Аби Глайнс – Полеви партита – След играта – книга 3 – част 45

„Изпращам момичето си до колата ѝ“

ГЛАВА 44

БРЕЙДИ

След като прегърнах мама и ѝ казах, че я обичам, се отдръпнах и гледах как Райли си проправя път към мен през тълпата. Тя беше моят спасителен пояс тази вечер. Единственото място, което можех да потърся и което беше безопасно. Исках тя да разбере това.
– Мамо, помниш ли Райли? – Казах, когато Райли се приближи до мен.
Очите на майка ми светнаха от изненада, когато се обърна към Райли.
– Да, помня. Здравей, Райли. Ти си точно толкова красива, колкото те помня.
Това, че Райли беше до мен, не само ми даваше утеха, но и пречеше на мама да задава въпроси за изчезването на баща ми и за случилото се на полето.
– Здравейте, госпожо Хигенс. Радвам се да ви видя.
– Отдавна исках да се обадя на майка ти и да се срещнем някой път на кафе. С удоволствие бих наваксала с нея.
– Ще и хареса. Лимоновият сладкиш, който изпратихте, беше вкусен. Всички се борихме за последното парче. Брайъни обаче спечели.
При името на Брайъни видях объркването на майка ѝ.
– Брайъни е дъщерята на Райли – казах ѝ аз.
– О, да. Чувала съм, че е също толкова красива като майка си. С нетърпение очаквам да се запозная с нея. Непременно ще изпратя още една лимонова торта тази седмица. Можеш да и кажеш, че е само за нея.
Райли грейна, а аз можех да прегърна майка си отново за това. Ако не друго, майка ми беше най-милата и внимателна жена, която познавах. Да накара Райли да се успокои за Брайъни и дори да предложи да направи нещо подобно, ме накара да я обичам повече и да мразя мъжа, за когото е омъжена.
– Тя би се зарадвала на това. Благодаря ви – каза Райли, все още усмихната. Бях видял тревогата на лицето ѝ, когато се приближи до мен, а сега, виждайки облекчението и щастието там, сърцето ме болеше по-малко. Знанието, че Райли е добре и е щастлива сред хората, които някога са ѝ причинили болка, ми помогна да се излекувам донякъде. Ако това изобщо има някакъв смисъл.
– Е, трябва да тръгвам. Намери баща си – каза мама, като ме погледна с въпроси без отговор в очите си.
– Искаш ли да те закарам? – Попитах я.
Тя се огледа, сякаш не беше сигурна, преди да ми даде леко рамо.
– Може би.
– Аз шофирах. Така че така или иначе трябва да се прибера с колата си. Ще закараш майка си до вкъщи, а ние ще се видим утре? – Райли каза това, сякаш беше въпрос.
– Ще те взема от мястото, където живееш, след трийсет минути – казах ѝ аз.
– О. – Тя погледна към майка ми, а след това към мен. – Добре. Ако това се промени, просто се обади. Разбирам.
Наведох се и я целунах по устните точно там, пред всички. Знаех, че всички ни гледат. Знаех, че има въпроси. Исках да им отговоря. Можеха да се приберат вкъщи тази вечер и да говорят за това, че Брейди Хигенс е целунал Райли Йънг точно там, пред Бога и всички, и да се надяват да забравят сцената с баща ми. Поне заради майка ми.
Що се отнася до Райли, исках всички да знаят, че тя е с мен. Бяхме заедно. И всички те да се отърват от това.
– След нощ като тази искам да съм с теб. Ще бъда там след трийсет минути.
Тя ме погледна с широко отворени очи и кимна, но вниманието ѝ се насочи към нещо над рамото ми. В очите ѝ проблесна страх.
– Добре.
Погледнах назад, за да видя накъде е насочила вниманието си, и видях Гънър да се приближава към нас. Бях готов за това. В известен смисъл бях поискал това, като я целунах на публично място. Гънър беше мой приятел и мразех всички гадости, които му се бяха струпали. Семейството му и останалата част от този град обаче бяха наранили по същия начин и Райли. Нямаше да му позволя да я злепоставя или наранява повече.
Подготвих се, като поставих тялото си пред нейното. Беше дошъл моментът за това и аз нямаше да я подведа. Това беше моят шанс да ѝ докажа колко много означава тя за мен. Това не беше някаква гимназиална авантюра. Ние бяхме нещо повече от това.
– Тъй като ще се целуваш с нея на публично място, реших да дойда тук и да бъда приятелски настроен. Така че цялото проклето полево парти да знае, че това е добре. Не мразя нито Райли, нито теб – каза Гънър, когато двамата с Уила се появиха до мен.
Гънър ме погледна, но насочи думите си към Райли.
– Радвам се, че си дошла, Райли Йънг. – Това беше неговият начин да ми даде да разбера, че това не е проблем за него. Може би не беше поднесъл на Райли извинението, което заслужаваше, и се надявах, че един ден ще го направи. Но засега можех да приема това. Все още стоях отчасти пред нея, защото така се чувствах по-сигурен. Сякаш никой не можеше да се доближи твърде много.
Райли погледна към Уила, а след това обратно към Гънър.
– Благодаря. Аз също.
Гънър се обърна към майка ми.
– Прекрасна, както винаги, госпожо Хигенс.
Мама се усмихна.
– Благодаря ти, Гънър. Изигра невероятен мач. Вие, момчета, не спирате да ме изненадвате.
Гънър ме погледна.
– Да, ама Брейди не спира да ме изненадва.
Усмихнах се, знаейки, че последното подаване можеше да се развие зле, но го бях обсъдил с треньора и той ми каза, че ако мога да го направя, тогава да го направя. Щяхме да влезем в заглавията.
– Голяма работа или вкъщи – казах на Гънър.
Той се засмя.
– Да. Ами, ние отидохме на голямо, добре. Нямам търпение да видя какво ще пише вестникът на сутринта.
Аз също.
– Ще се видим ли на полето? – Попита той.
Наистина исках с Райли да останем сами, но реших, че ще се отбием заради отбора.
– Да. Ще бъдем там.
Гънър поклати глава и се усмихна.
– Тази година е пълна с изненади. Почти се страхувам да видя какво ще се случи по-нататък.
Знаех какво има предвид. Всичко беше започнало с идването на Маги в семейството ни и с това, че Уест загуби баща си от рак. Цялата динамика на нещата се промени, а след това се промени и Уест. Към по-добро. След това семейството на Гънър отиде по дяволите с тайни, които никой не очакваше. Сега се срещах с Райли Йънг.
Знаех какво ще последва. Усмивката напусна лицето ми. Защото това, което следваше, беше моята трагедия. Перфектният дом на Хигънсън беше на път да се разпадне около нас.
Погледнах към майка ми.
– Готова ли си да се приберем у дома? – Попитах я.
– Да, но не искам да те бъркам.
– Ще се видим по-късно – казах на Гънър и Уила.
Райли се сбогува с Уила и те си прошепнаха нещо, което разсмя Райли.
– Хайде, ще те заведем до колата ти – казах ѝ аз.
Нямаше да я оставя да се изправи пред тази тълпа без мен. Сега тя беше в центъра на вниманието и знаех, че усеща погледите върху себе си. Бях я целунал, а Гънър се държеше така, сякаш са приятели. Този град се беше втренчил в нея.
– Не е нужно да го правиш. Мога да стигна дотам добре и сама – каза Райли.
Явно не знаеше, че сцената, която току-що бяхме спретнали на всички, я беше превърнала в открита мишена. Хората щяха да искат отговори. И нямаше да дойдат при мен, за да ги получат. Те щяха да потърсят Райли. Щях да я предпазя от това.
– Ще придружа момичето си до колата – беше всичко, което казах в отговор.

Назад към част 44                                                    Напред към част 46

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!