Аби Глайнс – Полеви партита – До петък вечер – книга 1 – част 40

„Ти ще ме притежаваш“

ГЛАВА 39
МАГИ

Да слушаш как Уест се смее и разговаря с приятелите си, докато ме държи в прегръдките си, беше перфектно. Точно така исках да бъде първото ми истинско преживяване на полевите партита. Сега не можех да си го представя по друг начин.
Не останахме толкова дълго, колкото останалите. След около час Уест беше готов да си тръгне. Знаех, че все още няма да се прибираме у дома, и бях щастлива да отида с него където и да е. Спорех с него за това какво се смята за добра музика, докато карахме към скалата. Той харесваше всякаква кънтри музика, но аз предпочитах класически рок.
Когато най-накрая паркира на нашето място, той се пресегна и изключи радиото, след което прибра лицето ми в ръцете си и ме целуна, сякаш бях нещо ценно. Това беше любимият ми вид целувка. Обичах всички, но когато той правеше това, имах чувството, че нищо не може да ме докосне. Сякаш нищо не можеше да ме нарани отново.
Изгубих се в докосването му и едва когато той прекъсна целувката ни, отворих очи и си спомних, че не се нося на облак.
– Искаш ли да съм с теб, когато кажеш на леля си и чичо си, че ще говориш отново? – Това беше въпрос, но чух надеждата в гласа му. Той искаше да бъде там с мен. Това беше важно за него. И това ме накара да го обичам още повече.
– Да – отговорих аз.
Той изпусна дъха, който беше задържал.
– Добре. Щях да се притеснявам за теб, ако не бях там. Искам да бъда до теб, Маги. Не искам… – Той спря и погледна към светлините на града под нас. – Не искам да се чувстваш така, сякаш винаги трябва да бъдеш моята сила. Искам да бъда такава и за теб. – Премести погледа си обратно към мен. – Искам да означавам за теб това, което ти означаваш за мен.
Това не беше „Обичам те“, но беше достатъчно близко. Последното изречение казваше повече, отколкото той знаеше. Мога да кажа, че се притесняваше, че няма да е толкова важен за мен, когато започна да говоря с други хора. Не искаше да загуби връзката, която имахме.
Този път се протегнах и обгърнах лицето му.
– Преди теб никога не се усмихвах. Никога не се смеех. Бях забравила как. Бях сама и не знаех друг начин. Но ти ме спаси. Накара ме да се чувствам оценена, необходима, желана. Изведе ме навън и ми даде причини да се смея отново. Само като те видя, се усмихвам. Никой никога не би могъл да означава за мен това, което ти означаваш.
Уест се усмихна като малко момче, на което са изпълнили най-голямото желание, а после ме притисна към себе си толкова силно, че едва дишах. Не се оплаках, но когато той се отпусна, си поех дълбоко дъх.
Той се вгледа в мен за няколко мига, преди ръката му да се плъзне между бедрата ми.
– Как си… там? – Попита той, като държеше ръката си достатъчно близо, за да накара тръпките да се появят между краката ми, но не толкова близо, че да се допре до мен.
– Вече не ме боли – отговорих, усещайки как лицето ми се нагорещява. Той вдиша рязко и ноздрите му се разшириха. Топлината в очите му беше достатъчна, за да включи всичките ми превключватели.
– Не искам да си мислиш, че това… че това е… това, за което сме. Имал съм такъв вид връзка и тя е празна. И това не сме ние. Това, което имаме, е нещо повече. Искам винаги да знаеш, че ти си нещо повече. Така че, ако искаш да спреш и да не правиш това отново… Ще те разбера. Нямам нищо против, дори ако само те държа в ръцете си.
Той се притесняваше, че ще си помисля, че иска само секс. Беше се увил толкова плътно около сърцето ми, че се страхувах, че е прекалено. Твърде бързо. Но аз не исках да го спирам.
– Искам да бъдем нещо повече – отвърнах аз. – Но и това ми харесва.
Уест издаде тихо кикотене.
– Ще ме притежаваш.
Протегнах ръка надолу, взех ръката му и я плъзнах нагоре, където исках да бъде.
– Искам още от това с теб.
Силните пръсти на Уест отместиха късите ми панталони от пътя и бяха вътре без повече аргументи. Извих гръб и извиках от внезапното удоволствие. Той се държеше за мен, докато целуваше шията ми и ми казваше колко съм съвършена, красива и специална. Никога не каза „обичам те“, но и аз не го направих.
Часове по-късно се бях сгушила в леглото, когато Уест влезе през прозореца. Отворих очи и видях как той събува ботушите и дънките си, след което се качи при мен. След като ме сви на гърдите си, той целуна върха на главата ми.
– Един ден ще правя любов с теб на легло – прошепна той.
Унесох се в сън, мислейки си за това, че с Уест правим нещо много по-интересно от това просто да спим в леглото ми.
Когато се събудих на следващата сутрин, Уест вече го нямаше, а слънцето влизаше през прозорците ми. Зарових глава във възглавницата, на която той спеше, и вдишах дълбоко. Обичах да усещам миризмата му.
Станах и отидох да се облека, за да мога да сляза и да закусвам. Освен това исках да съобщя на леля Корали, че бих искала да поговоря с нея, чичо Бун и Брейди по някое време днес. Когато тя каже, че е подходящо време, ще съобщя на Уест.
Днес беше важен ден за мен. Днес щях да спра да се крия. Щях да установя истински отношения със семейството си. Бях развълнувана от това. Но също така се страхувах. Страхувах се от това, което ще ме попитат. Ужасявах се, че ще искат да разкажа за този ден. Не исках да описвам този ден отново. Никога.
Да имам Уест до себе си, докато им разказвам, щеше да ми помогне, а и щеше да обясни много неща за връзката ми с него, които знаех, че не разбират. Но трябваше да им е ясно, че няма да говоря за този ден нито с тях, нито с когото и да било друг. Никога повече не исках да споменавам баща си. Ако искаха да говорят за майка ми и за хубавите спомени за нея, можех да го направя. Сега исках това.
Бях готова за това.
Брейди седеше на масата, косата му стърчеше на произволни места, носеше само чифт карирани пижамени панталони, докато ядеше купичка зърнени закуски и пиеше чаша кафе. Вестникът беше отворен на спортния раздел и той го четеше внимателно.
Леля Корали стоеше до бара в кухнята и записваше списък. Беше за хранителни стоки. Познавах този списък. Тя го правеше всяка събота. Когато влязох, тя ме погледна и ми се усмихна с ярка, весела усмивка.
– Добро утро. Срам ме е да кажа, че не съм приготвила закуска. Нямаме почти всичко. Следобед ще се отбия до магазина и ще взема това, което ни трябва. Но засега ще трябва да се задоволиш със зърнена закуска или препечен хляб. Мисля, че имаме и малко пресни плодове.
Достатъчна ми беше купа със зърнена закуска. С нея се изхранвах през двете години с Джори. Тя изобщо не беше готвила. Но също така рядко се прибираше у дома. През по-голямата част от времето живеех сама.
Брейди ме погледна, след което се върна към четенето на вестника си и яденето.
Отидох до леля Корали и сложих бележката, която бях написала, че ще говоря с тях днес. Реших, че да дойда тук и да обявя, че трябва да обсъдим факта, че отново говоря, ще бъде твърде голяма изненада. Също така нямаше да имам възможност да им кажа за какво съм готова да говоря и за какво не.
Не исках да ходя при съветник, терапевт, психиатър – както и да ги наричате. Бях ходила при десет такива. Никой от тях не ми беше помогнал. Нямаше да се върна и те трябваше да знаят това.
Леля Корали прочете бележката, след което ме погледна със загрижена гримаса.
– Разбира се, скъпа. Можем да поговорим сега, ако искаш – каза тя.
Брейди вдигна глава и погледна към нас.
– За какво да говорим? – Попита той.
– Маги иска да поговори с всички нас за нещо – каза тя, погледна го за момент, преди да ме погледне обратно. – Ето, можеш да използваш химикалката ми. – Тя ми подаде химикалката си.
Поклатих глава. След това посочих частта от бележката, в която пишеше и тримата.
Мръщенето ѝ се задълбочи.
– Добре. Да. Е, нека отида да взема чичо ти Бун. Той е навън, коси трева.
Тя потупа ръката ми и забърза към вратата. Нямаше да ми даде много време, за да стигне Уест до тук. Не се опитах да му изпратя съобщение, в случай че е заспал. Вместо това се обадих.
Той отговори още на първото позвъняване.

Назад към част 39                                                       Напред към част 41

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!