„Къде е Уила?“
ГЛАВА 17
ГЪНЪР
Уила не беше тук. Бях се скрил в гората със Серена за около трийсет минути.
Сега обаче се бях върнал и не можех да намеря Уила. По дяволите.
– Тя си тръгна с Брейди. Отиде в гората – каза Аса, като се приближи до мен. Звучеше също толкова раздразнен, колкото и аз.
Започнах да питам в коя посока, когато забелязах Брейди да излиза от гората. Сам.
Без да чакам повече информация от Аса, отидох да посрещна Брейди, преди да се върне в полезрението на Айви и тя отново да се приближи до него.
Той държеше бутилка вода в дясната си ръка, така че поне не беше пил с нея. Не помагаше и фактът, че той се беше върнал, а тя не беше. По-добре да не я беше оставял в гората.
– Къде е Уила? – Попитах с гневна захапка в гласа си.
Брейди обърна очи към мен и там видях загриженост. Това успокои гнева ми много бързо и го замени със собствената ми тревога.
– Тя добре ли е? Къде е? – Повторих, като гласът ми граничеше с истерия.
Той сви рамене и погледна назад към гората.
– Тя си тръгна. Опитах се да я последвам, но я изгубих. Надявах се, че се е върнала тук.
Загубил я е? Какво, по дяволите!
– Как, по дяволите, си я загубил? Нима тя бягаше?
Брейди не отговори и гневът ми се върна. Беше ли бягала? От него? Приближих се, докато не се озовах пред лицето му.
– Какво направи? – Поисках, докато ръцете ми се свиваха в юмруци отстрани.
– Имахме разговор. Тя не беше съгласна с мен. После си тръгна.
Той лъжеше. Глупавият му задник е направил крачка към нея. Можех да го видя по цялото му лице.
– Лъжец. Ти я целуна или се опита да я целунеш.
Той не отговори и аз разбрах, че съм отгатнал правилно.
– Къде си бил? – Айви заваляше всичките си думи, нечленоразделно, а сега се вкопчи в ръката на Брейди, за да се задържи.
Аз също нямах време за нейните глупости.
– Накъде избяга? – Поисках.
Той погледна назад към гората.
– Избяга вляво от мястото, където съм паркирал. Надявах се, че ще се върне по този път. Проследих следата ѝ. Но вместо това тя сигурно се е обърнала и се е насочила към главния път.
Ебаси майката!
Тръгнах да бягам в тази посока, вместо да разбия лицето на Брейди. Той беше толкова дяволски спокоен за това, че тя е била сама там в тъмното. Какво ли си е мислил?
– Трябва да прибера Айви вкъщи – извика той след мен, сякаш това беше обяснение защо е оставил Уила да избяга сама. Не отговорих.
Просто тръгнах след Уила. Ако беше на пътя, щях да я намеря по-бързо с пикапа си. Насочвайки се към него, държах очите си отворени за нея някъде в тъмнината на паркираните превозни средства, но нямаше нищо.
Назад към част 17 Напред към част 19
