Аби Глайнс – Полеви партита – След играта – книга 3 – част 52

„Вече преживях един кошмар“

ГЛАВА 51

РАЙЛИ

Вместо да седя далеч от семейството на Брейди тази седмица, аз седях до майка му, а Маги и Уила се присъединиха към нас. Всички бяхме облечени в синьото на Лоутън Лайънс. Всъщност Брейди ми беше дал старата си фланелка, за да я облека тази вечер. Беше огромна върху мен, но Уила и Маги бяха облекли тези на Гънър и Уест, така че не се чувствах глупаво.
Тълпата ревеше от вълнение, а аз се потопих в миризмата на пуканки и хотдог. Тази вечер беше по-вълнуваща, отколкото миналата седмица. Това беше тя. Краят и шансът им да спечелят щатската титла. Исках това за всички тях, но наистина го исках за Брейди.
Продължих да търся баща му в тълпата. Знаех, че е казал на баща си, че не го иска там, но се притеснявах да не се появи все пак. Това беше най-големият мач в живота на Брейди досега. Знаех, че баща му ще иска да е тук. Не че заслужаваше да е тук, но искаше да бъде.
– Аз също го търся – прошепна Маги в ухото ми. – Ако го забележиш, кажи ми тихо и аз ще отида да се справя с него.
Кимнах. Никой от нас не искаше Корали да разбере за какво си говорим. Тя беше развълнувана днес. Говореше за играта и за това колко упорито са работили Брейди и момчетата, за да стигнат дотук.
Не знаех, че всички те са преминали през толкова много неща. Уест беше загубил баща си в началото на футболния сезон от рак, Гънър беше разбрал, че баща му не е негов баща, а на брат му, и на свой ред беше загубил по-голямата част от семейството си, а Брейди беше хванал баща си в изневяра. Трима старши играчи, които бяха израснали, играейки заедно и изграждайки мечти, бяха изправени пред нещо тежко, но въпреки това стояха тук, на път да играят за щатския шампионат.
Исках го за тях. Както и останалата част от тази тълпа. Чуха се звънци. Мажоретките вече бяха започнали, а знамената бяха навсякъде. Опитах се да не се притеснявам, когато видях плакати в тълпата, на които пишеше ОБИЧАМ ХИГЕНС, БРЕЙДИ ХИГЕНС Е МОЯТ ГЕРОЙ и най-лошият досега: ОЖЕНИ СЕ ЗА МЕН, БРЕЙДИ.
Помислих си, че това е само началото на всичко това. Догодина той щеше да играе пред публика в SEC и женското обожание щеше да се увеличи. И все пак днес… той ми беше казал, че ме обича.
Сърцето ми затрептя в гърдите при спомена и аз исках това. Исках Брейди. Това, което можехме да имаме. Но зимата беше почти тук. Скоро щеше да дойде пролетта, а с нейния край той щеше да се дипломира и нещата отново щяха да се променят.
– Не съм сигурна, че нервите ми ще издържат на това – каза Уила, като ни погледна нервно. – И като си помисля, че преди два месеца изобщо не ми пукаше за футбола.
Маги се засмя.
– Знам какво имаш предвид.
Ние трите също се бяхме променили. Всяка по различни причини. Маги и Уила също се бяха влюбили, но си имаха планове. Те щяха да отидат в колеж с приятелите си. Да изградят живота си заедно. Нямаха дъщеря, която да е на първо място пред всичко останало.
Това правеше влюбването много по-сложно за мен. Опитвах се да се предпазя, а сърцето ми просто продължаваше напред и правеше това, което му харесваше. Но Брейди Хигенс беше трудно да не бъде обичан. Той го правеше почти невъзможно.
Корали се пресегна и стисна ръката ми.
– Той те търси – каза тя.
Обърнах внимание на полето и Брейди беше там, загледан в нас. Махнах му и той ми прати целувка, преди да изтича към себлекалнята на игрището с останалата част от отбора. Загрявката беше приключила. Скоро всичко щеше да започне.
– Харесвам те много повече от Айви – каза Маги. – Наистина ми харесваха браунитата, но те не компенсираха безкрайното ѝ безсмислено говорене за глупости.
Усмихвайки се, обвих ръцете си около себе си, сякаш за да се стопля от студения вятър, докато всъщност задържах топлината, която приемането ми създаваше в мен. Не бях очаквала приемане тук, но го получавах. И всичко това, защото Брейди Хигенс беше решил да ми повярва. Той притежаваше сила, каквато повечето хора нямаха, и беше използвал силата си за добро. В моя свят това го правеше супергерой. Ако този град имаше такъв, това беше Брейди.
Не защото беше звезден куотърбек, а защото сърцето му беше голямо. Не беше съвършен и беше допускал грешки, но в края на краищата, ако трябваше да направи избор, той се стараеше да направи всичко възможно, за да е правилен. Дори и да го боли. Това е статут на супергерой в моята книга.
– Не съм сигурна какво щеше да направи без теб през всичко това – каза Корали до мен, а гласът ѝ беше преплетен с емоции. – За него да види това, което направи, и да се справи с него през най-трудните два мача в гимназиалната му кариера, изглежда невъзможно. Това, че те е имал, е направило разликата. Ти му даваш сила. Видях го тази седмица.
Не мислех, че съм му дала нещо друго освен ухо и няколко съвета. Защото знаех какво е да ти се разпадне светът. Брейди беше силен, преди да се появя аз. Но ако имах някаква роля в това той да се справи с всичко това, тогава може би и аз бях супергерой. Усмихвайки се, посегнах към содата си и отпих глътка.
– Изглежда, че Айви има нов интерес – каза Уила, като посочи към полето табелата, която Айви държеше: ВДИГНИ НИ НА КРАКА, РАЙКЪР!
Чудех се дали Райкър знаеше, че е следващият за нея. Може би искаше да бъде. Тя беше красива и беше главната мажоретка. Айви винаги е била доброто момиче и малко прекалено сладка. Но ако тя продължаваше напред, тогава се радвах за нея.
– Някой иска ли хотдог? Миризмата ми дотегна – каза Маги и се изправи.
– Искам – каза Корали.
Аз също. Изправих се.
– Ще отида с теб.
Уила поклати глава.
– Не, благодаря. Твърде нервна съм, за да ям.
– Искаш ли още едно питие? – Попита я Маги.
– Засега ми е добре.
Спуснахме се по стълбите към щанда за концесии. Всичко изглеждаше съвсем нормално, сякаш принадлежах на това място. Предположих, че вече принадлежа. Всъщност винаги съм принадлежала. Това, че другите не са ме приели, не ме е направило по-малко личност.
– Знам, че Брейди вече го е казал, но благодаря за тази седмица. Привличането на Брайъни на гости помогна на леля Корали.
Зачудих се дали някой е попитал Маги как се чувства.
– Как преживя ти всичко това?
Тя сви рамене.
– Не знам. Той ми е чичо, но докато не се преместих тук, не го познавах толкова добре. Прекарвах повече време с леля Корали, отколкото с него. Сега вече знам защо той рядко си беше вкъщи. – Изсумтя тя. – Аз съм по-силна от Брейди, защото вече съм преживяла един кошмар.

Назад към част 51                                                              Напред към част 53

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!