Аби Глайнс – Полеви партита – Промяна на играта – Книга 6 – Част 26

„Харесват ли ти ужасите?“

ГЛАВА 25

AСA

Тя носеше ли сутиен? Опитвах се да не я изучавам прекалено внимателно по пътя ни към апартамента на Неш. В пикапа беше прекалено тъмно, за да мога да преценя. Не ми се струваше, че би могла да носи сутиен с този топ, но не бях сигурен.
Отключих вратата на апартамента на Неш и се отдръпнах, за да може тя да влезе вътре.
– Гладна ли си? Във фризера има сладолед, освен ако Неш не го е изял целия. Има голяма вероятност да има бисквити или някакви печени неща, които майката на Талула е изпратила.
– Сладолед и бисквити звучат добре – отвърна Езмита.
Надявах се, че все още има сладолед. Насочих се към кухнята и със сигурност още бисквити бяха на масата в покрита чиния. Тези пристигаха няколко пъти седмично. Майката на Талула беше светица.
– Ето ги бисквитите – казах ѝ, като посочих масата. – Виж ги. Сигурен съм, че има няколко различни вида. Ще видя дали сладоледът е оцелял по чудо.
Отваряйки фризера, се опитах да я погледна отново и бях почти сигурен, че няма сутиен. Топа беше черен, така че беше трудно да се разбере дори на светло.
– О! Тези са шоколадови с ванилов блат! – Възкликна щастливо Езмита.
– И има половин галон шоколадов сладолед с бисквити. Извадихме късмет – казах аз, като извадих контейнера от хладилника. Когато се обърнах към Езмита, тя отхапваше от бисквитата. Видя, че я гледам, и се усмихна. По дяволите, беше сладка.
Взех две лъжици и хартиена чиния. – Ето, напълни я. Аз ще ям тези, които избереш – казах ѝ. Тя взе чинията и внимателно избра по две от всеки вид. Имаше три различни бисквити.
– Достатъчно ли е това? – Попита тя.
– Зависи от това колко ще изядеш – казах аз, след което се усмихнах.
Тя грабна още една от шоколадовите.
– Добре, ето. Трябва да е достатъчно.
Насочих се към дивана и взех дистанционното управление, преди да седна. Езмита сложи бисквитите на масичката за кафе пред нас, след което седна до мен. Не толкова близо, колкото ми се искаше, но за момента беше достатъчно близо. Щях да коригирам това, след като се нахраним.
– Харесват ли ти ужасите? – Попитах я, защото знаех, че снощи е гледала филм на ужасите с Брет.
Тя се почеса по носа.
– Не много.
Това беше интересно. Чудех се защо е гледала такъв снощи.
– Комедия? – Попитах я.
Тогава тя кимна.
– Да, комедия е добре.
Подадох ѝ лъжица, след което поставих кутията със сладолед на коляното си. Тя се загледа в лъжицата и после в мен, преди да се засмее.
– Ще го ядем от кутията?
– Разбира се – казах аз, без да споменавам, че купичките бяха мръсни. Освен това това я накара да се приближи до мен, за да може да си вземе сладоледа.
Намерих един филм на Адам Сандлър и го щракнах. Наистина не ме интересуваше какво ще гледаме. Не бях тук заради филма. Стигнах до една бисквита и се облегнах на дивана, за да я изям, докато филмът започна.
Езмита дояждаше сладоледа си, докато изучаваше екрана. Погледнах надолу: Не, тя не носеше сутиен. Благодаря ти, сладолед.
– Защо гледаше „Кери“ снощи, ако не си падаш по филми на ужасите? – Попитах я откровено.
Тя не изглеждаше изненадана, че знам за срещата ѝ с Брет. Тя повдигна лявото си рамо в малка мимика.
– Единствената друга възможност този уикенд бяха коледните филми. Всяка година правят това „Коледа през юли“ на един от екраните. Дразнещо е.
Тя не спомена Брет.
– Уплаши ли се? – Попитах я, като не ми харесваше идеята, че се е сгушила в Брет. Нямах право да се притеснявам, но майната му, притеснявах се.
– Не спах добре – призна тя с почесване на носа. Тя постави лъжицата си в чинията до бисквитите. – Не мога да ям повече.
– Ще отида да го прибера. Аз също съм свършил – казах ѝ, след което станах и отидох да сложа останалия сладолед обратно във фризера. Тя не беше повдигнала въпроса за Брет, така че не я попитах. Не ми беше нужно да знам колко близки са били в автокиното. Вероятно е по-добре да не знам.
Беше се облегнала назад на дивана, с боси крака, свити и прибрани до нея. Беше се наклонила леко към мястото, където седях аз. Добре. Тя също искаше да се приближи.
Изгасих светлината и взех хвърлената на страни покривка. Потънах обратно на дивана и я хвърлих върху двама ни. Навън беше топло, но климатикът беше осигурил приятна прохлада вътре. Тогава Езмита се засмя и аз погледнах лицето ѝ, за да видя, че гледа телевизора.
Тя ме улови, че я гледам, и се усмихна.
– Не съм гледала това от цяла вечност – каза тя. – Забравих колко е забавен.
По-ранните неща на Сандлър бяха смешни, но не това беше настроението, което исках да постигна. По дяволите, трябваше да си пусна някой филм на ужасите, а не да питам. Интересът ми към срещата ѝ с Брет беше объркал това. Сложих ръка на облегалката на дивана зад нея и тя се облегна на мен, без да пропусне нито миг. Това беше достатъчно лесно.
Ароматът ѝ беше точно под носа ми и ме подлудяваше.
– В колко часа трябва да се прибереш? – Попитах я.
– Хм, ами, не знам. Тъй като се измъкнах, предполагам, че няма истински комендантски час.
Не исках да и създавам проблеми, но идеята да я задържа колкото си искам беше изкушаваща.
– Родителите ти проверяват ли те през нощта?
Тя поклати глава.
– Не. Те спят дълбоко. Стават рано.
Добре.
Заплетох пръсти в косата ѝ и си поиграх с копринените кичури, докато се преструвах, че ми пука за филма пред мен. Колкото повече си играех с косата ѝ, толкова повече тя се настаняваше по-близо до мен. Бях доволен от това. Разбира се, да я сложа по гръб на дивана и да я целуна също звучеше адски добре.
Тя положи глава на рамото ми, а ръката ѝ се облегна на бедрото ми. Опитах се да не мисля за местоположението на ръката ѝ, докато мислено се успокоявах. Ръката ми обаче си имаше собствено мнение. Преместих ръката си от косата ѝ и я плъзнах надолу, за да проследя пръстите си по ключицата и откритата ѝ шия. Меката ѝ кожа беше като коприна. Тогава тя потрепери и по ръцете ѝ се появиха леки тръпки. Престорих се, че не забелязвам, и оставих ласката си бавно да се придвижва надолу всеки път малко по-надолу, докато не се приближих опасно близо до върха на гърдите ѝ. Спрях там и дишането ѝ също се успокои. Издигането и спадането на гърдите ѝ станаха по-непостоянни.
Наслаждавайки се на начина, по който тялото ѝ реагира на докосването ми, прехвърлих вниманието си върху голата ѝ ръка, като оставих задната част на ръката си да мине покрай гърдите ѝ. Всеки път минавах все по-бавно, докато и двамата дишахме учестено и тежко.
Целуването на Езмита се превръщаше все повече в необходимост, а не просто в желание. Тя се премести леко, но това беше достатъчно, за да може ръката ми да докосне повече от страната на гърдата ѝ. Това беше целенасочено движение от нейна страна. Успокоих се за кратък миг, след което започнах да обръщам внимание на лявата ѝ гърда вместо на ръката ѝ.
– О – издиша тя шепнешком и аз приех това като знак, че е добре да продължа. Нямаше нужда да мисля за това. Знаех какво искам да направя. Езмита не беше просто поредното момиче. Да направя нещо повече с нея щеше да промени нещата и може би щях да съжалявам по-късно, но точно сега не можех да се сетя за нито една причина защо.
– Ела тук. – Гласът ми беше дрезгав. Тя ме погледна, когато посегнах към кръста ѝ и я насочих към скута си.
Тя последва примера ми и се просна в скута ми.
– Така ли? – Попита тя, звучейки несигурно.
Повдигнах се и взех лицето ѝ в ръцете си, след което приближих устата ѝ до моята. Тя се свлече върху мен и сложи ръце на раменете ми. Устата ѝ се премести върху моята и веднага се отвори. Пулсът ми се почувства като горещ прилив, който премина през тялото ми. Това беше единственото момиче, което можеше да ме подлуди само с една целувка.

Назад към част 25                                                            Напред към част 27

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!