Аби Глайнс – Полеви партита – Последното полево парти – Книга 7 – Част 46

МАГИ

Изразът на лицето му ще остане с мен завинаги. Разбира се, като малка си представях сватбения си ден, но това беше фантазия, която беше краткотрайна. Оскърбителното поведение на баща ми към майка ми ми го беше отнело. Толкова силно бях искала да бъда същата като всички останали, че си бях позволила да се преструвам, че сме такива. Че всички семейни двойки се карат като родителите ми. Че всички бащи контролират съпругите си.
Едва когато го гледах как я взима от този свят, си дадох сметка, че не сме нормални. Семейството ми никога не е имало здрав дом. Бяхме повредени и в най-тъмното си място никога не съм мислила, че ще намеря начин да изляза от него. Колкото и да ме бяха обичали чичо ми Бун и леля ми Корали и да ме бяха довели в дома си, това не беше достатъчно.
В нощта, когато Уест Ашби ме целуна с целия си гняв и болка, започнах да виждам нещо, заради което си струва да се живее. Понякога се чудя какъв ли щеше да бъде животът ми, ако не се бях преместила в Лоутън и не бях срещнала Уест. Не мога да си представя, че някога щях да намеря себе си отново. Това, че бях до него в най-мрачните му дни, ме извади от моя самосъхраняващ се свят, в който се бях оттеглила.
Веднъж леля ми Корали ме попита защо толкова много съм искала да помогна на Уест, че съм била готова отново да се осмеля да чуя собствения си глас. Бях готова да се изправя пред собствените си демони.
Защото моята и неговата душа бяха познати. Нещо дълбоко в мен искаше да бъде близо до него. То ме бе накарало да направя всичко възможно, за да помогна на някой друг, въпреки че самата аз бях напълно разбита.
Чичо Бун потупа ръката ми, която беше закачена в ръката му.
– Ние с леля ѝ Корали го правим – отвърна той, след което ме пусна. Очите ми не откъсваха поглед от тези на Уест, докато той протягаше ръката си към моята.
– Обичам те – прошепна той, когато се изправих до него.
– Обичам те – отвърнах аз.
Слушах всяка дума на отчето, но очите ми не се откъсваха от тези на Уест. Това беше нашето начало. Щяхме да изградим съвместен живот. Той щеше да бъде любящ съпруг и баща. Той беше всичко, за което едно малко момиче мечтае като за мъж, за когото ще се омъжи. Той беше всичко, за което някога си мислех, че не съществува.
Сякаш майка ми ме беше изпратила при него. Той беше моето съвършенство. Намирането му на този свят ме беше направило най-щастливата жена на света. Което ме накара да си помисля, че трябва да има някой, който да се грижи за мен. Някой, който е знаел, че имам нужда от този мъж.
Когато Уест се обърна с лице към мен, вземайки и двете ми ръце в своите, усетих как гърлото ми се стяга още преди да е започнал клетвите, които сам беше написал. Знаейки, че това, което ми каза днес, е нещо, което е почувствал, а не нещо, което му е дадено, направи това по-интимно.

– „Бях се изгубил в тъмнина и не можех да намеря светлина. Тогава се появи ти. Ти ме накара да искам да бъда по-силен. Любовта ти към мен ме спаси. С всеки изминал ден от онзи момент, в който осъзнах, че ти си единственото момиче, което някога ще обичам, успявах да намеря още причини да те обичам. Още причини да те обожавам. За теб бих направил всичко. Ще те ценя и ще те защитавам. Никога няма да се чувстваш сама. Когато животът стане труден и настъпят мрачни времена, никога няма да те разочаровам. Бих се отказал от всичко, за да те защитя. Ти си моят свят, причината, поради която дишам.“

Тогава той взе дясната ми ръка и я постави върху сърцето си.

– „Аз винаги ще бъда твоята сигурност.“

Никога не е било изричано по-вярно твърдение. Защото той беше точно това.

КРАЙ

Назад към част 45

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!