„Трябваше да го пусна“
ГЛАВА 34
ГЪНЪР
Бях я избягвал в продължение на четири дни. Дори не бях установил визуален контакт с нея. Беше денят на играта и имах един-единствен фокус в главата си. Да спечеля играта. Щом спечелехме, отвеждах Серена до пикапа си и прекарвах няколко часа. Беше завръщане у дома и аз бях готов за него.
Излизайки от втория час, Аса и Уила бяха точно на пътя ми и говореха. Уила се усмихваше нагоре към него и аз ги наблюдавах внимателно. Откога Аса и Уила са станали толкова дружелюбни?
– Ще се видим на обяд – каза той, когато се приближих до тях.
Тя се обърна, за да си тръгне, и очите ѝ срещнаха моите. За миг в тях проблесна светкавица, която човек би могъл да приеме за удоволствие. Но след това те се изпразниха и тя си тръгна, сякаш дори не бях стоял там. Това изгаряше. Бях го поискал, но все още изгаряше, по дяволите.
– Какво става с това, че ти и Уила сте такива приятели? – Попитах Аса, без да мога да се преструвам, че не ме интересува. Къде, по дяволите, беше Брейди? Той имаше широко отворена възможност тук, а я проваляше.
– Водя я на танците тази вечер – каза той, сияещ, сякаш беше спечелил от лотарията.
– Мислех, че ще е с Брейди – казах аз, без да знам дали това е вярно. Просто предположих, че Брейди ще я покани.
Аса се намръщи.
– Не, той ще води Айви.
Той така и не се осмели да захвърли Айви. Е, тогава той заслужаваше това. Можеше да гледа как Уила танцува с Аса и да се дуе цяла нощ. Аз нямаше да танцувам. Имах други планове. Такива, които не ме караха да мисля за родителите си и за къщата, в която все още не съм се върнал.
Все пак щеше да се наложи да се прибера у дома след училище. Трябваше да си събера нещата за тази вечер. Надявах се, че никой от родителите няма да е там. Рет все още пренебрегваше обажданията и съобщенията ми. Опитвах се да не го оставям да ме притеснява. Но ме притесняваше. Винаги сме били близки. Трябваше да е трудно за Рет да чуе това. От години знаех повечето от лъжите. Но не можех да разговарям с него и да го проверявам, ако не отговаряше на обажданията или съобщенията ми.
Брейди спря Уила и аз ги наблюдавах. Беше усмихнат и знаех, че му харесва да вози Уила на училище. Той тръгваше по-рано и винаги отделяше повече време за външния си вид. Не разбирах защо е позволил на Аса да получи шанс за нея. Очевидно още не я беше целунал. По дяволите, тази целувка. Тя беше във всяка моя мисъл. Бях я сънувала. Тази целувка ме контролираше, а на мен дори не ми пукаше.
– От понеделник ще я взимам за училище. Попитах я и тя каза „да“. Радвам се, че си решил да подхвърлиш тази работа на един превзет човек, за да имам шанс.
По дяволите.
Каква беше сделката на Брейди?
– Ти дори не я познаваш. – Коментарът ми прозвуча по-раздразнено, отколкото исках. Но както и да е.
Аса сви рамене.
– Ще се запозная с нея. Харесва ми това, което познавам.
Тя имаше ад в живота си, който той дори не можеше да разбере. Не беше моя работа да му го казвам и тайните ѝ щяха да си останат такива. Нейни тайни. Щях да ги защитя.
– Не я наранявай. – Добре, това излезе като предупреждение. Каквото, по дяволите – беше.
– Не го планирам. Тя не се отдръпна. Тя ми харесва.
Желанието ми да ударя юмрук в лицето му беше силно, но не беше най-добрият ход. Познавах Аса. Бяхме приятели. Той беше добро момче. Държах се нелепо и може би малко ревниво. Трябваше да оставя това настрана. Никога нямаше да имам истинска връзка, така че никога нямаше да имам Уила. Тази целувка… ами, тя беше моето предупреждение. Това, че не можех да вкуся дори малко от нея. Бях прекалено прецакан.
Тя се нуждаеше от Брейди Хигенс, по дяволите. Защо той не се възползва от това? Боже, той беше глупак. Той дори не харесваше Айви.
Уест помагаше на Брейди да държи главата си изправена, но напоследък Маги беше единственото, за което Уест можеше да мисли. Чудя се дали когато за първи път целуна Маги, беше усетил как земята се движи. Това би обяснило защо се привърза към нея толкова бързо.
– Ще се видим на обяд – каза Аса с израз на раздразнение, че го игнорирам, след което ме остави там. Мислех си за причините, поради които тази целувка с Уила не можеше да означава повече.
В плана ми за избягване на Уила не се бях сблъскал с това тя да седне на масата ми за обяд с екипа. И Серена, която беше седнала в скута ми. Това беше неловко. Не беше така преди, а тази глупава целувка го беше направила такова. За щастие Аса не беше заел място близо до мен, така че не ги имах директно до себе си. След коментара ми в коридора по-рано Аса беше направил крачка да седне на масата по-близо до Неш и Райкър. Уест и Брейди бяха двамата най-близо до мен. Което означаваше, че Айви и Маги също са. Беше очевидно, че Маги не е почитателка на Айви или Серена, затова не изглеждаше удобно.
Айви говореше за онези глупави брауни, които майка ѝ правеше за Брейди, сякаш беше най-добрата приятелка на планетата, а аз се опитвах да я игнорирам, като се вслушвах в това, което говореха Аса и Уила. Интересното е, че Брейди също. Той също не обръщаше никакво внимание на Айви. И можех да кажа, че се чувстваше виновен за това. В което нямаше никакъв смисъл. Ни най-малко. Защо изобщо си губеше времето с нея? Никога не съм го разбирал.
– Браунитата са добри, но не могат да се сравнят с бисквитите на госпожа Хигенс – казах аз, като исках да накарам момичето да замълчи, за да мога да чуя Уила.
– Подкрепям това. Тези бисквити са невероятни – съгласи се Уест.
Айви млъкна, въпреки че изглеждаше готова да ни хвърли и двамата през стаята. Наблюдавах как Уила прибра един кичур коса зад ухото си, а на устните ѝ заигра срамежлива усмивка. Очевидно Аса беше използвал чара си. Беше на път да се изчерви.
А аз бях адски ревнив.
Ако можех да спра да гледам това, щеше да ми помогне. Но аз се наказвах. Не бях сигурен защо. Вселената беше решила да ме накаже, като ми даде живот. Това би трябвало да е достатъчно за всеки един човек.
Чудех се дали Уила се чувстваше по същия начин. Майка ѝ не я беше искала в продължение на единайсет години, а сега тя отново беше тук, нежелана. Това беше общото между нас. Деца, родени от тези, които не са ни искали, но са ни запазили. Ако някой можеше да ме разбере, то това беше Уила. Тя щеше да може наистина да разбере какво чувствам. Тя е изпитвала подобни чувства.
Но тя заслужаваше повече. Аз бях повреден. Никога нямаше да бъда добър за нея. Беше време Уила да получи шанс за нещо по-добро. Желанието ми да бъда такъв не помагаше на никого от нас. Трябваше да го изоставя.