„Тя използваше гласа си“
ГЛАВА 17
РАЙКЪР
На следващата сутрин, когато стигнах до училище, Нова спря точно до мен. Знаех, че е нарочно, и се подготвих за каквото и да ставаше дума. Снощи тя ми беше писала няколко съобщения, а аз не ѝ бях отговорил. Повечето момичета щяха да се ядосат, да ме игнорират или просто да ме погледнат. Нова обаче не си отиваше толкова лесно. Дори след като вчера ми беше казала, че всичко е приключило и че е приключила с мен, тя ми беше изпратила три снимки, които бях оставил неотворени снощи. Предполагах, че в тях не е носела много или нищо.
Писането на съобщения с Аурора ме беше държало буден до след два часа, когато тя беше заспала. Не бях голям любител на Snapchat, но щях да видя дали Аурора го има на телефона си. Бих искал да видя лицето ѝ, когато говоря с нея по телефона. Тя обаче не ми се струваше като момиче, което обича да си прави селфита.
Излизайки от пикапа, грабнах раницата си и въздъхнах, опитвайки се да се подготвя за драмата. Направих бърз оглед за пикапа на Хънтър и не го видях. Което означаваше, че Аурора все още не е тук.
– Не искаш да видиш снимките ми, или си спал снощи? – Попита ме Нова, като се приближи до мен и се усмихна. Имаше повече увереност от всяка жена, която познавах. Това беше добре. Защото тя нямаше да се разплаче, когато бъда откровен с нея. Отново.
– Мислех, че си приключила с мен. Би трябвало. Интересувам се от някой друг. – Това беше толкова честно, колкото можех да бъда.
Тя извъртя очи.
– Ти влизаш и излизаш от интерес към момичетата по-често, отколкото аз си сменям гащите. Когато дори нося гащи. – Тя флиртуваше. Опитваше се да ме накара да мисля за нея без гащи. Не се получаваше. Беше ми все едно. Ако исках да я видя в бикини или без тях, щях да отворя цепките ѝ.
– Това е различно – казах аз, като ми се искаше тя да ме остави на мира.
Нова се засмя.
– Да, съвсем различна е. Няма да издържиш дълго. Тя е прекалено сладка и добродушна. Това се вижда по цялото ѝ лице.
Това ме подразни. Аурора беше сладка и добра, но като казваше, че това са лоши черти, само даваше да се разбере, че Нова не е нито едното, нито другото. Тя не беше злобен човек. Тя просто не беше Аурора. Също така беше очевидно, че хората забелязват интереса ми към Аурора. Това ми харесваше. Исках да се уверя, че никой друг не е решил да се премести при нея. Трябваше първи да я спечеля.
– Ще се справим – казах аз, без да се опитвам да я накарам да остане наоколо и да продължи да говори с мен. Не спирах да гледам към паркинга за автомобила на Хънтър.
– Не си мисли, че ще те чакам да разбереш, че това няма да се получи с нея. Харесвам те, но не си чак толкова специален. – Нова беше ядосана и се опитваше да не го показва. Беше ме харесала. Наистина ме харесваше. Знаех това. Нямаше да настоява толкова силно, ако не беше разстроена, че не отвръщам на чувствата ѝ.
– Не очаквам това – казах точно когато видях пикапа на Хънтър. – Трябва да тръгвам – добавих и се обърнах от нея, за да отида към мястото, където Хънтър паркираше.
– Ще съжаляваш за това! – Извика тя. Вече бях чувал това от нея. Също така знаех, че няма да съжалявам. Тя не беше стабилна. Бях усетила това този уикенд и спрях да не отивам твърде далеч с нея. Да го кажа обаче беше жестоко. Вече не бях този човек. Или не исках да бъда такъв. Вместо това тръгнах към Аурора.
Аурора слезе от пикапа и трябваше да призная, че фактът, че очите ѝ вече бяха насочени към мен, ме караше да се чувствам добре. Твърде добре. Да я видя тази сутрин, да си спомня целувката ни, беше все едно тя ме е върнала към живота. Беше ужасяващо да си призная, но беше и невероятно.
– Добро утро, красавице. – Изрекох думите, без да ме интересува кой ме чува. Тя отвърна на усмивката ми и аз я наблюдавах как нервно прибира кичур коса зад ухото си.
– Добро утро – каза тя почти твърде тихо, но аз я чух. Обичах гласа ѝ, независимо колко тих е шепотът. Чудех се дали знаеше, че шепне, или това беше нещо, което изобщо неможеше да прецени. Имаше толкова много неща, които не знаех за живота ѝ, а исках да знам и да разбера.
– Тя използваше гласа си – каза Хънтър и учудването в тона му не беше пропуснато от мен.
Не исках да поглеждам към него, за да говоря, но знаех, че ако му отговоря, докато гледам към нея, тя ще се обърка. Тя не го беше чула. Той можеше просто да вземе тази информация и да постъпи с нея както си иска.
– Спа ли добре? – Попитах я, знаейки, че тя не е спала толкова много часове, както и аз. Да кажа лека нощ и да приключа разговора ни снощи не беше нещо, което бях готов да направя. Ето защо си писахме, докато тя заспа.
Тя кимна и се изчерви. Очите ѝ се насочиха към Хънтър, който ни наблюдаваше. Исках да не я интересува, че е там, нито какво си мисли. Но той беше неин брат и знаех, че не ѝ харесва да ни чува.
Посегнах и взех ръката ѝ в моята, след което казах:
– Хайде да вървим – така че тя да може да чете ясно по устните ми.
Проправихме си път към входа, а съединените ни ръце привличаха вниманието. Надявах се, че тя не забелязва или че ако забелязва, не ѝ пука. Исках всички да знаят. Исках да го направя наистина ясно. Вчера се бях интересувал от нея, но с една целувка всичко се беше променило. Бях влязъл напълно.
Снощи тя беше скъсала официално с Денвър. Бяхме говорили за това и аз бях изпуснал глас в стаята си, когато прочетох текста за това. Мислех си, че да я спечеля ще отнеме повече време. Но нейната честност беше възхитителна. Тя каза, че не може да продължи да говори с мен и да не прекрати отношенията си с Денвър.
– Кога започна да използва гласа си с теб? – Попита Хънтър. Не бях осъзнал, че върви толкова близо зад нас.
– Миналата вечер – казах аз, без да го гледам, а право напред.
– Тя не ми каза това. – Той изглеждаше наистина объркан. – Тя използва гласа си само с мен и татко. Дори не и с Ела, нашата мащеха.
Това беше информация, която тя може би не искаше да знам, но се радвах, че ми е казал. Тя и без това беше специална за мен, но сега беше ценна. Никога не бях мислил за дългосрочна перспектива в нещо. Живеех в момента. След това преминавах към новото.
С Аурора това се променяше. Всичко се променяше. Погледнах я до себе си; снощи може би беше последната ми първа целувка. Това би трябвало да ме е изплашило до смърт. Вместо това се уплаших, че това е невъзможно. Че баща ѝ ще се погрижи да нямаме бъдеще. Ръката ми се стегна върху нейната и тя вдигна поглед, за да срещне моя. След това се усмихна и това облекчи страха ми.
Миналото ми, както и това от миналата седмица, все още беше там и чакаше тя да разбере. Когато чуеше истината за мен, щеше да ми се наложи да дам много обещания и да работя, за да ѝ докажа, че това е различно за мен. Не исках да бъда човекът, който бях преди седмица. Той не ми липсваше.
Тя щеше да разбере достатъчно скоро. Трябваше да преодолея и това препятствие. Не само това, че баща ѝ не харесваше факта, че съм черен.