Аби Глайнс – Полеви партита – След играта – книга 3 – част 20

„Дължа тази вечер на теб“

ГЛАВА 19

РАЙЛИ

Ако кажа, че съм си легнала, без да остана да гледам новините, ще излъжа. Бях нервна. Никога през живота си не бях се изнервяла от футболен мач. Но сега бях. Едва успях да хапна вечеря, но се принудих, за да не ме разпитва майка ми. Обикновено имах голям апетит.
Татко седеше в креслото си, подпрял крака, а едно от многото одеяла, които баба ми беше изплела, беше преметнато през краката му. В ръцете си държеше вечерната купа със зърнена закуска, докато гледаше местните новини. Никога не гледах новини с него, затова се опитах съвсем небрежно да вляза и да седна на дивана.
Мама беше много по-наблюдателна, така че тази вечер бях благодарен, че в момента се потапяше във ваната, а не беше тук и не гледаше новините с него. Тя щеше да се усъмни, че съм тук.
– Още ли си будна? – Попита той, сякаш всяка вечер си лягах рано. Обикновено отивах в стаята си сравнително рано, но рядко, за да спя. Играех на някоя игра на телефона си или четях книга. Такива неща.
– Да – отвърнах, като се надявах, че ще го остави така. Обикновено баща ми не беше голям приказливец. Но когато имаше какво да каже, то винаги беше важно. Той не разхищаваше думи. Това винаги казваше мама за него.
За щастие репортерът започна да говори за цените на бензина и татко замълча. Чувах го как яде хрупкавите люспи в купата си и се радвах, че има какво друго да прави с устата си, освен да говори.
След като съобщиха за покачващите се цени на горивата, за горяща къща в съседен град и за новия застрахователен план на президента, най-накрая пуснаха клипче с летяща във въздуха футболна топка, което означаваше, че скоро ще бъдат публикувани резултатите на местните отбори.
– Лъвовете от Лоутън отново го направиха – бяха първите думи от устата на водещия на новините и аз изпуснах истинска въздишка на облекчение. Дамата продължи да разказва, че Брейди Хигенс се е разсеял през първото полувреме, но през второто се е върнал и е владеел играта. Пантерите не били готови за него, или поне това беше мнението на треньора на Пантерите, когато го попитаха. Той изглеждаше впечатлен и въпреки че се беше изпотил и изглеждаше уморен от играта, се съгласи, че Хигенс е най-добрият куотърбек в щата. Сега вече го беше изпитал на гърба си и с нетърпение очакваше да проследи кариерата на момчето.
В мен се породи малък прилив на гордост и това беше глупаво, но беше истина. Бяхме приятели като деца, но не и нещо особено. Бях се сприятелила с всички тях. Брейди винаги беше лидерът, дори когато всички играехме заедно на люлката в парка.
Логично беше сега той да е лидерът. Изправих се, за да си тръгна, когато обобщенията на днешния мач преминаха към нещо друго.
– Предполагам, че вече можеш да спиш, като знаеш, че момчето е изиграло добър мач – каза татко, когато излизах от стаята.
Направих пауза и се поколебах. Беше ми малко очевидно да изляза точно след тази новина.
– Той беше нервен и може би единственият приятел, който някога ще имам в този град.
Това беше най-доброто обяснение, с което разполагах, и беше истина.
– Той е добро момче. Талантлив спортист. Но ще кажа, че повече се гордея с него за това, че пренебрегна останалите и все пак протегна ръка, за да ти стане приятел. На него му се полагат много усилия, така че да го видя да заема такава позиция ми дава надежда за тази група все пак. Брейди е техният лидер. Отначало може и да му се противопоставят, но накрая…- Той се отдръпна.
Нямаше да мисля по този начин, нито пък щях да се надявам. Брейди не можеше да премахне цялата омраза, която се беше загнездила от случилото се с Рет. Често се чудех дали всичко това щеше да е по-добре, ако просто бях напуснала града и не бях казала на никого? Никога нямаше да науча отговора на този въпрос и реших, че това е нормално. Нямаше нужда да знам. Животът ми се беше развил по начина, по който трябваше да се развие. Твърдо вярвах в съдбата. Досега съдбата ми беше дала Брайъни и аз не можех да се оплача. Тя беше перфектна. Моята принцеса.
– Лека нощ, татко – казах, преди да си тръгна този път.
– Лека нощ, скъпа.
Слязох в коридора и бавно отворих вратата на спалнята, за да не събудя спящата си принцеса. Тя се беше свила на кълбо с повечето завивки и аз обичах да я гледам така. Беше в безопасност и сигурна в живота, който ѝ бях дала. Не знаеше нищо за това как е била зачената или за болката, която я бе последвала. Нямаше нужда да знае.
Навеждайки се, целунах горната част на главата ѝ, а носът ми срещна сладката миризма на бебешки шампоан. Обичах да я мириша. Къщата миришеше така – на бебе – когато я бях довел от болницата. Тази миризма ми напомняше за безсънните нощи, но и за първите усмивки, първите целувки, първите думи и първите стъпки. Обичах всичко в тази миризма. Често се чудех дали ще успея да я убедя да продължи да използва същия шампоан и в тийнейджърските си години. Съмнявах се в това, но винаги имаше надежда.
Телефонът ми стоеше на нощното шкафче. Въпреки че беше на тих режим, екранът осветяваше стаята. Никога не получавах съобщения или обаждания, освен ако не бяха от родителите ми. Единственият човек, който имаше номера ми сега, беше в автобуса, където празнуваше победа.
Забързах се около леглото и го вдигнах.
Появи се името на Брейди, затова прокарах пръст по екрана и прочетох думите му.

„Благодаря ти. Дължа ти тази вечер.“

Това не беше вярно. Той дължеше тази вечер на факта, че беше звезда. Аз нямах нищо общо с това.

„Сериозно се съмнявам в това, но те поздравявам“

Написах в отговор аз.
Това лято той щеше да напусне града. Заминаваше да изживее мечтите си. А аз щях да бъда тук с родителите си, докато не си намеря собствено жилище в град, където да започна отначало и да имам живот.

„Ако не беше говорила с мен днес, нямаше да мога да се концентрирам“

Отвърна той.
Наистина ли отиването ми в дома му го притесняваше толкова много? Исках да дам воля на трептенията в стомаха си и да се насладя на това, но не можех. Не бях момиче от гимназията, което можеше да флиртува и да се забавлява. Бях майка и дъщеря с отговорности. Живеех живот, който той не разбираше и в който не очаквах да се впише.

„Наслаждавай се на победата си. Гледах новините. Заслужаваш я.“

Не го чаках да отговори. Обърнах телефона си и го оставих. Фантазиите на младите момичета не бяха за мен.

Назад към част 19                                                  Напред към част 21

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!