„Аз не танцувам“
ГЛАВА 26
БРЕЙДИ
По-рано в коридора Уила се беше отпуснала малко с мен. Сега не можех да изтрия усмивката от лицето си. Може би не бях объркал нещата. Исках да имам шанс за това. За нас. Беше очевидно, че тя се опитва да не се чувства неудобно около мен след целувката ни, и аз се радвах. Защото исках още целувки. Исках повече Уила. В момента игнорирах лекцията на учителката, докато мислех как да се измъкна от абитуриентския бал с Айви, за да мога да взема Уила. Бях в безопасност от това Гънър да я вземе, защото той вече беше набелязал Серена. Знаех, че той не е готов да се откаже и от свирка, и от секс в нощта на абитуриентския бал, за да вземе Уила.
Единствената ми пречка беше Айви, а аз не исках да бъда жесток. Просто исках да се освободя от нея. Толкова дълго я бях оставял да бъде, че не се бях замислял какво ще стане, ако в живота ми влезе Уила. Да нараня Айви не беше привлекателно, но колкото и да се опитвах, не можех да мисля за друг начин. Умът ми премина през няколко сценария. Връщаше се към това, че платих на Неш, който все още не беше поканил никого, за да я поканя на бала. Тя щеше да му откаже, но тогава той щеше да ѝ каже, че флиртувам с Уила, и за да си ме върне, най-вероятно щеше да отиде с него. Така тя щеше да направи своя избор, а не моя, и нямаше да бъде наранена.
Това беше просто много манипулиране, а и аз не бях напълно съгласен с него. По дяволите. Защо бях попитал Айви? Макар че, честно казано, знаех защо. Просто беше лесно.
Звънецът най-накрая удари, а това означаваше, че е време за обяд. Бях гладен, но аз винаги съм бил гладен. Беше седмицата на връщането, така че футболистите получаваха специални ястия, донесени от мажоретките и членовете на клуба на привържениците. Днес имаше пица и аз бях повече от готов за нея. Повечето от мажоретките носеха сладкиши. Надявах се на някое от онези браунита с глазура, които майката на Айви винаги правеше. Споменах и за тях миналата седмица, когато ме попита за любимия ми десерт за седмицата на абитуриентския бал. Непременно ги бях поискал.
Отново ме гризеше чувство за вина заради случая с Айви. Промених начина си на мислене и потърсих Уила в тълпата. Погледът ми попадна върху нея и Гънър, които вървяха заедно към кафенето. Няма да излъжа. Малка хапка ревност се вкопчи в мен. Гънър се смееше на нещо, което тя казваше. Колкото повече ги виждах заедно, толкова по-трудно ми беше да бъда около Гънър. Останах раздразнен от него. Той я подвеждаше. Той не беше човек за една жена. Никога не е бил такъв. Уила беше различна. Както и приятелството ми с Гънър. То бавно се разпадаше. Заради нея. И въпреки че не исках това, то се случваше.
Уила си заслужаваше. Гледането ѝ ме караше да се чувствам по-добре. Харесвах начина, по който носеше своите Chuck Taylors с полите си. Беше сладко. Почти като че ли се събуждаше и решаваше да се облече момичешки, а после си казваше „майната му“ и захвърляше обувките си, преди да тръгне.
– Мама ти приготви брауни – каза Айви, когато ръката ѝ се плъзна под моята и тя се уви около нея. Сякаш се държеше за мен от страх да не падне. Усетих болен възел в стомаха си, защото исках да се освободя от нея, но не бях сигурен как да го направя.
– Благодаря – отвърнах аз и имах предвид това. Познавайки Айви, тя щеше да ми дава брауни всеки ден тази седмица. За пореден път доказвах какъв пич съм, че се опитвам да се освободя от това да я заведа на абитуриентския бал.
– Също така се погрижих да ти донесат хляб със сирене и онзи сос, който обичаш. Знам, че го обичаш с пицата си.
Отново ме накара да се почувствам ужасно. Ако можеше да бъде просто досадното прилепчиво момиче, щеше да е по-лесно. Но тогава тя прави хубави неща като това и аз се чувствам зле.
– Чудесно. Благодаря ти – казах отново.
Влязохме в кафенето, а тя все още ме държеше за ръката в съвсем явен знак, че съм зает. Или поне така и се искаше да бъде. Не че момичетата тук наистина се интересуваха от това. Те флиртуваха с мен, само за да я ядосат. Айви искаше смислена връзка. А аз просто не изпитвах същите чувства към Айви.
Обръщайки вниманието си обратно към Гънър и Уила, видях как тя седна на нашата маса с него. Интересно. Всеки от футболния отбор трябваше да покани един човек на масата в седмицата на абитуриентския бал, за да се храни с него, и Гънър беше избрал Уила. Аз трябваше да избера Айви. Тя се беше погрижила да имам хляб със сирене и брауни, по дяволите. Най-доброто, което можех да направя, беше да седна до нея. Което и направих набързо, преди някой друг да го направи. Айви щеше да се справи с това.
– Кълна се в Бога! Не съм губил абитуриентски бал от първата ни година и нямам намерение да започвам – хвалеше се Гънър на Уила. Тя ме погледна, когато седнах от другата ѝ страна. Гънър беше в края на масата, а Уила седеше отдясно, от страната, обърната към вратата. Предполагам, че е искала да държи бягството си на прицел, ако и се наложи да се измъкне от всички нас.
– Говорим си за плячка. Харесва ми – казах аз.
Уила ми се усмихна.
– Това ще е първата ми игра. Надявам се, че всички сте прави за всички тези футболни божествени неща. Не обичам да се радвам на губещи. – Подигравателният тон на гласа ѝ ме накара да се усмихна. Това, както и фактът, че тя идваше на нашия мач. Не бях очаквал това. Удовлетворената ми усмивка започна да избледнява, когато се замислих с кого може би ще дойде. Мислех, че трябва да се притеснявам само за Гънър. Имаше ли и някой друг?
– С кого идваш? – Попитах, чудейки се дали е имала среща за абитуриентския бал и аз съм я пропуснал.
Тя сви рамене.
– Сама. – Повечето момичета, които познавах, не биха били толкова готини да признаят, че нямат приятели, с които да отидат на мач. Единствените двама, които Уила имаше, щяха да бъдат на терена. Не бях виждал някое от момичетата да говори с нея, освен Маги. Сякаш беше прочела мислите ми от другата страна на масата, докато тя и Уест заемаха местата си, Маги заговори.
– Можеш да отидеш с мен. Винаги имам нужда от някого, с когото да седя, докато Уест играе.
Искаше ми се да ударя пет на братовчедка си за това, че е толкова страхотна. Преди месец тя дори не говореше. Поне не с никого, освен с Уест. За останалата част от света тя беше няма. Беше изминала дълъг път.
– След мача можеш да отидеш с мен и Уест и на танците – добави тя.
Тази идея ми хареса. Особено ако успеех да приключа нещата с Айви. Все още се опитвах да разбера как да го направя, без да я нараня. Тя не заслужаваше това.
– О, добре. Но аз не планирах да отида на танците.
Маги не настояваше на това. Тя просто кимна.
– Нямаш среща? – Попита Неш, като повдигна вежди, сякаш се канеше да попита.
– Не, но аз не ходя на танци – отвърна Уила.
– Просто се радвам, че ще дойдеш на мача – казах аз, надявайки се да сменя темата, преди да е тръгнала в нежелана от мен посока.
– Какъв цвят е роклята ти, Маги? – Заговори Айви, докато държеше ръката ми по-силно.
Маги премести поглед към Айви, после погледна обратно към мен. Маги не беше от хората, които говорят за мода.
– Още не знам.
Мама щеше да заведе Маги да си купи рокля тази седмица. Маги не беше настоявала и, ако трябва да бъда честен, майка ми се вълнуваше повече от Маги, че ще и купи рокля. Тя щеше да се чувства добре, ако носеше нещо, което вече имаше.
– Сериозно? Имам си купена още от август. Разкошна е, със златист блестящ плат, който прилепва на всички правилни места.
Не отговорих и измъкнах ръката си от ръцете на Айви. Когато тя се опита да я задържи, аз се подразних.
– Трябва да ям – казах ѝ и я дръпнах да се освободи. Понякога беше трудно да бъда мил с нея. Нараненият поглед в очите ѝ обаче ме накара да се почувствам зле в стомаха си. По дяволите.
Назад към част 26 Напред към част 28
