Аби Глайнс – Полеви партита – Загуба на полето – Книга 4 – Част 48

„Това момиче няма нито една егоистична, злобна костица в тялото си“

ГЛАВА 46

НЕШ

Ще излъжа, ако кажа, че не я търся. Защото я търсех. Откакто излязох от първия час. Колата ѝ не беше на мястото за паркиране, когато пристигнах тази сутрин, а аз закъснях. Талула никога не закъсняваше. Беше нормално да се чудя къде е тя. Просто ми беше любопитно.
Майната му на това. Бях притеснен. Вчера беше имала тежък ден. Не бях разговарял с нея, но бях чул достатъчно, за да знам, че нещата са били ад за нея. Сега я нямаше никъде, а аз бях готов да напусна училище и да отида да я проверя. Но това не беше моето място.
Вместо да си тръгна, започнах да преглеждам тълпата в коридора за Брет. Той би трябвало да знае. Той беше в задника ѝ, откакто нещата между нас приключиха. И след това, което видях вчера, не му пукаше за нещата с Дейс. Това обаче не го беше засегнало така, както мен. Тя не се срещаше с него и не се забъркваше с Дейс едновременно.
Потърсих го. Едва след като през втория и третия час бях измислила всички възможни сценарии, които въображението ми можеше да измисли, открих Брет до шкафчето му на път за обяд. Не го познавах добре. Знаех за него. Беше присъствал на няколко партита на полето. Но не бяхме това, което се смята за приятели. Само познати.
– Здравей – казах аз и спрях до шкафчето му, преди да успея да се разубедя. Ако не разберех, това щеше да ме подлуди.
Той се обърна и тялото му мигновено се напрегна, когато ме видя.
– Неш.
Той знаеше името ми. Това беше добре.
– Да. Вчера те видях да говориш с Талула. Знаеш ли къде е тя днес?
Той ме проучи за момент. Несигурността на лицето му. За миг си помислих, че може да ми каже да се прецакам. Но накрая кимна.
– Да. Знам.
Нищо повече. Не уточни нищо, не ми даде повече информация. Щеше да ме накара да я поискам. Добре. Ще попитам.
– Тогава къде е тя? – Раздразнението в тона ми беше очевидно.
Той вдигна рамо, после затвори вратата на шкафчето си.
– Ако не знаеш, значи тя не е искала да знаеш. Освен това тя каза, че вие сте приключили. Ти си го прекратил.
Бях го прекратил, но тя беше целунала шибания учител. Никога не съм харесвал тениса. В този момент наистина не ми харесваше.
– Имах своите причини. А сега къде е тя? – Този път поисках, вместо да попитам.
Той отново направи онова глупаво нещо с тихото гледане. Търпението ми изтъняваше.
– И предполагам, че причината ти е била тази за г-н Дейс? – Тогава той започна да се отдалечава от мен. Точно така си мислеше, че може просто да си тръгне. Той се държеше така, сякаш това, че съм се разстроил, че тя се целува с учител, е глупаво. Сякаш трябваше да го пренебрегна.
– Тогава предполагам, че ти ще и простиш – изригнах. – Да пренебрегнеш факта, че те е използвала? Че през цялото време е имала връзка с учител?
Брет спря. Обърна се към мен.
– Ако вярваш в това, което казваш, значи не я заслужаваш. Момичето, с което прекарах по-малко от десет часа в разговор, никога не би направило това, в което я обвиняват.
Исках да му кажа, че съм я видял. Знаех шибаната истина преди всички останали. Но не го направих. Това щеше да направи това още по-тежко за нея. Нямаше да я нараня повече, отколкото вече беше наранена. Тя сама си го беше причинила, но това не означаваше, че аз ще го влоша още повече.
Тогава той си тръгна и аз го оставих. Той нямаше да ми даде отговори. Той беше единственото момче в училището, което ѝ вярваше. Чувстваше ли се виновна за това? Или се опитваше да го манипулира? Дори когато си го мислех, знаех, че не се вписва. Талула не беше такава. Цялата тази ситуация нямаше смисъл. Момичето, което познавах. Момичето, което Брет мислеше, че познава… тя не правеше това.
– Домашно обучение. – Каза тази единствена дума Райкър, докато вървеше до мен. – Тя не можа да го понесе вчера. Отказа се. Учи вкъщи.
Стомахът ми падна. Талула не беше тук. Тя си беше у дома. Щеше да си остане вкъщи. Далеч от всичко това. В безопасност. Защото те бяха твърде строги към нея. Беше взела твърде много. Накрая и бяха дали повече, отколкото можеше да понесе.
Стоях там, в коридора, без да обръщам внимание на хората, които минаваха покрай мен, и на това, което си говореха. Мислех само, че никога повече няма да я видя. Тя щеше да остане скрита. Усмивката ѝ нямаше да озари коридора. Смехът ѝ беше изчезнал.
Това ли заслужаваше? Наистина ли целувката ѝ с учителя беше толкова лоша? Защо я мразеха толкова много за това? Аз имах причина, но никой друг не я имаше. И все пак я бяха пречупили. Ако годините на шеги за дебелаци и присмех над нея не я бяха изпратили вкъщи, това я беше накарало.
Може ли да има друго обяснение? Не виждах как би могло. Бях ги видяла да се целуват. Пам ги беше видяла да се целуват. Дейс беше уволнен. Какво друго обяснение можеше да има? Как тя беше невинна? Исках да е невинна. Боже, исках да е така. Но тя не можеше да бъде. Можеше ли? Имаше ли сценарий, който пропусках?
– Така ще е най-добре – каза Райкър, докато ръката му почиваше на рамото ми. – Те никога нямаше да я оставят да си отдъхне. Тя щеше да се занимава с това до края на годината. На Пам и нейната групичка не им харесваше Талула да влиза в училище, изглеждайки по-добре от всякога. Тя отвличаше вниманието от тях. Те завиждаха. Пам разполага с тази амуниция и няма да я остави да умре. По-добре е Талула да се обучава вкъщи.
– Никога досега не се беше отказвала. Никога не са я карали да бяга. Талула не бяга.
Райкър сви рамене.
– Това беше различно. Обвиняваха я, че е спала с учител, който е женен. Някои смятат, че тя го е излъгала. Някои смятат, че го е прелъстила. Но и двете страни я обвиняват.
Това, по дяволите, ме подразни.
– Той е бил възрастният – казах ядосано аз.
Райкър сви рамене.
– Да. Но те все още я обвиняват.
– Това не е честно. – Не беше. Всички те бяха толкова проклето пристрастни.
– Трябваше да я видиш, когато дойде в болницата. Лицето ѝ беше осеяно със сълзи, не можеше да седне и не искаше да говори с никого. Продължаваше да кърши ръце, а очите ѝ бяха със зачервени краища. От хората в чакалнята никой не изглеждаше толкова уплашен, колкото Талула. Тя не клюкарстваше с останалите за това какво е причинило катастрофата или не си шепнеше как изглежда тялото на Хейгън. Или как е трябвало да го изрежат от колата. Тя беше тиха. Погледът ѝ беше насочен към вратата. В очакване на някаква вест за теб. А когато я изпратих вкъщи, тя каза само, че те обича. Заради това, което видях, мога да ти кажа, че не мисля, че е направила нещо с Дейс. Не знам защо и се сърдиш, но това момиче няма нито една егоистична, злобна кост в тялото си.
Той беше мой братовчед. Никога нямаше да каже на никого. Нямаше да я нарани с истината. Изчаках, докато звънецът удари и коридорът се освободи, след което се обърнах към него.
– Онзи ден. Денят на инцидента. Видях ги. Талула и Дейс. Хейгън беше с мен. Ето защо пушех шибаната трева. Болеше ме. Бях съкрушен. Тогава тя го целуна.
Райкър слушаше. Той не отговори веднага. Знаех, че го обмисля. Точно както знаех, че никога няма да сподели това с никого. Накрая той ме погледна.
– Не съм видял какво си направил. Не бях там. Но ще те попитам едно нещо. Сигурен ли си, че си видял всичко това? Остана ли и гледахте ли какво се случи след това? Изглеждаше ли, че тя се наслаждава на това? Искаше ли го?
Отворих уста да кажа „да“ и спрях. Защото не знаех. Не бях видял нищо след целувката. Бях шибано унищожен. Бях си тръгнал.
– Аз не… Напуснах…
Райкър повдигна двете си вежди.
– Тогава просто може би трябва да разбереш какво се е случило след това. Тоест, ако все още мислиш за нея. Ако идеята да я изгонят от училището те притеснява. Ако не, тогава я остави да си отиде. Продължавай напред. Има много Блейкли, от които можеш да избираш.
Той не остана при мен и не чакаше отговора ми. Той си тръгна. Не се нуждаеше от моя отговор.
Очакваше от мен да взема правилното решение. За първи път, откакто видях целувката, започнах да се съмнявам в това. С това се появи и отвратително чувство в корема ми.

Назад към част 47                                                      Напред към част 49

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!