Аби Глайнс – Полеви партита – Промяна на играта – Книга 6 – Част 30

„Поне не каза „Такос““

ГЛАВА 29

AСA

Слънцето, езерото и Езмита по бикини накараха всичките ми други притеснения да изчезнат. Ако можехме да останем тук завинаги, щях да съм щастлив. Не ми се струваше, че животът може да бъде по-добър от този. Погледнах към нея, а очите ѝ бяха затворени. Не бях сигурен дали е заспала, или не.
Одеялото, което бях донесъл, беше разстлано на тревната площ под сянката на дървото, така че не ми се струваше нужно да се притеснявам, че ще изгори на слънце. Фактът, че се беше претърколила по корем и ми предоставяше отлична гледка към дупето си, едва прикрито от долната част на бикините, ме накара да мисля, че е заспала.
Когато за първи път излязохме от водата, за да пием и ядем, тя беше по-срамежлива по отношение на тялото си. Дори когато беше легнала, се беше обърнала настрани и скромно беше поставила ръцете си върху тялото си. Бяхме говорили за родителите ѝ, за времето, през което ме нямаше, и за всичко, което се беше случило с нея. Тя не повдигна отново въпроса за родителите ми и ме остави аз да задавам въпросите.
Не бях сигурен кога сме млъкнали, защото с нея беше толкова лесно. Не се чувствах така, сякаш трябваше да я забавлявам. Тя ме накара да се чувствам така, сякаш мога да се отпусна и да бъда себе си. Не бях сигурен, че някога съм бил просто себе си на среща. Повечето момичета искаха забавление.
Кожата на Езмита беше гладка и без петна. Изглеждаше перфектно в розовите бикини, които носеше. Не знаех защо имаше причина да иска да се прикрива. Харесваше ми обаче, че го прави. Виждайки още един пласт от нейната личност и от това, което беше, ми беше още по-приятно да бъда с нея. Не че не оценявах гледката. Може би твърде много. Възможно е тя да ме контролира с тази гледка, но се съмнявах, че дори би го направила, ако знаеше, че има силата да го направи.
Днес бях твърдо решен да не позволявам нещата да се раздуят отново. Колкото повече неща правехме, толкова повече се доближавахме до секс, а когато не бях в разгара на момента, знаех, че това е лоша идея. Скоро щях да си тръгна, а дори и да не го направех, нямах нужда Езмита да се обвързва емоционално. Това щеше да доведе до това тя да бъде наранена. Тя беше момиче, което си пада по връзки, и аз го знаех. И все пак тук все още се „срещах“ с нея, сякаш не беше. Тя можеше цял ден да твърди, че не иска да се обвързва, но това не беше вярно.
Не можеше да се накара да бъде някой, който не е, дори и да се опитваше да го направи. Аз я карах да се опитва да бъде нещо друго, а това ме караше да се мразя. Тя не заслужаваше това. Беше почти перфектна и фактът, че е тук с мен, беше чудо. Не бях сигурен какво я караше да не се отдръпне от мен. Да ми каже „не“.
Тя се протегна, а аз я гледах, наслаждавайки се на шоуто. После се обърна към мен и очите ѝ се отвориха. По лицето ѝ се разля бавна усмивка.
– Съжалявам. Заспах – каза тя, сякаш имаше за какво да се извинява. Списъкът ми с нещата, за които трябва да се извиня, обаче би заел цяла проклета тетрадка.
– Не се притеснявай. Мисля, че и аз го направих за известно време – излъгах, за да я накарам да се почувства по-добре. Ако знаеше, че през последния час съм оглеждал задника ѝ, щеше да се засрами. Няма нужда да я стресирам.
Тогава тя се прозя и покри устата си. Очите ѝ светнаха от забавление. – Предполагам, че снощи не съм спала достатъчно – каза тя и седна, след което обхвана с ръце коленете си.
– Вълнението, че ще бъдеш с мен днес, със сигурност те е държало будна – подиграх се аз и ѝ намигнах.
Тя се захили и това ми хареса. По дяволите, всичко, което правеше Езмита, ми харесваше.
– Да. Сигурна съм, че е било така – отговори тя.
– Кой е любимият ти цвят? – Попитах я, вместо да я целуна. Наистина исках да я целуна, но ако тя щеше да направи това за мен, да се промени заради мен, дължах и да разбера коя е тя. Какво харесваше. Не какъв е вкусът ѝ, защото вече знаех, че е адски невероятен.
Тя изглеждаше объркана от въпроса ми.
– Орегонско синьо – отговори тя.
Нямах никаква шибана представа какво е синьо от Орегон, но фактът, че не каза „синьо“, ме накара да се усмихна. Тя беше конкретна. Това ми хареса.
– Предполагам, че това не е просто обикновеното синьо – казах аз, все още усмихнат.
Тя се изчерви и поклати глава с „не“.
– Определено не е. Има твърде много сини нюанси, за да кажа просто синьо. Орегонското синьо е най-красивото синьо на света. Известно е още като синьото на УинМн и е открит случайно през 2009 г. Открит е от професор и негов студент в Държавния университет на Орегон, поради което се нарича орегонско синьо. – Тогава тя спря и усмивката ѝ беше плаха. – Бълнувам за неща, които не са интересни. Съжалявам. Спомням си такива странни неща, когато чета.
Поклатих глава.
– Не, моля те, продължи. Очарован съм.
Тогава тя се засмя.
– Никой не е очарован от един цвят.
– Това е любимият ти цвят и сега съм много очарован.
– Кой е любимият ти цвят? – Попита ме тя.
Въздъхнах.
– Е, обикновено бих отговорил с „червено“, но след твоя отговор се чувствам адски елементарен с отговора си. Така че ще кажа „малинов“.
Това предизвика още един смях у нея.
– Любим спорт? – Попитах.
Тя се почеса по носа.
– Такъв, който не ми се налага да гледам.
– Ауч! – Отговорих, като поставих ръка на сърцето си, сякаш това беше болезнен отговор. Повечето момичета щяха да кажат „футбол“, просто защото си мислеха, че искам да чуя това. Езмита не беше повечето момичета. По дяволите, харесваше ми нейната честност.
– Любим филм? – Попитах я, като исках да знам повече. Отговорите ѝ бяха забавни. Наслаждавах им се. Това изобщо не беше заучено.
– Синята Валентина – отговори тя, без да се налага да се замисля.
– Какво има между теб и синьото? – Попитах. – Никога не съм чувал за него – добавих аз.
Тя отново се усмихна.
– Сигурно имам афинитет към синьото, а Синята Валентина е един от най-добрите по-малко известни филми. Защо обаче не ми е ясно. В него участват Райън Гослинг и Мишел Уилямс. Трябва да го гледаш някой път.
Направих си бележка, че трябва да го направя. Щях да предложа да го гледаме заедно, но все още не бяхме успели да изкараме успешно филм, без да се целуваме. Ако това беше любимият ѝ филм, исках да му обърна внимание.
– Кой е любимият ти филм? – Попита тя.
– Отново се чувствам адски неубедителен с отговора си, но „Сляпата страна“.
Тя ми се изсмя. Не беше изненадващо, че беше смешно, но аз наистина обичах този филм.
– Коя е любимата ти храна? – Попитах я, докато вече се опитвах да измисля нещо екзотично, за което да излъжа, когато тя ми зададе този въпрос.
– Discada norteña на татко ми, но никога не казвай на майка ми. Това е единственото ястие, което той може да приготвя в нейната кухня. Рядко се случва да го получим, но когато се случи, аз го обожавам.
– Моята баба направи това за чичо ми няколко пъти, когато бях в дома ѝ. Това е много месо. Впечатлен съм.
Тя сви рамене в отговор.
– Коя е любимата ти храна? – Попита ме тогава тя.
– Много се стараех да измисля нещо толкова шибано интересно, колкото би било твоето, но ако трябва да се придържам към истината, голям дебел сочен бургер с допълнително сирене, без домати.
Устните ѝ бяха стиснати, за да не се разсмее. Тя се забавляваше и това ми харесваше. Исках да я накарам да се усмихва.
– Поне не каза „Такос“.
Разпаднах се.

Назад към част 29                                                            Напред към част 31

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!