Аби Глайнс – Полеви партита – След играта – книга 3 – част 50

„Всичко изглеждаше нормално“

ГЛАВА 49

РАЙЛИ

Къщата на Брейди беше такава, каквато я помнех. Но този път влязох в ролята на майка, негова… приятелка, която беше момиче. Всъщност нямах представа как да ни нарека. Да го помоля да изясни това, докато животът му е в хаос, беше неуместно. Така че засега бяхме приятели, предположих аз.
Брейди ни поведе към кухнята, където въздухът се пронизваше от миризмата на пържено пиле. Брайъни се държеше здраво за мен. Тя не беше свикнала с новите места. Имахме си рутина и току-що бяхме излезли от нея. Колкото и да беше развълнувана, когато ѝ казах какво ще правим, сега беше нервна.
– Здравей, мамо, тук сме – извика Брейди точно преди да влезе в кухнята. Последвах го с Брайъни на бедрото си.
Майка му носеше розово-бяла престилка на точки и държеше в ръка чугунен тиган, пълен с бисквити, когато се обърна, за да ни поздрави.
– Здравейте. – Тя се усмихна широко.
Брейди се приближи, целуна я по бузата и прошепна нещо в ухото ѝ. Тя го погали по бузата и се обърна към нас.
– Райли, тя е скъпоценна – каза ми тя, докато поставяше тигана на масата и се приближаваше към нас.
– Здравей, Брайъни. Толкова се радвам, че дойде да хапнеш с нас тази вечер. Направила съм бисквити за по-късно. Харесваш ли шоколадови бисквити?
Брайъни отпусна хватката си върху мен и се обърна към Корали. Тя беше казала вълшебните думи. Бисквитки. Тя кимна с глава и русите ѝ къдрици заиграха, както и розовата панделка, която бях сложила в косата ѝ.
– О, добре. Имам нужда от помощ, за да изям всички тези бисквитки. Ако мама няма нищо против, мога да изпратя някои от тях вкъщи с теб. Брейди не може да изяде всички.
Корали току-що си беше намерила нов приятел.
– Аз ги ям – увери я Брайъни.
Това разсмя Корали и видях как напрежението, което Брейди носеше на раменете си, спадна. Това, че чуваше смеха на майка си, му помагаше. И двамата имаха нужда от това.
– Трябва да сложа масло на бисквитите. Те вече не са горещи, а само топли. Мислиш ли, че можеш да ми помогнеш? – попита тя Брайъни.
Брайъни дори не си помисли да се консултира с мен. Тя протегна ръце към новата си приятелка и Корали я пое.
– Майка ти ще трябва да те води по-често при мен. Мога да използвам помощник като теб.
Брайъни погледна към мен, сякаш за да се увери, че съм чула това. Усмихнах ѝ се и тя ми отвърна с усмивка. Новите ѝ зъби правеха усмивката ѝ още по-сладка.
– Благодаря ти – каза Брейди шепнешком, докато вървеше към мен. Ръката му се настани на бедрото ми. – Тя не се е усмихвала така, откакто Бун и каза.
Брайъни умееше да кара хората да се усмихват. Бебетата наистина оправяха настроението.
– О, имаме нова помощ – каза Маги, влизайки зад нас.
Брайъни погледна към новия човек от мястото си в скута на Корали, докато те започваха да мажат бисквити с масло.
– Да, това е Брайъни. Тя ще вечеря с нас, а след това ще ни помогне да изядем бисквитите, които направихме днес – каза Корали.
– О, добре. Имаме нужда от още един ядец на бисквити. – Усмихна се Маги.
Това веднага привлече вниманието на Маги към Брайъни. Всеки, който се съгласяваше да яде бисквити, беше победител в нейната книга.
– Ще сложа лед в чашите. Какво искаш да пиеш, Райли? – Попита ме Маги.
– Ледена вода е добре. Благодаря ти. Мога ли да помогна с нещо?
Корали вдигна поглед от бисквитите.
– Всичко е готово. Брайъни довършва нещата. Продължавайте и се настанете удобно. Брейди може да ти приготви нещо за пиене, а на Брайъни какво можем да дадем?
Сложих чантата с памперси на ръката си и извадих чашата и с мляко.
– Дойдохме подготвени – казах ѝ, като поставих чашата с шишето до чинията си.
Корали се намръщи.
– Нямаме столче за хранене, но в гаража намерих столчето на Брейди. Избърсах го и го сложих на седалката вляво от теб. Това ще свърши ли работа?
– Все още пазиш моето столче? – Попита Брейди, звучейки забавно.
– И твоето мече за гушкане, и твоето одеяло, и любимото ти дюшече – отвърна тя с усмивка.
– Бипи – каза Маги със смях.
Брейди извъртя очи.
– Моля те, Боже, не казвай на Уест за това.
Маги се обърна и му се усмихна.
– Кой аз? Никога – изрече тя.
– Какво точно е „бипи“? – Попитах любопитно. Разбирах, че Корали пази всичко. Аз също бих го направила. Възнамерявах да запазя всеки спомен от Брайъни.
– Биберона – каза ми тя. – Отначало я наричаше „пипи“, а после стана „бипи“.
– Мамо, моля те – каза той, сякаш я молеше да спре.
Тя му се усмихна, след което отново обърна внимание на Брайъни.
– Изглежда, че всички сме готови. Нека си измием ръцете и да се приготвим за вечеря.
Брайъни вдигна маслените си ръце нагоре.
– И бисквити – добави тя.
– Да, и бисквити. Но първо трябва да изядеш малко пилешко, грах и картофено пюре.
Брайъни кимна, готова да се съгласи на всичко в този момент. Бисквитите бяха крайната ѝ цел.
Брейди постави водата ми пред мен, след което постави своя чай на мястото отдясно. Корали настани Брайъни в седалката от лявата ми страна, а Брайъни ме погледна така, сякаш това беше най-хубавото нещо в живота. Тя не беше сядала на истински стол досега. Може би трябва да ѝ купя седалка за вкъщи. Вълнението на лицето ѝ от това, че седна на масата с нас, беше очевидно.
Маги и Корали поставиха храната в средата на дългата дървена маса във фермерски стил.
– Сервирайте си. Оставете Райли първо да оправи чинията на Брайъни.
Бързо сложих част от всичко на малки порции в пластмасовата чиния, която Корали беше поставила за Брайъни, след което започнах да го режа на малки парчета, докато останалите започнаха да пълнят чиниите си.
– Харесва ли ти всичко? – Попита Брейди.
Кимнах и той започна да пълни и моята чиния. Всичко изглеждаше нормално. Реално. И нещо, което не бих могла да си представя и през милион години.

Назад към част 49                                                             Напред към част 51

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!