Аби Глайнс – Полеви партита – След играта – книга 3 – част 19

„С три тъчдауна“

 

ГЛАВА 18

БРЕЙДИ

Да се вглъбя напълно в играта беше трудно, но като видях феновете, които бяха пристигнали тук, на трибуните, които ликуваха с високо вдигнати знамена и звън на каубойски камбани, ми напомни за важността на тази вечер. Не бях излязъл тук, притеснявайки се за едно момиче, за което не можех да спра да мисля. Тя вече беше добре. Ние бяхме добре. И идеята за бъдещето ни по-скоро ме вълнуваше, отколкото плашеше. Бях готов да спечеля тази игра сега. Това не беше само моето бъдеще, което тежеше на везната. То беше на всички нас. Дори и за тези от нас, за които това щеше да е последният спомен от футбола. Това щеше да означава нещо.
На полувремето бяхме с един тъчдаун по-малко. Пантерите бяха силни и дори с цялата си подготовка трябваше да сме в най-добрата си игра, за да не изоставаме от тях. Уест захвърли каската си през сградата на игрището, докато изпускаше поредица от думи, които знаех, че треньорът ще пренебрегне. Не бяхме играли толкова тежък мач през целия сезон.
Гънър удари с юмрук в старите, изтърбушени шкафчета, които бяха запазени за противниковия отбор на „Пантерите“. Не пусна поредица от проклятия от устата си, но продължи да удря шкафчето още няколко пъти, преди да облегне чело на него. Оставаха ни две четвърти, за да променим това.
Треньорът щеше да говори с нас и да ни напомни кои сме и за какво сме дошли тук. Беше добър в разговорите на полувремето. Можех да разчитам на него, че ще вдигне отново главите на отбора и ще бъде готов да тръгне да се бори.
Щеше да има ревове и юмруци във въздуха, когато се втурвахме обратно на терена. Това не беше първото полувреме, в което изоставахме. Просто за първи път бяхме разклатени. Начинът, по който бяхме играли тази вечер, трябваше да ни изведе с тъчдаун или повече напред. А не да изоставаме.
– Къде ти е главата тази вечер? – Попита ме Гънър, докато се надигаше от шкафчето, на което се беше облегнал.
Той обвиняваше ли ме за това?
– Не знам какво имаш предвид с това – отговорих, а гневът бавно се надигаше в мен. Обвинението на лицето му беше достатъчно, за да ми подскаже, че сочи към мен, а не към всички нас. – Това е екип. Къде ти е главата? – Отвърнах му.
– Майната му на това. Ти имаш топката. Ти ръководиш отбора. А аз играя с теб на топка още от детството ни. Главата ти не е с нас там. Така че къде, по дяволите, е тя? Защото тя ни е нужна на това поле. – Сега вече крещеше.
– Отстъпи, стрелче – каза Уест и застана между нас. Неш и Аса също се бяха приближили до нас. Сякаш щеше да започне бой и всички те трябваше да са там, за да го прекратят.
– Не! Той ще ни изгуби тази игра. Главата му не е там, а ние се нуждаем от нея! – Изкрещя Гънър. – Хънтър е проклет второкурсник и не е готов за това. Не можем да предадем играта на него. Трябва Брейди да се съвземе, преди да се върнем на това поле.
Искаше ми се да му се изпреча в лицето и да му кажа къде точно може да запрати обвинението си. Идеята да му ударя юмрук в лицето също беше привлекателна. Той обаче беше прав. Главата ми не беше напълно на мястото си. Гънър беше единственият, който имаше достатъчно топки, за да го отбележи.
– Иди да пиеш вода и да се успокоиш – каза Аса на Гънър. Всички си помислиха, че сме на път да се вържем. Всеки друг път можех да го направя. Но тази вечер Гънър беше прав. Това беше моя грешка. Признаването на това беше болезнено, но беше вярно.
– Какво става там, момчета? – Попита Треньорът, когато влезе в съблекалнята. Местните медии го бяха спрели за интервю по пътя към нас, така че той беше пропуснал конфронтацията.
Всички, освен Гънър, се обърнаха да погледнат към треньора, докато очите на Гънър останаха залепени за мен. Той чакаше отговора си. Нямаше да получи такъв, защото истината щеше да доведе до нещо повече от това, че просто съм се объркал. Щеше да се разрази ад.
– Тази вечер съм разсеян – отговорих на въпроса на треньора, като запазих визуален контакт с Гънър. – Всичко това е за моя сметка.
Това беше първият момент, в който трябваше да го направя в съблекалнята през всичките години, в които играех. Никога не е било в мен. Винаги е бил някой друг, когото е трябвало да изкарам от каквато и да е криза. Това беше трудно. Все едно да призная, че съм се провалил.
– Тогава нека поправим това. Ти си най-добрият старши куотърбек в Алабама, Брейди. Или си забравил това? – Отговори Треньорът.
Не бях забравил. Може и да не бях съгласен, но не бях забравил, че титлата ми беше дадена в последната статистика. Ако загубех това, Райли щеше да обвини себе си. Това не беше нейна вина. Беше моя. Това не беше само за мен, а за целия този отбор и за нашия град.
– Готов съм – казах му.
Треньорът кимна и започна с плана си за следващото полувреме. Сега, след като бяхме видели играта на „Пантерите“ и тяхната стратегия, трябваше да коригираме нашата. Попих всичко и успях да изхвърля от съзнанието си Райли Йънг. Тази вечер имах какво да доказвам. Особено сега.
Докато тичахме обратно на терена, Гънър се приближи до мен.
– Ние се справяме.
Това беше неговият начин да се извини. Да се увери, че сме добре.
Кимнах в знак на съгласие. Защото бяхме. Ще спечелим този мач тази вечер. След това щяхме да се подготвим за следващата седмица. Тя беше почти към края си за нас и за футбола на лъвовете. Следващата ни стъпка щеше да бъде дипломирането.
Бях готов за бъдещето, но миризмата на прясно окосената трева и радостните възгласи в тълпата, докато момчетата, които се учеха да играят футбол с мен, когато бяхме деца, се бяха скупчили около мен – това щеше да ми липсва. Никога нямаше да си го върнем.
Заради тях, заради този спомен и всички останали, които го съпътстваха, дадох всичко, което имах, а после и това, което не знаех, че имам. С всяко повикване за игра се съсредоточавах по-силно от всякога. Заглуших рева на феновете. Не обръщах внимание на ударите, които другият отбор отправяше към мен. Имах една мисия. Едно движение. Да спечеля този мач.
И ние го направихме. С три тъчдауна.

Назад към част 18                                                    Напред към част 20

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!