Аби Глайнс – Полеви партита – Загуба на полето – Книга 4 – Част 28

„Все още бях Неш шибаният Лий“

ГЛАВА 26

НЕШ

Високият писък привлече вниманието ми заедно с всички останали ученици и всички започнаха да се изсипват в коридора от класните си стаи за първия учебен час. Току-що беше ударил звънецът и всички се движехме бавно, както беше типично за сутрешните часове. Повечето от нас имаха нужда от кофеин. Но можете да се обзаложите, че един бой щеше да събуди всички ни.
Когато се промъкнах през тълпата, бутайки се, за да видя добре това, което най-вероятно беше две момичета, които се биеха, според вика, който всички бяхме чули, видях Хейгън с вдигнати ръце, опитващ се да спре това, което се случваше. Пробих се и се приближих достатъчно, за да видя Пам, което не беше изненада, ако ставаше въпрос за Хейгън, и Джули Уинтърс заедно. Пам държеше с шепа червената къдрава коса на Джули, а Джули удряше шамар на Пам. Тя вече изглеждаше яркочервена.
Тълпата ликуваше и се смееше. Хейгън изглеждаше адски объркан и безуспешно се опитваше да ги успокои.
– Извини ме – казах на момчето пред мен. Той се отдръпна от пътя ми и аз почти стигнах до Хейгън, преди той да направи грешката да влезе в тази битка. Лакътят на Пам го удари в челюстта и тя го осъзна с ужасен поглед.
Отвличането на вниманието обаче ѝ костваше юмрук в носа, който не беше толкова силен, тъй като Джули беше висока метър и петдесет и пет и в добър ден тежи около четирсет килограма. Бях шокиран, че се е скарала с нея. Не можех да си спомня да съм я виждал да се бие преди. За едно дребно момиче характерът ѝ беше свиреп, но никога така.
Пам покри носа си, сякаш това наистина я беше наранило.
– О, Боже! – Извика тя. Щетите, които нанесе на челюстта на Хейгън, несъмнено бяха по-тежки от всичко, нанесено на носа ѝ. Джули я блъсна в гърдите.
– Хайде, кучко! Искам да говориш сега!
Очите на Пам се разшириха, преди да се замъглят в адски и луди. Някой трябваше да измъкне Джули от обсега ѝ. Пам беше по-висока и по-силна.
– Господи! Какво става с вас двете? – Каза Хейгън, като този път хвана Джули за ръката и я дръпна назад. Лоша идея.
Братът на Джули не беше дребен. В това време Джоузеф Уинтърс проби през тълпата и блъсна Пам в Хейгън, а след това хвана сестра си, за да я притисне защитно до себе си.
– Не ме интересува дали си момиче, Пам. Докосни я още веднъж и ще ти набия задника – предупреди я гръмко Джоузеф.
– Никой не трябва да удря момичетата. Те взаимно са си виновни тук – каза Хейгън и застана пред Пам. Бях впечатлен от тази постъпка. Трябваше да му отдам дължимото. Но Джоузеф щеше да си го изкара на него и аз трябваше да действам бързо. Промуших се между момичетата пред мен и застанах до Хейгън, за да погледна Джоузеф. Нямах никакъв проблем с момчето, но трябваше да се отдръпне и да вземе сестра си със себе си. Хейгън не беше направил нищо.
– Предизвикваш ли ме, куция? – Попита Джоузеф, като направи крачка към мен. Това беше първият път, в който някой наистина ме наричаше куц. Това не се прие добре. Ръцете ми се стиснаха, а адреналинът нахлу в тялото ми.
– Какво, каза току-що, по дяволите? – Гласът на Райкър се носеше силно и хората се разделиха, за да го пропуснат.
Джоузеф се обърна, за да види как Райкър и Аса застават до мен.
– Попитах го дали ме предизвиква – каза Джоузеф, а гласът му вече не беше толкова силен. – Аз просто измъкнах сестра си от тази лудница. Не съм дошъл да се бия.
Райкър пристъпи пред мен. Сякаш имах нужда да ме защити. Сякаш бях точно това, което Джоузеф току-що ме беше нарекъл. Майната му на това. Заобиколих братовчед си.
– Не ми е нужно да ме защитаваш – изръмжах аз. Вбесен, че си е помислил, че го искам.
– Искаш ли да ти покажа какво точно може да ти направи този куц? Без тяхна помощ – казах силно и ясно, за да го чуят зрителите.
Можех да видя в очите на Джоузеф, че иска да ме вземе на подбив. Но той не пожела да го направи. Защото се страхуваше от момчетата, които стояха зад мен. Това ме смрази. Имах нужда да се докажа. Исках всички те да видят, че все още съм си аз. Все още бях Нешънъл Джиографик Лий. Футболът не ме е направил такъв, какъвто съм. Все още можех да му набия задника.
– Няма да се бия с теб – каза той просто.
Това беше спусък. Избухнах. Точно когато се хвърлих към него, се чу друг женски вик и ръце се увиха около мен, дърпайки ме назад.
– Успокой се, иначе ще те отстранят – каза Райкър, докато ме задържаше. – Нека вместо това Пам си има неприятности.
Освободих се от хватката му точно когато Пам се плъзна назад по пода, а Манди Б – не знаех фамилното ѝ име – скочи върху нея и те започнаха да си дърпат косите. Какво, по дяволите, се беше случило сега?
Хейгън въздъхна разочаровано и тръгна да грабне Манди от Пам, за да прекрати тази схватка, но гаджето на Манди Б хвана Хейгън за ръката и се стигна до юмруци. Имах нужда от бой. Райкър нямаше да спре това. Трябваше да докажа нещо. Замахнах и юмрукът ми срещна дясната челюст на Тим. Бяхме играли футбол заедно. Смеехме се заедно в съблекалнята. Но нищо от това нямаше значение. Вече не.
– Спрете! – Треньорът Д изведнъж се оказа в центъра на всичко това, хвана ръцете на Хейгън и го дръпна назад. Мразех този човек. Виждайки го там с ръце върху приятеля ми, се вбесявах. Къде беше той, когато започнаха тези неща? А сега искаше да се намеси и да хване грешния шибан човек?
– Отдръпни се! Не е той човекът, когото трябва да хващаш! – почти изревах, докато тръгвах към треньора Д.
– Неш – тонът на Райкър беше предупредителен.
– Извинете? Не вярвам да имам нужда от потвърждение от един агресивен тийнейджър – отвърна треньор Д, а бузите му бяха зачервени. Беше ядосан. Добре. Нека се разбеснее. Задникът му щеше да бъде уволнен.
– Ти дори не знаеш какво се случва. Пусни го! – Сам протегнах ръка, за да сваля ръцете на треньора Д от Хейгън.
Треньорът Д го пусна.
– И двамата в кабинета на директора.
Сериозен ли беше? Бяха се скарали две момичета и той ни пращаше в кабинета? А какво да кажем за Тим?
– Само ние? От всички биещи се изпращаш нас? – Попитах недоверчиво. Той трябваше да се шегува.
– Не съм видял другите. Видях само теб. И него. А сега върви.
Предизвикателството в очите му, докато използваше шибания авторитет, който имаше, беше ясно. Той искаше да се боря с това. Искаше да имам проблеми. Беше по-голям пич, отколкото си мислех.
– Неш, спри. Просто тръгни. – Гласът на Талула привлече вниманието ми. Откъде беше дошла?
Когато очите ми се спряха на нейните, тя изглеждаше разстроена. На мен? Майната му, не бях направил нищо лошо.
– Той знае, че не аз съм започнала това. Прави го, защото не ме харесва. Забележи, че никой от футболистите не отива. Тим започна тази гадост и той е пуснат да продължи в клас.
Талула сякаш не ми повярва. Очите ѝ говореха същото. Тя не беше видяла това. Тя просто се беше появила сега.
– Няма да ти го казвам отново. Върви в офиса – каза твърдо треньор Д.
– Хайде, да вървим – каза Хейгън, без да изглежда твърде загрижена за това.
– Ние не сме направили нищо лошо, по дяволите – възразих аз.
– И на него не му пука – каза Хейгън, изтъквайки очевидното.
Погледнах назад към Талула. Тя се мръщеше. Разочарована. Майната му на това. Както и да е.
Тръгнах по коридора, а Хейгън застана в крачка до мен.
– Имам някои от тези неща на видео. Ще стане страхотен влог – каза той, след като се отдалечихме от всички останали.
Обърнах се да го погледна и видях, че се усмихва.
– Как, по дяволите, си го заснел?
Той протегна китката си. Приличаше на някакъв часовник.
– С това.
Е, по дяволите.

Назад към част 27                                                                Напред към част 29

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!