Аби Глайнс – Полеви партита – Последното полево парти – Книга 7 – Част 40

ГЛАВА 4

АУРОРА

Талула беше първата ми приятелка в Лоутън. В деня, в който трябваше да отида в обикновена гимназия вместо в училището за хора с увреден слух, което винаги бях посещавала, бях толкова нервна. Тя ми беше помогнала да се справя по-лесно. Умението ѝ да използва жестомимичен език, след като една година взе участие в летен курс по него, веднага ме успокои и не се чувствах така, сякаш трябва да разчитам на Хънтър за всичко.
Беше ми се обадила, съсипана, след като с Неш се бяха разделили, и аз бях отлетял за Чикаго, за да прекарам време с нея. Това, че те отново бяха заедно, направи всичко перфектно за посвещението. Неш и Райкър бяха братовчеди, но се държаха като братя. Семействата им бяха много близки и ми харесваше да мисля, че един ден с Талула ще бъдем семейство. Не можех да си представя Неш с някоя друга. Той не можеше да продължи напред, след като се разделиха. Това беше притеснило Райкър. Бяхме прекарали много нощи в разговори за това.
В деня, в който Неш си купи нов пикап, се беше напил и се обади на Райкър. В пиянските си брътвежи беше казал, че не може да се качи в стария си пикап. Че Талула е била навсякъде. Същия ден беше намерил една от връзките ѝ за коса и я беше изгубил. Отишъл и разменил пикапите, а после се прибрал вкъщи да се напие, защото новият му пикап не миришел на нея.
Тя не беше от хората, които споделят много, освен когато я боли, но да разчитам израженията на хората беше нещо, в което бях добра. Знаех, че колкото и да се забавлявахме тази сутрин, пиейки мимоза, докато гледахме как Райли, Уила и Маги пробват сватбени рокли, Талула ни завиждаше.
Част от мен разбираше това, но нещо в очите на Талула беше различно. Почти като че ли се страхуваше, че няма да получи това. Това беше пътуване в последния момент, организирано от Уила. Тя беше посочила, че може да се окаже трудно да се съберем отново всички заедно и че иска всички да сме там, когато си избере роклята, а Райли и Маги се съгласиха.
– Не тази – каза Маги, когато Райли излезе с най-новата рокля, която беше пробвала. – Предишната беше много по-добра. Имаш страхотни гърди. Тази не ги показва.
Райли се засмя.
– Забелязвам – отговори тя. – Кога ще пробваш втората, която си избрала? – Попита тя Маги.
– След минута – каза тя, след което вдигна питието си, за да отпие глътка.
– Това е само сок. Шампанското е там – каза и Уила, като посочи масата срещу мен.
Само за миг, наистина за секунда, изражението на лицето ѝ се поколеба. Помислих си, че може би само аз съм го видяла, но и Уила го беше видяла. Тя се задъха шумно.
– О, Боже мой! – Изпищя тя, след което плесна с ръце.
Лицето на Маги леко почервеня, после ме погледна, сякаш се извиняваше.
– Съжалявам. Този уикенд е за полето. За паметта и наследството на Хънтър. С всички останали неща, които се случиха, просто не исках да добавям към тях. Не става въпрос за мен. – Тя изрече думите толкова бързо, че ако нямах имплант, нямаше да я разбера. Не бих могла да разчета устните ѝ толкова бързо.
– Какво? – Попита Райли, като погледна от Маги към мен, после към Уила.
– Всичко, което се случи, откакто всички се върнахме в града, беше перфектно. Хънтър щеше да иска цялото това щастие.
– Какво изпускам? Някой друг се е сгодил ли? – Попита Райли, като погледна от мен към Езмита и Талула.
– Бременна съм. – Изрече думите Маги, след което избухна в огромна усмивка, докато в очите ѝ се появиха сълзи.
Уила я обгърна с ръце и отново започна да пищи.
– Крайно време беше някой от вас да се сдобие с дете – каза Райли, като се разсърди, и отиде да прегърне Маги.
Погледнах към Талула и я видях отново там. Страх или тъга. Исках да поговоря с нея за това, но не знаех откъде и как да започна. Имаше моменти, в които се чудех дали Райкър няма да ме помоли да се омъжа за него, но имахме време. Знаех, че ме обича и че бъдещето ни е заедно. Не ме болеше, като гледах как се случва всичко това. Бях щастлива за тях. За всички тях.
Поздравленията продължиха, а сълзите бяха пролети. Изпих още една мимоза и се опитах да проследя всички разговори, но това беше трудно. Важното беше да видя Маги толкова щастлива. Когато всички булки се върнаха, за да пробват още рокли, Талула въздъхна и леко се засмя, след което се изправи.
– Имам нужда да си допия.
– И аз – каза Езмита и се изправи, за да последва Талула.
– Животът се случва бързо. Всички се събрахме и той тръгна на свръхскорост – казах аз.
Талула подаде на Езмита чаша, после взе своята и седна.
– Не се шегувам – каза тя, след което се облегна назад на белия кожен диван. – Не очаквах толкова много промени, когато дойдох тук. Надявах се, че ще успея да се справя, като видя Неш. Никога не съм очаквала всички ангажименти, премествания, а сега и бебе.
– Това ще ми липсва – казах аз. – Когато си тръгнеме, забравих колко страхотно е това да бъда с всички вас. Да имам приятели.
Усмивката на Талула този път не съдържаше тъга, докато се протягаше и стискаше ръката ми.
– Предстоят ни три сватби и едно бебе. През следващата година ще се събираме няколко пъти.
Тя беше права. Щеше да има много причини скоро всички да бъдем на едно и също място.
– Не бях помислила за това.
– Утре е посвещението. Кога тръгват всички? – Попита Езмита.
– Трябва да тръгнем рано сутринта в неделя – казах ѝ аз.
– Трябва да се върна в Чикаго и да си опаковам багажа, да приключа договора за наем на апартамента си, но след това ще се върна – каза и Талула.
– Мисля, че Маги и Уест също заминават в неделя. Уила и Гънър са тук, за да останат – казах аз.
– Ами тази? – Попита Маги и всички се обърнахме, за да я погледнем. Тогава ми хрумна, че сватбата ѝ ще трябва да е или скоро, или след повече от девет месеца.
– Зашеметяваща е – казах аз. – Но определихте ли дата за сватбата? Това може да повлияе на избора на рокля.
– Вярно е, че трябва да мислиш за растящия си корем – добави Талула.
Маги се усмихна.
– Следващия месец.
– Какво?! – Попита Уила, като се обърна към нея. – Как ще го направиш?
Маги сложи ръка на корема си.
– Искам да го направя, преди да се появи бебето и преди да имам голям закръглен корем, който да затруднява намирането на рокля. Така че ще направим нещо просто. Точно тук, в Лоутън. Просто още не знам къде.
Всичко това се случваше. Беше истинско. Животът ни преминаваше към следващата стъпка. Дните на нашата младост бяха зад гърба ни. Беше толкова странно, но и вълнуващо чувство. Предположих, че Брейди и Райли ще бъдат следващите. Те бяха сгодени от почти година. Райли беше казал, че през изминалата година са се случили толкова много неща, че са искали да изчакат, докато нещата се успокоят.
Мислите ми се насочиха към бъдещето ми с Райкър. Къде щяхме да бъдем след година, две? Ще се оженим ли? Ще можем ли да се съберем всички, за да пробвам рокли? Или това щеше да се случи в Тексас? Отново погледнах към Талула, за да я видя да се усмихва щастливо, и осъзнах за какво сигурно си е мислила. Защото сега се чудех за същите неща. Кога щеше да започне следващото ни пътуване?

Назад към част 39                                                       Напред към част 41

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!