. Знаех, че леля ми и чичо ми вече са си легнали, така че единственият човек, който можеше да е, беше Брейди. Останах тук до края на деня и се опитах да чета. Но мисълта ми беше насочена към Уест и майка му. Ако той имаше нужда от мен и се обадеше, исках да бъда сама, за да мога да му отговоря.
Отворих вратата на Брейди и го погледнах с любопитство. Той никога не идваше в стаята ми. Вече почти не се опитваше да говори с мен. Не можех да го виня. Беше трудно да говориш с някой, който не ти отвръща.
– Мога ли да вляза? – Попита той.
Кимнах и се отдръпнах, за да може да влезе. Отново нещо, което той никога не правеше. Знаех, че става дума за Уест. Представях си, че Брейди също се е притеснявал за него днес. Беше трудно да не се тревожи след последните няколко дни.
Брейди влезе с ръце, прибрани в предните джобове, и изглеждаше несигурен какво да направи или да каже.
– Мама и татко спят, но звукът се носи по коридора. Можеш ли да затвориш вратата? – Попита той.
Направих каквото поиска.
– Видях те да говориш с него днес. Мислех, че съм го виждал и преди, но определено знам, че съм го видял днес.
В крайна сметка бях очаквала това. Въпреки че се бях опитала да не говоря с него там, където хората могат да го видят, имаше моменти като днешния, когато не се притеснявах за нищо друго, освен да утеша Уест.
Не отговорих. Какво ли искаше да каже? Дали очакваше да си призная и да говоря с него? Защото това би променило всичко. Утре щях да се сблъскам с живот, в който хората очакваха от мен да говоря. Те щяха да нарушават личното ми пространство и да искат да знаят неща, които не исках да им казвам.
Неговоренето беше моето одеяло за сигурност. Не бях готова да го пусна.
– Не го видях само веднъж, Маги. Видях го няколко пъти. И съм го виждал в училище. Ти невинаги си движиш устата, но Уест те слуша. Мога да кажа това по изражението му. –
Брейди въздъхна и прокара ръка през косата си.
– Не съм тук, за да изисквам от теб да ми говориш. Или с когото и да било. Аз просто… съм объркан. Ако можеш да говориш, защо да не говориш с всички? Защо само с Уест?
Той задаваше въпроси. Въпроси, на които искаше да отговоря с гласа си. Но аз не исках да говоря, не и тази вечер. Отидох да взема бележника на седалката до прозореца. Написах:

„Той има нужда от мен. Аз разбирам него и болката му.“

После подадох бележника на Брейди.
Той го прочете, след което отново вдигна очи към мен.
– И така, това е твоята връзка. Това е причината, поради която той е с теб през цялото време и изведнъж държи ръката ти и се държи така, сякаш има нужда от теб, за да диша. Той не е лъгал, че сте само приятели. Ти му помагаш да се справи с всичко това…
Кимнах.
Брейди изглеждаше облекчен. Той протегна бележника към мен.
– Разбирам. Но един ден ще трябва да се съсредоточиш върху това да помагаш на себе си. Да се криеш от света по този начин не е здравословно. Не се лекуваш. Бягаш.
Не, аз се защитавах. Но не го записах. Просто стоях и го чаках да си тръгне или да каже нещо друго.
Телефонът ми иззвъня и аз посегнах към джоба си за него.

„Аз съм навън. Чакам те в дъното на стълбата.“

Той беше тук. Погледнах към прозореца, после обратно към Брейди.
– Той е там, нали? – Каза Брейди, следвайки погледа ми към прозореца.
Можех да излъжа, но се доверявах на Брейди. Той също обичаше Уест.
Затова кимнах.
Той ме дари с тъжна усмивка.
– Бъди внимателна, Маги.
Беше го казвал и преди. Много пъти. Аз също си го бях казвала. Но това вече нямаше значение. Бях престанала да внимавам, когато ставаше дума за Уест, и не знаех как да поправя това. Или дали изобщо исках да го направя.
Изчаках, докато той излезе от стаята ми, след което затворих вратата след него и побързах да отида до прозореца, за да изляза навън.

Назад към част 31                                                           Напред към част 33

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!