„Надявам се, че сте спали добре“
ГЛАВА 28
БРЕЙДИ
Главата ми се блъскаше, когато отворих очи. Чифт големи сини очи се взираха в гърба ми. Изненадан, скочих, но тя продължи да гледа. Главата ѝ се наклони настрани. В този момент много приличаше на майка си.
– Хей? – Прошепна тя, все още съвсем близо до лицето ми.
Погледнах надолу към тялото си и видях, че се намирам на дивана в къщата на бабата на Райли, покрит с жълто-синя афгана. Снощи Райли не ми беше позволил да шофирам и аз се радвах. Не защото бях съгласен, че съм пиян, а защото не исках да се прибирам вкъщи. Не исках да виждам баща си.
Болезненият възел се върна и исках да се върна в съня, където вчерашният ден никога не се е случил.
– Видяхте ли Томас? – Попита ме една възрастна дама, докато влизаше във всекидневната. Тя не се притесняваше, че съм на дивана ѝ.
– Не – отвърна ѝ Брайъни, след което погледна към мен. – Томас е с Исус – каза тя, все още шепнейки.
Дори не можех да започна да разбирам това, затова просто кимнах.
– Добро утро, Брейди. Надявам се, че си спал добре – каза госпожа Йънг, когато влезе в стаята. Този път седнах на дивана и се зачудих дали тя е знаела, че съм тук. Беше късно, когато влязохме вътре снощи.
– Е, да, госпожо. Благодаря ви – отвърнах аз.
– Няма причина да бързаш. Току-що събудих Райли. Тя ще бъде тук след малко. Приготвям кафе. Искаш ли? – Сякаш Райли ѝ беше казала, че съм тук още снощи. Тя изобщо не беше изненадана.
– Не, благодаря. Не съм почитател на кафето – отвърнах аз.
– Добре. Не се превръщай в такъв. Това е най-трудният навик, който може да се прекъсне. Аз пия твърде много от него.
– Виждал ли си Томас?
Майката на Райли се обърна към собствената си майка и я потупа по гърба.
– Не тази сутрин. Защо не отидем да започнем закуската ти. Той ще се появи по някое време.
Брайъни изтича след тях.
– Аз малко гладувам – извика тя.
Майката на Райли спря и се наведе да я вдигне.
– Обзалагам се, че си – отвърна тя.
След това всички излязоха от стаята, а аз станах и започнах да оправям мястото, където бях спал.
– Във вкъщи ли се прибираш? – Попита ме Райли.
Обърнах се, за да я видя с орязаните шорти, които беше облякла снощи, и потник. Косата ѝ беше разрошена от съня, но изглеждаше, че това не я притеснява. Това ми хареса в нея.
– Да. Трябва да си взема душ и да се преоблека преди училище. Вече ще ми липсва сутрешната тренировка. Не ми пука, но на баща ми ще му пука.
Това беше конфронтация, от която се страхувах. Погледът към него щеше да ме вбеси. Не можех просто да му кажа това, което знаех. Първо трябваше да реша как да кажа на майка ми. Това щеше да разтърси нейния свят така, както той разтърси моя. Не, щеше да го разтърси още повече. Защото той беше нейната втора половина, мъжът, на когото се беше доверила в продължение на двадесет години.
– Ще кажеш ли на майка си?
В крайна сметка.
– Още не. Трябва да обмисля това. Тя е деликатна.
Райли ме дари с тъжна усмивка.
– Това, че ти приготвя храната и се грижи за дома, не я прави слаба. Тя те е отгледала, довела е в дома си момиче, което се е сблъскало с трагедия, която не мога да проумея, и е била майка за нея. Тя е силна. Отдай и дължимото.
Тя беше любяща. Но дали това я правеше силна?
– Все още ми трябва време.
Райли кимна.
– Добре. Аз съм тук, ако имаш нужда от мен.
Искаше ми се да я прегърна. В момента целувките не бяха много в списъка ми. Баща ми беше разрушил този образ за мен. Но да държа Райли в прегръдките си звучеше добре.
Тъй като майка ѝ, баба ѝ и дъщеря ѝ бяха в съседната стая, реших да не го правя.
– Благодаря за вчерашната вечер.
– Винаги.
Тръгнах към вратата и малко преди да изляза, погледнах назад, за да видя как тя ме наблюдава. Тя дори се събуди красива. Не се опитваше да се преструва. Беше просто себе си.
– Ще ти се обадя – казах ѝ.
Тя само кимна.
След това се отправих към дома.
* * *
Когато спрях, пикапа на баща ми все още стоеше на пътя. Обикновено той вече беше отишъл на работа. Това, че не бях вкъщи, когато той се е събудил, го е забавило. Сега той щеше да е вътре и да ме чака. Готов да ме разпитва и да ме поправи. Гадняр. Той нямаше право да поправя никого.
Можеше да отиде в ада, колкото и да ми пука.
Блъскайки вратата на пикапа, целият гняв от вчера изкипя на повърхността и въпреки че трябваше да се успокоя, преди да вляза през тази врата, за да се изправя срещу него, не успях. Исках да му изкрещя и да му позволя да види омразата в очите ми.
Той отвори вратата, преди да стигна до него, а лицето му беше маска на разочарование и ярост. Сякаш имаше право да изпитва и двете. Бях спал на дивана на един приятел и щях да закъснея за училище. Нито едно от тези неща не би унищожило никого. Той не можеше да каже същото за това, което беше направил вчера.
– Къде си бил? – Изръмжа той срещу мен.
– Не е твоя шибана работа – отвърнах, докато се опитвах да се промуша покрай него.
Ръката му ме хвана за ръката, за да ме спре, а силата в хватката му не беше приятна.
– Кой, по дяволите, си мислиш, че съм? Аз определям правилата в тази къща. Не ми говори по този начин и не оставаш навън по цяла нощ.
Опитах се да издърпам ръката си. Самото му присъствие ме караше да се гърча.
– Каквото и да е – казах, като му се изрепчих.
– Миришеш на бира – отвърна той с недоверие на лицето си. – Опитваш се да захвърлиш бъдещето си? Стигнал си толкова близо и сега ще го захвърлиш? За какво? За едно момиче, което лъже и спи с всеки?
Той не беше дошъл да ме търси, защото знаеше къде съм. Майката на Райли ли му се беше обадила? Вероятно. Задникът хвърляше обвинения върху Райли, която не беше направила нищо лошо. Как смее?
Като хвърлих бърз поглед, за да се уверя, че майка ми не стои наблизо, аз се наведох към него.
– Поне не съм женен и не чукам жена в офиса си – изплюх се аз и този път изтръгнах ръката си от хватката му. Лицето му пребледня малко и знаех, че е разбрал какво казвам.
Прокраднах се покрай него и се насочих към стълбите, точно когато Маги слизаше по тях. Тя имаше въпросително изражение в очите си, но не каза нищо. Тя беше някой друг, който щеше да бъде засегнат от това. И двамата ѝ родители бяха мъртви, благодарение на баща ѝ, и това семейство беше единствената ѝ сигурност. Баща ѝ също беше разбил света и на пух и прах.
– Още не сме приключили с разговора – каза татко от долния край на стълбите.
– Искаш ли да се обзаложим? – Отвърнах му и затръшнах вратата на банята след себе си.
Назад към част 28 Напред към част 30
