Аби Глайнс – Полеви партита – Последното полево парти – Книга 7 – Част 35

ГЛАВА 5

УИЛА

По време на вечерята Бела много ни забавляваше с разкази за училището си, за Чанс и за приятелите си. Нито веднъж не спомена майка ни. Когато темата тръгнеше в някоя посока, в която можеше да се повдигне въпросът за майка, тя правеше пауза и тръгваше в друга посока. Беше прекалено мъдра за годините си и знаех, че това има много общо с домашния живот, който и беше даден. Въпреки че Чанс изглежда се беше справил отлично с грижите за нея. Вината, че не бях там, за да направя същото за него и за нея, ми тежеше много.
Рик винаги държеше Чанс до себе си. Ходеха заедно на мачове с топка и играеха на лов в двора. Той дори беше вземал Чанс на пътувания със себе си, на които аз не можех да отида, а когато се налагаше майка ми да остане с мен, тя ми се сърдеше за това. Нито веднъж не се замислих, че животът на брат ми е бил труден. Че е бил пренебрегван. Ако бях… нямаше да се държа на разстояние. Нямаше да позволя на майка ни да ни попречи да бъдем заедно. И тримата.
Седяхме в хола, Чанс и Гънър си говореха, докато Бела ми показваше всеки специален предмет, който имаше в раницата си. Те варираха от лъскави камъни, които беше намерила, до малки кукли, които Чанс ѝ беше купил като награда за добри оценки. Научих всичко за най-добрата ѝ приятелка Магс и за това как те могат да се люлеят най-високо на детската площадка.
Когато Чанс най-накрая каза на Бела, че е време за лягане, тя се намръщи само за миг, после ме прегърна силно, преди да отиде да направи същото с Нона. Тя се спря при Гънър и сведе глава, несигурна какво да прави, а той протегна ръце.
– Ей, аз също обичам прегръдки – каза и той.
Това беше цялото насърчение, от което тя се нуждаеше. Тя се хвърли в прегръдките му и го прегърна, след което се изчерви, като извика лека нощ на всички ни и последва Чанс към спалнята, която някога беше моя.
Погледнах към Нона, докато се борех с емоциите, които запушваха гърлото ми. Бях допуснала грешка и не можех да се върна назад във времето. Трябваше да познавам сестра си. Тази вечер виждах всичко, което бях пропуснала. По-скоро слушах за живота ѝ, отколкото да бъда част от него.
– Не знам какъв късмет имам, но нито един от внуците ми не наследи подлостта на майка си. Просто не знам къде сбърках с това. Не трябваше да позволявам на баща ѝ да я разглези така. – Нона изглеждаше толкова тъжна в този момент, че ми се искаше да стана и да я прегърна, но тя се изправи, преди да успея да помръдна. – Трябва да поговориш с Чанс. Аз отивам да почистя кухнята.
Ганър се изправи.
– Ще ти помогна – каза и той, след което погледна към мен. – Тоест, ако нямаш нужда от мен. Загрижеността в погледа му ме накара да почувствам топлина вътре в себе си там, където преди това ми беше студено. Винаги съм имала нужда от него. Особено сега, когато намирах сили от него, но не можех да се опра на него, за да се изправя пред това. Това не беше негова вина.
Поклатих глава.
– Не, добре съм.
Той целуна главата ми и прошепна, че ме обича, след което последва Нона в кухнята. Изчаках само няколко минути, преди Чанс да се появи отново.
– Отидоха да почистят кухнята – казах му аз.
Той изпусна уморена въздишка и потъна обратно на дивана.
– Така че, говори с мен. Как са нещата? Майка трудно ли се справя? Знае ли Бела? – Исках да се извиня, че не знам. За това, че не съм била там. За всичко, но знаех, че ако го направя, ще започна да плача. Сега едва се сдържах да не се разплача.
Той масажира слепоочията си за момент, след което вдигна поглед към моя.
– Кога майка ни не е трудна? И да, Бела знае. Майка е много словоохотлива за смъртта си и я използва, за да манипулира и да се нахвърля. Човек би си помислил, че след като смъртта е близо, тя ще се промени, но тя просто се е влошила. Просто не можех повече да държа Бела там. Трябваше да я измъкна. Останах в тази къща заради Бела, но тази сутрин отидох и подписах договор за наем на апартамент в Литъл Рок. Той се намира в училищния район на Бела, така че тя може да продължи да ходи в училището си. Ще останем тук два дни, за да се видим, а след това ще се върна там, за да изнеса Бела и мен от тази къща. Миналата седмица предупредих майка, че ако не може да говори любезно с дъщеря си, тогава ще я отведа и никакъв съд няма да ме спре.
– Трябват ли ти пари? – Попитах го. Трябваше да направя нещо. Той беше правил всичко това твърде дълго. Исках да предложа повече, но главата ми се въртеше от това какво евентуално бих могла да направя.
Той поклати глава.
– Не, работата ми е добре платена. Може и да не съм успял да отида в колеж, но това не е необходимо за всички кариери в този свят. Аз съм добър в това, което правя.
През последните две години Чанс работеше в енергийната компания. Той беше трудолюбив и бързо се учеше. Гордеех се с него и с всичко, което беше постигнал.
– Какво ще кажеш за мебелите? Мога ли да купя на Бела поне спален комплект? Нещо момичешко, каквото аз никога не съм имала? – Попитах го.
Той се усмихна.
– Ще и хареса. Особено ако знае, че е от теб.
Исках да направя нещо повече, но не знаех как да го направя или какво да бъде то. Наведох се напред и се протегнах, за да хвана ръката му.
– Не бях там за теб. Не мислех, че имаш нужда от мен. Мислех, че те са добри към теб. Тя се държеше така, сякаш те обичаше. Грешах, много съжалявам, Чанс. Провалих те. И двамата.
Той поклати глава и стисна ръката ми.
– Бях добре. Татко беше наблизо през по-голямата част от живота ми, а когато се разделиха, бях толкова зает да поемам работата с Бела, че майка ми разчиташе на мен. Тя не ми даваше никакви акъл. Никога не се е отнасяла с мен така, както с теб… но Бела… тя се отнася с Бела зле. – Тонът му загрубя, когато изрече думите, и сърцето ми се разтуптя повече, отколкото мислех, че е възможно.
– Трябваше да я взема оттам още преди години, но не бях готов финансово. Сега вече съм. Знам, че тя умира, но няма да се промени. Няма да спре да изригва яда си. Не мога да пожертвам емоционалното благополучие на Бела.
– Правиш правилното нещо – уверих го аз. – И аз искам да помогна по всякакъв начин. Ако имаш нужда от мен за нещо, обади ми се. Моля те – помолих го.
Той кимна.
– Ще се обадя. Тя е толкова увлечена по теб, колкото знаех, че ще бъде. Имала е нужда от майка и не е получила такава. Получила си Нона и ми се иска и тя да беше получила същото. Сега, след като се запозна с теб, тя ще иска да те вижда повече.
Щях да се погрижа това да се случи. Той беше прав, Нона беше моята майка. Тя беше това, което ме излекува. Можех да бъда там за Бела. Щях да я обичам безусловно. Тя беше млада, а аз имах години, цял живот, за да компенсирам пропуснатото толкова много. За това, че не бях сестрата, от която тя се нуждаеше. За болката, която беше преживяла заради майка ни.
– Добре. Искам да я виждам. Съжалявам за толкова много неща – казах, после въздъхнах и го погледнах. – Какво се случва с майка ни, с къщата и? Кой ще я заведе на лекар? – Мразех да питам това, но тя беше нашата майка и умираше. Дори да беше зла, нямаше да може да се справи сама. Не исках да ме е грижа, но нещо дълбоко в мен го правеше.
Той сви рамене.
– Опитвам се да разбера това. Ръцете ми са пълни с работа и с това да бъда родител на Бела. Мислех, че може би хосписът ще се намеси скоро. Дотогава мога да намеря време да се отбивам веднъж на ден.
– Ще наема лична медицинска сестра, която да остане с нея – каза Гънър и се върна в стаята.
Чанс поклати глава.
– Не мога да ти позволя да го направиш. Това не е твой проблем.
– Точно в това грешиш. Ако нещо засяга Уила и госпожа Еймс, значи е мой проблем. Те също са и мое семейство.
Чанс ме погледна и аз кимнах с глава, за да го приеме. Брат ми изглеждаше раздвоен, но накрая сви рамене.
– Добре – каза той, после се изправи и протегна ръка на Гънър. – Благодаря ти.
Гънър я стисна.
– Всичко, което мога да направя, за да помогна това да стане по-добро за хората, които Уила обича, ми дава смисъл.
Чанс ме погледна и се усмихна.
– Имаш добър приятел.
– Знам – отвърнах аз. Гънър беше едно от нещата, които вярвах, че Бог ми е дал, за да компенсира майката, от която се бях родила. Исках Чанс да намери същото в живота си.

Назад към част 34                                                          Напред към част 36

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!