Аби Глайнс – Полеви партита – След играта – книга 3 – част 56

„Той смята, че не е бил достатъчен за теб“

ГЛАВА 55

РАЙЛИ

Избърсах сълзите от лицето си и си поех дълбоко дъх, преди да се върна в къщата на Брейди, за да взема Брайъни. Той ми беше обърнал гръб и ми беше казал да си тръгна. Разговорът ни беше приключил. Свършихме.
Корали се намръщи, когато видя лицето ми, след което се обърна да погледне навън, където бяхме, за сина си.
– Благодаря ти за вечерята, но трябва да тръгваме – казах аз, а гласът ми се пречупи.
– Какво се случи? – Попита ме тя.
Вдигнах Брайъни и сложих чантата ѝ с пелени на ръката си.
– Не сме съгласни за следващата година. Той я вижда по различен начин от мен – обясних аз. Очите ми отново се напълниха със сълзи. – Трябва да тръгвам – казах и се запътих към входната врата с Брайъни на бедрото си.
Закопчах я в седалката на колата и тръгнах към дома. Сълзите вече се стичаха свободно по лицето ми, а Брайъни беше необичайно тиха. Знаеше, че нещо не е наред, и не беше сигурна какво да прави. Не обичах да я плаша, затова се опитах да спра, но се откъсна още едно хлипане.
Когато спряхме на алеята, подсуших лицето си, преди да изляза, и знаех, че родителите ми ще разберат, че съм плакала. Те щяха да искат отговори, а аз все още не бях готова да им ги дам.
Никога не съм си представяла, че всичко ще свърши по този начин. Но тогава не си представях края. Беше ме заболяло прекалено много, за да мисля за това.
Брайъни погали лицето ми с малките си ръчички, сякаш за да ме утеши. Притиснах я плътно до гърдите си и ѝ казах, че съм добре.
Когато влязох вътре, майка ми вдигна поглед от кръстословицата, която решаваше на дивана, и веднага се намръщи.
– Какво стана?
– Мама се натъжи – каза Брайъни, за да отговори вместо мен.
Отказах да плача отново пред нея. Тя нямаше нужда да бъде разстроена и объркана.
– Мама е добре. Хайде да те изкъпем. Отиди да си избереш пижама и играчки за баня, а аз ще дойда веднага – казах ѝ.
Тя кимна и изтича по коридора.
– Говорихме за следващата година. Не я виждаме по същия начин. Разговора завърши зле – казах и. – Но нека да я сложа в леглото. Ако говоря за това, ще се разплача още, а тя не трябва да вижда това.
Мама кимна.
– Добре. Иди и се погрижи за нея. Аз ще бъда тук.
Тя винаги щеше да бъде там. Тя беше моята спасителна мрежа. Искаше ми се да се разплача, мислейки си колко важна беше тя за мен и как вземането на трудни решения за Брайъни не беше само моя работа, а това, което исках да правя. Защото исках един ден тя да знае, че аз съм нейната спасителна мрежа. Винаги съм била там.
Брейди щеше да погледне назад към тази вечер и да ми благодари. Може би не в лицето ми, но щеше да си го помисли. Че го спасих от това да пропилее младостта си по момиче и дете, които не бяха негови. Той заслужаваше да изживее живота си в колежа, както винаги е планирал. Да ни вземе със себе си беше невъзможно не само за нас, но и за него. Имаше тренировки, мачове и уроци. Ние не се вписвахме в това.
Това, че знаех, че решението ми е правилно, не го направи по-лесно. Не ми помогна и това, че си казвах, че един ден няма да ме боли така. Не и в този момент. В този момент обичах Брейди Хигенс и животът без него разбиваше сърцето ми на милиони парчета.
Страхът, че винаги ще го обичам, беше налице. Че тази болка няма да изчезне и че продължаването напред никога няма да се случи наистина. Защото сърцето ми щеше да си отиде с Брейди. Той щеше да го има дори когато вече не го искаше.

* * *

След като Брайъни беше изкъпана и заспала в леглото, се върнах в хола, където мама все още седеше, забравила кръстословицата в скута си, докато гледаше замислено през прозореца. Тя се тревожеше за мен. Отново.
– Искаше да се преместим в Тускалуза и да живеем в семейно жилище с него – казах ѝ аз.
Тя въздъхна и потупа мястото до себе си.
– Това никога няма да се получи.
– Знам – отвърнах аз.
– Каза ли му плановете си?
– Да. Той не го прие добре. Завърши с това, че ми изкрещя и ми каза да си тръгвам.
– О, скъпа – каза тя, обгърна ме с ръка и ме придърпа към себе си. – Той просто те обича и не иска да бъде далеч от теб. Ще се успокои и ще съжалява за това.
Бях видяла погледа в очите му и знаех, че няма да разбере и да дойде да се извини. Беше наранен. Бях го наранила, а след това, което беше преживял с баща си, нямаше да прости лесно подобна болка.
А аз не можех да се съглася да тръгна с него само за да го направя щастлив. Това не беше отговорът и за двама ни.
Трябваше постоянно да си напомням, че един ден той ще разбере, че съм права.
Това не правеше сегашната болка по-малка.

* * *

През следващата седмица Брайъни за първи път каза името на Брейди. След като три дни той не се беше обаждал или посещавал, Брайъни ме погледна с объркано изражение и попита:
– Брейди?
Нямах как да ѝ обясня това. Тя беше твърде малка, за да разбере, а аз го бях допуснала в живота ни. Чудех се дали нямаше да попита за Корали след това. Не исках да я откъсвам от Корали. Тя се радваше на Брайъни точно толкова, колкото Брайъни се радваше на нея. Но това беше невъзможна ситуация. Особено точно сега.
Може би някой ден нямаше да е трудно.
В четвъртък на вратата се позвъни, а аз тъкмо бях проверила баба в стаята ѝ. Тя подреждаше стари книги. Не бях сигурна защо, но точно това правеше, за да се занимава. Страхувах се да попитам, мислейки, че може да я объркам, когато трябва да отговори.
Брайъни се затича към вратата и наклони глава назад, за да погледне към дръжката, която все още не можеше да достигне. Отидох зад нея и я отворих, знаейки, че няма да е Брейди. Той беше в училище. Малката надежда все още се вълнуваше безсмислено в мен.
Корали стоеше от другата страна на вратата с чиния бисквити в едната ръка и лимонов сладкиш в другата.
– Донесох лакомства – каза тя с усмивка.
– Корали – извика Брайъни развълнувано при вида на приятелката си и подскочи, за да се увери, че и двете сме разбрали колко е щастлива от това.
– Първо каза Брейди, а сега и Корали – всичко това в един ден – казах ѝ, като се отдръпнах, за да я пусна да влезе. – Липсваш ѝ.
Корали се усмихна на Брайъни.
– И тя ми липсваше. Много.
Взех двете чинии от Корали и ги понесох към кухнята, докато Корали се наведе да вземе Брайъни. Знаех, че това посещение не е само заради Брайъни. Тя беше дошла да говори за Брейди. Просто не знаех какво ще бъде нейното мнение.
Върнах се в хола и седнах на фотьойла.
– Как си? – Попитах я, тъй като бях свикнала да я виждам редовно.
Тя въздъхна.
– Ами, вие двете ми липсвате. Особено на момчето в къщата ми. Той вече не е същият.
– И на мен ми липсва – казах и аз.
– Той обясни какво се е случило. Съгласна съм с теб. Това не е живот за едно дете. Но само един родител може да разбере това.
Ако само Брейди можеше да го разбере.
– Просто се надявам един ден да разбере.
– Не е задължително да е или/или. Ти можеш да изградиш живота си тук, а той да отиде там. Ако е писано да бъде, двамата ще намерите начин. Ако се държиш така, сякаш раздялата е неизбежна, това само ще нарани и двама ви.
Брайъни се беше сгушила в ръцете на Корали. Гледката ме накара да се просълзя.
– Как ще се получи? Ще се виждаме един уикенд в месеца? Ще си говорим по телефона? Тези отношения не изглеждат възможни.
Корали се облегна назад на дивана, за да се настани по-удобно.
– Те не работят, ако двойката не е създадена да бъде. Но ако обичаш някого, можеш да чакаш вечно. Всеки миг, в който сте заедно, е специален. Живееш за тези моменти. Колежът не е вечен.
Нямах аргументи за това. Ако тя беше права, тогава имахме шанс. Идеята за живот без Брейди беше твърде болезнена, за да се съсредоточа върху нея. Цяла седмица я изтласквах от съзнанието си.
– Той няма да ми прости – казах ѝ.
Тя ми се усмихна леко.
– Скъпа, той ти прости, преди да си излезнала от алеята. Но той е наранен. Смята, че не е бил достатъчен за теб. Аз му го казах също и той каза, че би се съгласил на всичко, за да бъде с теб. Но той каза, че ти не си искала да го направиш. Знаех, че греши. Ето защо съм тук.
Той искаше да опита. Това беше достатъчно за мен. Тази седмица беше достатъчна за мен, за да знам, че ще направя всичко възможно, за да се получи.

Назад към част 55                                                          Напред към част 57

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!