БРЕЙДИ
– Ще станеш професионално момиче за цветя, докато навършиш девет години – казах на Брайъни, докато я изправях на крака. Ако намачках роклята ѝ, майка ми щеше да ми отнесе главата.
– На сватбата на Гънър ще имам приятелка цветарка. Ще ходим заедно. Уила обеща, че скоро ще имаме среща за игра.
Малката сестра на Уила беше нова за нейния свят, но Гънър беше казал, че често са я посещавали. Тя се опитваше да навакса изгубеното време. Майката на Уила беше починала много по-бързо, отколкото бяха очаквали, преди около две седмици. Гънър не беше казал много за това, освен че Уила се справяше емоционално с него.
– По-добре да научиш въжетата, а после ще можеш да я научиш – каза Гънър. – Тя е по-млада от теб.
Брайъни кимна с глава и изправи рамене с признанието, че е по-възрастна. Това ѝ даваше усещане за важност. Тя растеше бързо и ми се искаше времето да се забави.
– Не изглеждате ли красиви – каза мама, като слезе от пътническата седалка и започна да оправя косата на Брайъни.
– Благодаря – отговорихме и двамата.
– Кой от вас има шишето? – Попита баща ми, докато обикаляше около колата.
Гънър кимна с глава към мен.
– Бун! – Майка ми се скара на баща ми.
– Какво? Това е сватба – някой има шише. Освен това го има твоят син. Скарай му се – отвърна татко, след което протегна ръка за шишето, което сложих в нея.
– Извинявай, мамо – извиних се аз.
Тя извъртя очи.
– Не, не е така.
Ганър се захили до мен.
– Само ми обещай, че няма да носиш такова на сватбата си – каза ми мама със строг глас.
– Разбира се, че не. Гънър ще го направи – казах и, което я накара да се намръщи.
Гънър вдигна ръце.
– Ей, не ме замесвай в това. Помниш ли цигарите?
Това предизвика смях у татко. Мама се усмихна и обърна поглед към Гънър.
– Вие тримата бяхте в седми клас.
– Всичко е наред, мамо. Никой от нас не разбра, че трябва да вдишва. Съмнявам се, че едномесечното ни бунтарско пушене е навредило на дробовете ни.
Гънър беше откраднал кутия цигари от брат си. Той, Уест и аз си мислехме, че сме най-готините деца в града, макар че беше цяло чудо, че издържахме цял месец, преди да ни хванат. Само миризмата трябваше да ни издаде.
– Говори за себе си. Аз вдишвах – отвърна Гънър.
– Какво означава „вдишвах“? – Попита Брайъни.
– Добре, стига сме говорили. Да ви заведем там, където е сватбеният организатор – каза мама, като насочи Брайъни далеч от нас.
Татко поклати глава, докато гледаше към нас двамата.
– Сякаш вчера тримата бяхте тръгнали на летен лагер, а сега ето че започваме лятото със сватба. Лудост е колко бързо мина това. Не мигайте, момчета – каза той, след което тръгна да следва мама.
– Ето ги Неш и Райкър. – Кимна в тяхна посока Уест, докато те вървяха в наша посока от паркинга.
– Добре се развиват – отвърнах аз.
– Спомняш ли си как Райкър беше толкова проклето огромен в гимназията? Как, по дяволите, се беше взривил така? – Попита Уест.
– Не си ли спомняш колко голям стана през последната година? После през първата година в колежа се превърна в огромен звяр – казах аз.
– Хигенс, ти току-що звяр ли ме нарече? – Попита Райкър с крива усмивка.
Повдигнах рамене.
– Не можеш винаги да вярваш на пресата – изстреля той в отговор към мен.
Беше хубаво да сме отново тук, с всички нас заедно, толкова скоро. Премествайки погледа си обратно към столовете, покрити с модни покривки с цветя по тях, погледнах сред гостите за младоженеца. Той вече не беше с майка си. Вместо това гледаше навън към паркинга. Беше готов да види булката си.
Назад към част 44 Напред към част 46