Аби Глайнс – Полеви партита – Последното полево парти – Книга 7 – Част 34

ГЛАВА 4

ГЪНЪР

Уила беше мълчала през по-голямата част от пътя до къщата на баба си. Знаех, че е нервна. Беше толкова разсеяна през целия следобед, че когато ми се обадиха, че собствениците на къщата, която някога е била моя, са приели предложението ми, тя не се запита с кого говоря по телефона и за какво става дума.
Това беше в моя полза, но не ми харесваше да я виждам толкова напрегната. Бях взел ръката ѝ в моята, за да я предпазя от това да ги размърда. Мислех, че може би докосването ми ще я успокои, но засега това не се получаваше. Колкото повече се приближавахме, толкова по-напрегната ставаше тя.
Когато влязох в алеята, паркирах колата, после се пресегнах и взех брадичката ѝ между пръстите си, за да обърна лицето ѝ към мен. Очите ѝ бяха широко отворени и на показ бяха толкова много емоции, че ми се искаше да я издърпам в прегръдките си и да избягам с нея. Някъде, където нищо не може да я нарани или разстрои. Не беше рационално, но точно това исках.
– Няма да те оставя. Ако във всеки един момент се наложи да излезеш, хвани ме за ръка и аз ще те изведа. Всички там те обичат. Бела просто още не го знае, но ще го научи. Поеми си дълбоко дъх – казах, след което се наведох и я целунах нежно по устните. – Всичко ще бъде наред. Кълна се.
Тя кимна и стисна ръката ми.
– Прав си. Време е да започна да компенсирам това, че не съм била там – прошепна тя. – Хайде да вървим.
Излязох от пикапа и отидох до нея, за да взема ръката ѝ в моята. Отидохме до входната врата точно когато тя се отвори и Чанс излезе. Двамата с Уила споделиха една и съща усмивка. Това ме беше смаяло при първата ми среща с него.
– Боже, липсваше ми! – Каза той, слизайки по стълбите, и аз пуснах ръката ѝ, за да може да отиде при по-малкия си брат.
Той я обгърна в прегръдка, извисявайки се над нея и мен. До седемнайсетгодишна възраст той беше висок метър и деведесет. Беше жалко, че не се интересуваше от баскетбол. Щеше да е страхотен в него.
Гледах ги как се прегръщат здраво. Чанс ме погледна над главата ѝ и кимна с приятелската си усмивка.
– Радвам се да те видя и теб, Гънър. Изглежда, че се грижиш добре за сестра ми.
– Винаги – уверих го аз.
Изражението на лицето му ми подсказа, че ме уважава само за това.
– Тя тук ли е? – Попита тих глас, когато на верандата излезе дребна блондинка с глава, пълна с диви къдрици.
Чанс погледна надолу към момичето.
– Бела, това е сестра ти, Уила. Уила, това е Бела.
Момичето се вгледа в Уила и аз наблюдавах как Уила се приближи до нея, а след това приклекна на нивото ѝ.
– Много ми е приятно да се запозная с теб, Бела. Толкова много съм чувала за теб от Чанс.
Бела ѝ се усмихна леко.
– Не приличаш на нея – каза тя, сякаш изпитваше облекчение.
Уила погледна към Чанс, объркана.
Той прочисти гърлото си и разроши русите ѝ къдрици.
– Казах ти, че не прилича – отвърна той на момиченцето.
Тогава тя се усмихна по-широко.
– Усмихваш се хубаво – каза тя на Уила.
– Благодаря ти – каза Уила. – Ти също.
Бела изглеждаше доволна от това.
– Нейната усмивка не е хубава.
– Чия? – Попита Уила, като отново погледна към Чанс, но аз можех да видя болката в очите ѝ. Тя знаеше и я болеше от мисълта, че Бела е страдала.
– Майчината – отговори тя.
Видях погледа, който премина между Чанс и Уила, и знаех, че има още неща, които Уила не знае. Но дори оттук го разбирах, така че знаех, че и Уила го разбира. Тя го беше преживяла. Това щеше да ѝ е трудно. Много по-тежко, отколкото предполагах. Тя вече се самобичуваше за това, че не знае. Колкото повече демони излизаха от гардероба, толкова повече Уила щеше да приема това за своя вина.
– Нека всички влезем вътре при Нона – каза Чанс, като разчупи внезапното напрежение.
Момичето погледна покрай Уила, за да срещне погледа ми.
– Кой е той? – Попита тя.
Уила се изправи и се обърна към мен.
– Това е Гънър. Той е моето гадже – каза и тя, след което протегна ръка, за да се приближа и да я взема.
– Приятно ми е да се запознаем, Бела – казах ѝ аз.
Тя ми се усмихна срамежливо, след което сведе глава.
– Той прави това с повечето момичета. Това е хубавото му лице – каза Уила, като накара Бела да се захили.
Чанс хвана ръката на Бела и я поведе обратно вътре. Уила се наведе към мен точно толкова, че да го усетя, но не достатъчно, за да е очевидно. Ръката ѝ стисна моята и аз ѝ отвърнах. Това беше много за нея и сега трябваше да научи още много. Беше ясно, че Чанс криеше пълната истина. Уила се нуждаеше от мен и аз щях да бъда всичко, от което тя се нуждаеше. Нямаше да я напусна. Щяхме да се изправим заедно пред всичко, което предстоеше да се случи.
Госпожа Еймс слагаше храна на масата, а в къщата миришеше на пържено пиле и бисквити. Като дете обичах и двете неща, а госпожа Еймс правеше най-доброто.
Очите ѝ се вдигнаха и срещнаха моите.
– Ето го и другото ми момче – каза тя и се усмихна. – А сега си намерете място и да хапнем. Най-добрите разговори се водят около масата за вечеря.
Уила се придвижи до масата и ние седнахме, а Бела не откъсваше очи от Уила, докато тя избираше стола до нея. Погледнах към Чанс и доволното изражение на лицето му каза повече, отколкото биха могли да кажат думите. Той искаше сестрите му да се опознаят. Майка им беше нанесла много вреда на всички тях. Може би повече на тези, които беше запазила.
– Това изглежда невероятно. Благодаря ти, Нона – каза Чанс, докато заемаше мястото си срещу мен и до баба си.
– Няма нужда да ми благодариш. Готвя за тези двамата, откакто са бебета. Липсва ми, че не мога да правя същото за теб и Бела. Имам много време да наваксвам – каза му тя, след което го погали по бузата, преди да се обърне към Бела и да я попита какво иска да пие.
Тогава Уила се изправи.
– О, нека помогна с напитките – каза тя.
– Сядай! Имаш неща, които трябва да поемеш, и, е, искам да седнеш. Поне за тази вечер – каза и госпожа Еймс със сериозно изражение.
Уила седна бавно, а аз стиснах бедрото ѝ, след което оставих ръката си там, щом тя отново седна до мен. Беше се отпуснала донякъде, откакто бяхме пристигнали. Тя насочи вниманието си към Бела.
– Чанс ми каза, че си страхотна ученичка. Каза, че си четяла още преди да навършиш четири години. Това е много впечатляващо – каза и Уила.
Бела светна при комплимента.
– Чанс ме научи да чета. Аз обичам книгите. Те разказват най-хубавите истории – каза тя на Уила и ме погледна за момент, за да се усмихне срамежливо.
Уила погледна към брат си.
– Той пропусна частта, в която те е научил да четеш.
Чанс сви рамене.
– Тя се учеше бързо. Разбрах, че се опитваше да чете всичко – от кутиите със зърнени храни до списанията, които майка и оставяше наоколо. Затова отидох и си взех карта за библиотеката и започнахме да получаваме книги всяка седмица.
– Библиотеката е любимото ни място. Всички хубави неща се случват там – каза Бела, сякаш споделяше прекрасна тайна.
Уила постави ръката си върху моята под масата и аз обърнах ръката си, за да мога да прокарам пръстите си през нейните. Това щеше да бъде пътуване, но тя се нуждаеше от него твърде дълго. Просто се страхувах от стъпките, които щеше да направи, за да премине през него. Щеше да има болка и не исках да знам, че ще я боли. Исках да я спася от всичко. Винаги съм го правил. Този път не можах, но щях да бъда до нея, докато тя се справи.

Назад към част 33                                                      Напред към част 35

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!