Аби Глайнс – Полеви партита – След играта – книга 3 – част 30

„Той е красив, нали?“

ГЛАВА 29

РАЙЛИ

Час след като Брейди си тръгна, на вратата ми се позвъни. Никой не идваше на вратата ми. Надявах се, че не е Брейди и че е успял да стигне до училище, без да се скара с баща си.
Брайъни се затича към вратата, а лицето ѝ светеше от вълнение. Тя също не беше свикнала с компания и това щеше да е най-важното събитие в сутринта ѝ. Освен факта, че Брейди спеше на дивана, когато тя се събуди.
Всъщност не познавах красивата брюнетка на вратата ми, но знаех за нея. Тя беше братовчедка на Брейди. Момичето, което дойде в Лоутън без да говори и сега беше причината Уест Ашби да не е пълен задник.
– Здравей – казах аз, като вече знаех защо е тук. Завръщането на Брейди у дома не беше минало добре тази сутрин. Беше след осем и тя трябваше да е на училище.
– Здравей, Райли? – Каза тя, като се увери, че е попаднала на правилния човек.
– Да – отговорих аз.
– Съжалявам, че идвам по този начин, но аз съм Маги, братовчедка на Брейди. И знам, че той е спал тук миналата нощ. Това не е моя работа, но сцената, на която станах свидетел тази сутрин, ме кара да се притеснявам за него.
Отстъпих назад и ѝ махнах с ръка да влезе вътре. Брайъни беше до мен, надничайки към нея откъм крака ми.
– Влез – казах ѝ аз.
Тя влезе и се усмихна на Брайъни.
– Харесва ми твоята коса – каза Брайъни срамежливо.
– Благодаря ти. Аз също харесвам твоята. Винаги съм искала руси къдрици. Ти имаш много красиви.
Брайъни я погледна с усмивка. Тя също обичаше русите си къдрици. Често седеше пред огледалото, за да ги разресва.
– Майка ми каза, че се е обадила в къщата и е съобщила на госпожа Хигенс, че Брейди е тук снощи.
Маги кимна.
– Да, но той никога не е правил това преди и миришеше на бира. На което съм почти сигурна, че не е миришел преди. – Тя направи пауза и ми подаде нещо, което приличаше на торта, която държеше. – Леля Корали изпрати това. Каза, че е искала да донесе една за вас.
Взех тортата от нея. Не можех да ѝ кажа нищо. Това трябваше да и каже Брейди. Не аз.
– Предай и, че и благодаря – отвърнах аз.
– Не съм тук, за да те моля да ми кажеш какво се случва. Просто трябва да знам дали той е добре – каза Маги.
Можех да отговоря на това.
– Не, не е.
Маги се намръщи.
– Страхувах се от това. Нещата между него и чичо Бун не бяха добри. Но аз никога не съм ги виждала по този начин. Просто не знам как да помогна.
Тя не можеше. Никой не можеше.
– Повярвай ми, когато ти казвам, че не можеш да му помогнеш. Той трябва да се справи сам. Ако трябва да се отвори, ще го направи; в противен случай просто го оставете.
Тя кимна.
– Добре, разбирам. Предполагам, че по-добре от повечето. Но аз имах нужда от някого. Уест стана моят някой. Мисля, че всеки има нужда от някого. – Тя направи пауза и ме погледна директно. – Надявам се, че ти си неговият.
Аз също.
– Ако съм, няма да го разочаровам.
Тя се усмихна и погледна обратно към вратата.
– Закъснявам за училище. Предполагам, че трябва да си тръгна, преди и чичо ми да ми се разсърди. Благодаря за разговора. Беше ми приятно най-накрая да се запознаем – каза тя, след което насочи вниманието си към Брайъни. – И ми беше много приятно да се запозная и с теб.
Брайъни и се усмихна широко. След това се скри зад краката ми.
Казахме си довиждане и аз затворих вратата зад Маги. Тя беше мила, красива и очевидно разбираше от това „да не се натрапвам“. Брейди беше щастливец, че я има в дома си заедно с него. Тя щеше да му помогне, когато беше готов да се отвори.
– Можеш ли да отидеш до „Милърс“ и да ми донесеш един килограм захар? Мисля, че ще направя малко от моя черешов коблер за Лайла – каза баба, усмихвайки се на Брайъни. Днес Брайъни отново щеше да бъде майка ми като дете. Не всеки ден имахме такива дни, но днес баба я беше нарекла Лайла вече три пъти. Брайъни винаги изглеждаше объркана, но беше спряла да спори с нея за името си.
– Разбира се – казах ѝ аз. – Защо не отидем да видим дали вече дават токшоутата ти. Мисля, че е време за „Д-р Фил“ – казах ѝ.
– Първо трябва да нахраня Томас – възрази тя.
– Нека Брай… – Направих пауза и се поправих. – Нека Лайла да го направи. Знаеш, че тя обича да го прави.
Баба се замисли за минута, после кимна.
– Това е добра идея. Тя има нужда от отговорност. Никога няма да нарани никого.
Намигнах на Брайъни, когато трябваше да се преструваме с баба. Тя мигна силно с двете си очи, защото още не можеше да намига. Усмихвайки се, включих телевизора за баба, а Брайъни се отправи към кухнята, за да се преструва, че храни несъществуваща котка.
– Искам ябълково пюре за Лайла – каза тя тихо, когато стигнахме до кухнята. В дните, в които я бъркаха с Лайла, баба винаги ѝ даваше ябълково пюре. Това беше любимата закуска на майка ми като бебе. Брайъни беше разбрала това.
– Добре – отвърнах аз, като сложих тортата, след което я вдигнах на високия ѝ стол.
Мисълта ми обаче беше насочена към Брейди. Той беше изправен пред училището и приятелите си с разбита душа. Да пазиш такава тайна трябваше да се чувстваш така, сякаш върху него тежи целият свят. Не можех да бъда силна заради него. Никой не би могъл. Той трябваше да намери това в себе си. Поне не беше сам.
– Харесвам ли д-р Фил? – Обади се от хола баба.
Това беше лош ден. Някои дни бяха по-добри от други. Днес тя беше объркана от всичко. Отидох до вратата и я погледнах.
– Да. Той е брилянтен и ще има всякакви добри съвети за теб.
Тя кимна и покри краката си с афгана, който държахме на дивана. Беше го направила преди години.
– Красавец е, нали? – Коментира тя. Казваше това всеки ден, когато го гледаше.
– Да – съгласих се аз и се усмихнах, след което се върнах в кухнята, за да налея на Брайъни малко ябълково пюре. Бях сигурна, че по-късно днес ще ми кажат да отида да купя още от Милърс за Лайла.
– Отида ли парк? – Попита Брайъни.
– Да, ще отидем по-късно днес, след като си подремнеш – уверих я аз. С всеки изминал ден ставаше все по-студено и се ужасявах, когато вече нямаше да можем да ходим в парка. Брайъни се нуждаеше от люлка тук, вкъщи, за да може да ходи в задния двор и да се забавлява за по-кратко време. Студът, който щеше да настъпи, щеше да ни попречи да ходим до парка. Тя щеше да намрази това.

Назад към част 29                                                        Напред към част 31

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!