“ Какво означава неангажиращо?“
ГЛАВА 16
УИЛА
Студената вода ми беше приятна, когато изпих няколко дълги глътки, преди да спра. Устата ми беше ужасно суха, но си мислех, че единственото питие, което имат тук, е от онази голяма бъчва на гърба на стар син пикап с наистина големи колела. Наистина ми се искаше да съм си вкъщи, в стаята си, да чета по пижама и уютни розови чорапи със сърчица, които бях получила за Свети Валентин от Попи миналата година. Мисълта за Попи, както винаги, ме нарани и аз мислено се размърдах.
Като виждах всички толкова пияни и безгрижни, се връщах назад във времето, когато много приличах на тях. Само че, за разлика от тук, ние бяхме добавили наркотици към сместа. Нямаше никакви притеснения и светът беше наша собственост. Беше глупаво да се мисли по този начин. Сякаш си бил непобедим. Защото никой не беше такъв. Смъртта щеше да дойде по-рано за някои, отколкото за други.
– Толкова ли е лоша водата? – Попита Брейди и аз осъзнах, че съм се вторачила в тъмното място, в което живеех често. Онова, което беше моят щит през месеците след онази нощ.
– Не, страхотна е. Просто си мислех за неща, за които предпочитам да не мисля.
Това беше единствената истина, която щеше да получи.
– Хайде. – Кимна той към гората. – Да се махнем от шума и да се насладим на водата. Ти можеш да ми разкажеш за последните шест години от живота си, а аз ще те отегча с подробности от моя.
– Не, благодаря – беше бързият ми отговор. Разговорите за мрака не се случваха. Дори не и с консултанта, когото ме бяха накарали да посещавам в поправителния дом, в който живеех.
Той се намръщи.
– Искаше да избягаш от партито.
Усмихнах се, защото не осъзнавах, че съм прозвучала напълно грубо.
– Искам. Просто не искам да говоря за миналото си. Това е… скучно – излъгах. Нищо не беше скучно. Беше трагично.
– Достатъчно справедливо. Ще отидем да си пием водата и ще си говорим за моя живот. Обичам да съм в центъра на вниманието.
Това ме накара да се разсмея.
– Добре. – Брейди ме успокои. Веднъж вече ме беше накарал да се чувствам нервна, глупава и замаяна. Сега обаче, когато опознах по-възрастния и зрял Брейди, той ми хареса. Той беше добро момче. Твърд. Надежден.
Влязохме в гората и се насочихме към автомобилите, паркирани от другата страна. Забелязах пикапа, с който Брейди беше ходил на училище. Очевидно той ни водеше натам. Лунната светлина не беше много ярка тази вечер¸ но все пак осветяваше малко района.
– Пикапът ми е там. Можем да седнем на задната врата – каза той и кимна с глава в тази посока.
– А твоята среща? – Попитах го, като си спомних за момичето, с което го виждах често в училище и с което беше пристигнал.
Той погледна назад към поляната.
– Тя е пияна и танцува. Няма да разбере, че съм изчезнал.
– О – казах аз, като се зачудих за нея. Не бях задавала въпроси в училище, но бях подслушал достатъчно, за да знам, че са връзка. – Откога се срещате? – Попитах, като исках веднага да прехвърля темата върху него, далеч от мен.
Той дръпна задната врата и ми направи знак да се кача. Аз го направих и той седна до мен.
– Не съм сигурен точно. От няколко месеца е нещо случайно.
Случайно?
– Какво означава неангажиращо?
Той ми се усмихна криво.
– Нима в Арканзас не се ходи неангажиращо?
Предполагам, че го правят, но това, което бях видяла в училище, не беше онова, за което си мислех, когато си мислех за неангажиращо.
– Мисля, че имаме две различни представи за това какво е неангажиращо.
– Не. Имаме една и съща представа. Айви е тази, която е объркана по отношение на неангажиращото. Тя обича да го прави по-сериозно, отколкото е. – Не беше трудно да се пропусне вината, която проблесна в очите му. Той не можеше да скрие това. Чудех се дали изобщо вярва в това, което току-що беше казал.
Очаквах Айви да ни потърси всеки момент. Надявам се да не размахва юмруци. Не бях пияна, а и нямаше да е честно спрямо нея. След шест месеца живот в заведение с яки мацки, можех да се грижа сама. Един ритник в задника и бях станала умна. Намерих правилните приятели и се научих да се бия. Това беше единственият начин да оцелея в този свят.
– Обясни ли и неангажираността? – Попитах, като отпих глътка вода. Исках да знам дали наистина се е опитал да обясни на Айви, че са случайни. Брейди беше добър човек. Но това сякаш го накърняваше донякъде. Да натяква на Айви не беше точно част от образа му.
Той се ухили и поклати глава.
– Няма смисъл. Тя няма да слуша.
– Тогава трябва наистина да я харесваш.
– Защо казваш това? – Намръщи се той, сякаш коментарът ми нямаше никакъв смисъл.
Мислех, че има пълен смисъл. Но тогава повечето тийнейджъри бяха идиоти, когато ставаше въпрос за жени и връзки. Поне такъв беше моят опит.
– Защото продължаваш да я държиш наоколо. Тя не може да те дразни твърде много.
Той замълча за момент, после въздъхна.
– Всъщност тя ме дразни до смърт. Просто съм прекалено мил, за да я нараня.
Явно изглеждаше разкъсан от това, но това беше слаб отговор. Нито едно момиче със здрав разум не искаше да бъде съжалявано и пазено, защото момчето не обичаше да наранява чувствата на хората.
– Ако не я харесваш, да я подмамваш също не е много хубаво.
Брейди се обърна, за да ме погледне, и аз срещнах стабилния му син поглед. Винаги съм имала нещо общо с очите му. Бяха пронизващи. Веднъж си представях, че ме гледат с любов, но това беше фантазия на едно единайсетгодишно момиче, което не осъзнаваше какво точно е любов. Или какво може да направи любовта.
– Тя има лош семеен живот. Мащехата и е лоша към нея. Непрекъснато и се кара за тялото и външния и вид. Тя е несигурна.
И така? Това все още не означаваше, че трябва да я държи наблизо, ако не я харесва.
– Ако я харесваш, признай си го. Ако не я харесваш, остави я да си тръгне, за да може да се чувства свободна да намери някой, който я харесва.
Той отново замълча за няколко мига. Изпих водата си и погледнах нагоре към звездите, които се виждаха на нощното небе. Тук, далеч от партито, беше спокойно. Можех да забравя миналото си и да се съсредоточа върху факта, че съм жива. Дори и да не беше честно и да не го заслужавах. Бях тук. Дишах и можех да видя луната, която осветяваше нощното небе. Това бяха неща, за които някога не мислех и не оценявах. Бях твърде заета да се опитвам да намеря щастие по начини, които водят само до лоши неща. Ужасни неща.
– Права си – каза той накрая. Откъснах поглед от луната и му обърнах цялото си внимание.
– Разбира се, че съм. Аз съм момиче. Тя е момиче. Знам как трябва да се отнасяме с нас. Какво заслужаваме. И какво заслужаваш ти. Животът е кратък. Не знаем какво ще се случи утре – колкото и клиширано да звучи, това е много вярно. Аз го знам. – Направих пауза, преди да кажа повече. Не исках да му казвам тежките истини, които доказваха, че съм права.
Той се движеше толкова бързо, че нямах време да регистрирам какво се случва, докато топлината на устните му не покри моите и ръката му не се плъзна в косата ми. Тогава вече бях напълно наясно.
Любопитството спечели миниатюрния кратък конфликт в главата ми. Брейди беше приятел, а аз не бях човек, с когото някой би могъл да има връзка. Бях повредена непоправимо. Но исках да вкуся това. Да дам на малкото момиче, което си мислеше, че обича Брейди Хигенс, да разбере какво е да бъдеш докосвана от него. След това малкото момиче можеше да продължи напред и да живее живота си. Фантазията ми беше завършена.
Устните му бяха меки, но твърди, докато се движеха по моите. Пръстите му се заплетоха в косата ми, сякаш искаха да бъдат там. Сякаш бяха мислили за този момент и сега щяха да му се насладят.
Потънах в него, жадувайки за топлината му и усещането на кожата му върху моята. Вдишвах аромата му. Одеколонът, който носеше, беше фин, но привлекателен. Бях сигурна, че много момичета са се лепнали за него, само за да се доближат до него. Едва когато езикът му се плъзна покрай устните ми и влезе в топлината на устата ми, разбрах последствията от това, което допусках.
Брейди беше тук с друго момиче. Той беше мой приятел и винаги можеше да бъде само мой приятел, защото аз никога не можех да бъда нещо повече за някого. Имах демони, които ме преследваха и щяха да ме преследват през целия ми живот. Имах семейство, от което исках да спечеля прошка, а Нона беше казала, че Брейди е забранен. Тя беше всичко, което ми беше останало, и не можех да загубя и нея.
Поставяйки двете си ръце върху твърдите му гърди, усетих болката от загубата, преди да се отдръпна от него. Устните ми моментално бяха охладени от вечерния въздух и исках да ги докосна, за да задържа топлината там. Но не го направих. Това беше цялата фантазия, която можех да получа от Брейди Хигенс.
Изправих се и без да се обръщам назад, побягнах.
Назад към част 16 Напред към част 18
