Аби Глайнс – Полеви партита – До петък вечер – книга 1 – част 49

„Отдели толкова време, колкото ти е необходимо“

ГЛАВА 48
УЕСТ

Две седмици по-късно…

Държах ръката на Маги, докато стояхме на гроба на майка ѝ. Снощи след мача не бяхме отишли на игрището, за да празнуваме. Вместо това си бяхме събрали багажа. Маги не беше ходила на гроба на майка си от погребението, което едва помнеше. Когато сподели това с мен, исках да я заведа там.
Посещавах гроба на баща ми всяка събота сутрин, за да му разкажа за мача от предната вечер. Това ми помагаше да се справя. Караше ме да се чувствам така, сякаш той е близо, дори и да не беше там. Исках това и за Маги.
Малката ѝ ръка се изплъзна от моята, когато се обърна да ме погледне. Брейди ни чакаше в пикапа. Неговото присъствие беше единственият начин, по който леля ѝ и чичо ѝ щяха да одобрят пътуването за една нощ.
– Искам да поговоря с нея насаме – каза тихо Маги.
Наведох се и я целунах в ъгълчето на устата ѝ.
– Отдели толкова време, колкото ти е необходимо. – След това се обърнах и я оставих там, за да се изправи пред миналото и болката си. Искаше ми се да я държа за ръка, докато го прави, но нямаше да я принуждавам. Просто исках да бъда до нея, когато тя има нужда от мен.
Брейди ме погледна и се намръщи, когато отворих пътническата врата.
– Оставил си я там съвсем сама?
– Тя поиска да остане сама.
Той въздъхна и взе телефона си, след което ми го подаде.
– Току-що получих този текст от баща ми. Не се е обадил, защото се е страхувал, че Маги ще го чуе. Искат да и кажат.
Прочетох текста няколко пъти, докато стомахът ми се свиваше, а сърцето ми натежаваше.
Баща ѝ се беше обесил в килията си тази сутрин. Нямаше подробности как е успял да го направи. Маги се държеше така, сякаш той вече беше мъртъв, но как щеше да ѝ се отрази това? Обърнах се да я погледна, докато стоеше до гроба на майка си.
Тя се беше сблъскала с толкова много неща, че мразех да добавям още към тях. Искаше ми се да мога да запазя това от нея, но знаех, че тя заслужава да знае. Беше трудно да я видя наранена.
– Обадих се на татко. Той каза, че баща ѝ е оставил писмо. Татко ще го вземе и първо ще го прочете. Не знаем дали тя трябва да го види. Тя току-що започна да говори и да живее отново.
– Не и казвай, ако не съм там – казах му аз.
– Няма да го направим – отговори той.
Един ден щяхме да погледнем назад към това време и болката нямаше да е толкова прясна. Исках този ден да настъпи.

Назад към част 48                                                               Напред към част 50

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!