Аби Глайнс – Полеви партита – Създаване на игра – Книга 5 – Част 2

„Това поле е мое – може би искаш да запомниш това.“

ГЛАВА 1

РАЙКЪР

Гледката от задната седалка на пикапа беше адски приятна. Както всяка петъчна вечер, огънят пламтеше, музиката се лееше и всички хора, с които бях израснал в този град, бяха тук. Най-важното беше, че братовчед ми Неш беше тук. Усмихнат, с ръка около Талула, на която приписвах заслугата, че му помогна да намери себе си след нараняването му. Тази вечер той беше треньор на мача. Не можеше да играе, но беше там, отстрани, крещеше ни и ругаеше като шибан моряк. Накара ме да се усмихна, като си помисля за това. Победата беше направила всичко перфектно.
Да загубиш координатор на защитата само след няколко мача можеше да е лошо, но Дейс не беше харесван от никого. Задникът му трябваше да е в затвора. Неш да заеме мястото му на терена беше най-доброто, което треньорът Рич можеше да направи за нас. С Неш на терена отборът отново беше завършен.
– Райкър – обади се женски глас отдолу. Обърнах поглед към земята и видях Нова Кокс да ми се усмихва. Тя флиртуваше с мен от няколко седмици насам, а аз я оставях да работи за това. Беше гореща. Миналата година се премести от някое място в Тенеси. Не можех да си спомня къде. Беше ми казала, но аз не бях обърнал внимание. Тази година досега беше доста натоварена с това да измъкна Неш от проклетата, тъмна дупка, в която беше пропълзял, след като му казаха, че никога повече няма да играе футбол.
Премествайки още веднъж погледа си, за да се уверя, че е добре, го хванах да целува Талула с ръце около врата му. Той беше добре. Повече от добре. Щеше да се бори с демоните си още известно време. Никога не бях виждал някой да умира, но той беше виждал смъртта отблизо. Все още трябваше да го държа под око, но засега изглеждаше адски щастлив. Можех да се откажа от защитата му и да позволя на Талула да промени света му.
Беше време да се наслаждавам на последната си година. Досега беше гадно. Нищо такова, каквото си бях представял. Обичах да играя футбол и знаех, че това щеше да бъде това, което щеше да плати за колежа ми. Но това не беше моят живот. Не както беше за Неш.
Исках нещо повече. Само че още не бях сигурен какво е то. Но исках живот, който да означава нещо. Да се чувствам така, сякаш съм направила нещо различно.
– Слез от трона си и се забавлявай с останалите – провикна се Нова към мен, като размаха дългите си мигли, за които бих се обзаложил, че не са истински. На лунната светлина кремаво-мокавичната ѝ кожа изглеждаше наистина адски привлекателна. С вдигане на рамене отидох до задната врата и скочих точно пред нея. Тя се захили и това не беше дразнещо. Това беше плюс.
– Тази бира за мен ли е? – Попитах, като посегнах към червената ѝ пластмасова чаша.
Тя се почеса по носа.
– Не, не. Това е маргарита. Блейкли донесе два галона от някаква смесена.
Пуснах чашата. Тази гадост звучеше отвратително.
– Имам нужда от бира – казах ѝ и се обърнах обратно към бурето на каросерията на пикапа, за да си взема.
– Говори се, че не искаш Блейкли тук, но Неш те е накарал да я пуснеш заради Хънтър – каза Нова.
Момичетата и техните клюки. Не харесвах Блейкли. Тя беше наранила Неш, когато той беше на земята. Но това беше второто най-добро нещо, което му се беше случило, да се отърве от нея, а Талула беше най-доброто. Повдигнах рамене и отпих. – Не ми пука дали е тук, или не.
Това беше истината. Стига да не бях принуден да говоря с нея, бях добре. Никога не бях мислил много за нея и когато Неш беше с нея.
Нова се приближи до мен и се постара да притисне гърдите си към ръката ми. Тя харесваше размера на гърдите си и се стараеше да избутва тези неща нагоре, така че всички останали също да ги виждат и да им се възхищават. Аз не се оплаквах. Беше добре дошла да ги притиска върху мен, ако искаше.
– Изглеждаш по-спокоен тази вечер. Не си толкова нервен и напрегнат. Харесва ми тази твоя страна. Не съм я виждала от миналата пролет.
Повдигнах леко лявото си рамо, първо за потвърждение на думите и, а второ, за да потъркам циците, които тя притискаше към мен. Те изглеждаха истински. Тя не ги беше набивала, когато ги подръпваше. Не бях сигурен колко от нея беше фалшиво. Имаше мигли и знаех, че косата ѝ е твърде дяволски съвършена, за да е изцяло нейна. Все пак изглеждаше добре върху нея.
– Бях зает с Неш. Но изглежда, че късметът му се е обърнал.
Ръката ѝ се плъзна по гърдите ми, докато се обръщаше към мен.
– Той изглежда щастлив. – Гласът ѝ беше спаднал до секси мъркане и това беше приятно. Тя прехвърли активите си върху гърдите ми, докато се движеше, за да застане пред мен. Леко разтворих крака в стойката си, за да може тя лесно да се настани до тялото ми. Привличането при нея не беше проблем и знаех, че тя го усеща върху стомаха си. Нямаше как да го пропусне. Малка усмивка се разля по пълните ѝ устни и реших, че е време да ги опитам. Да видя дали това ще бъде толкова забавно, колкото обещаваше.
Наведох се надолу, захапах леко долната ѝ устна и придърпах сочната ѝ пухкавина в устата си, за да я засмуча, преди да пристъпя към пълното ѝ дегустиране. Сладката маргарита се смеси с ментата от дъвката ѝ и се получи. Беше момичешко и секси.
Опрях ръце на бедрата ѝ и я придърпах по-близо до себе си. Тя се поклащаше срещу възбудата ми и мислите да се върнем обратно в гората и далеч от зрителското удоволствие на цялото проклето полево парти прозвучаха като разумна идея.
– О, Боже, просто седнете някъде на проклетата задна седалка. Никой не иска да вижда това. – Познатият, досаден глас на Блейкли беше като лед над главата ми, но аз само развалих целувката. Държах Нова до себе си.
– Това поле е мое. Може би искаш да запомниш това. – Заплахата в тона ми беше студена. Исках да бъде такъв.
Блейкли метна дългата си руса коса през рамо и извъртя очи.
– Аз съм с Хънтър. – Тя го каза, сякаш това я правеше сигурна. Срещите с куотърбека бяха единствената причина да е тук. Поне тя го знаеше. Но Хънтър беше младши. Той не беше родом оттук и играехме добре заедно на терена, но не беше едно от моите момчета. Това нямаше да спаси задника ѝ, ако ме вбесеше.
– Не ми пука – отвърнах аз. – Ако иска да си тръгне с теб, може, но няма да ме спре да изритам задника ти.
Тя отвори уста да каже още нещо, но Нова я прекъсна.
– Изглежда, че той вече си е тръгнал. Бяга. – Нова звучеше доволна. – Предполагам, че е чакал, докато се обърнеш, за да избяга.
Обърнах се, за да видя Хънтър в пълен спринт, насочил се към поляната, където всички бяха паркирали. Нова не беше преувеличила. Пичът се движеше. Съмнявах се, че е бягал от Блейкли. Бях повече от сигурен, че е очаквал с нетърпение да се изпокарат тази вечер. Блейкли беше добре известна с това, че е лесна.
– Какво ебаваш ли се? – Тонът на Блейкли обаче ме накара да се усмихна. Каквито и да бяха причините за бягството му, тя не беше доволна от това.
– По дяволите, кучко, какво си му направила? – Провикна се Нова, наслаждавайки се на това твърде много. Момичетата можеха да бъдат злобни. В един бой обаче знаех, че Нова щеше да отстрани Блейкли бързо. Може и да не беше оттук, но по начина, по който се държеше, можех да разбера, че не е жена, с която искаш да се обвържеш. Беше живяла много по-различен живот от мен. Родителите ѝ не бяха много наоколо. От това, което каза, разбрах, че я е отгледала баба ѝ. Веднъж беше споменала, че баща ѝ е в затвора. Не ѝ зададох никакви въпроси, защото не бях сигурен, че искам да чуя отговорите. Моят домашен живот беше приказка в сравнение с нейния.
Блейкли погледна към Нова и аз видях как Нова се изправи, след което се обърна от мен към Блейкли. Нова наклони глава настрани, а заплашителният блясък в очите ѝ ме накара да се изнервя малко.
– Искаш ли да кажеш нещо? – Попита тя без никаква емоция. След това изви пръст към Блейкли по начин, по който идваше и го получаваше.
Светая светих.
Страхът в очите на Блейкли бързо замени гнева. Тя отстъпи крачка назад и поклати глава.
– Не. Господи, какъв е проблемът ти? – Тонът ѝ беше малко колеблив, докато се опитваше да запази хладнокръвие. Изпитах известно съжаление към нея и това беше изненадващо дори за мен. Блейкли се завъртя и се отдалечи, вървейки по-бързо с всяка стъпка по същата пътека, по която Хънтър току-що беше поел.
От вида на това колко бързо се движеше, не ми се струваше, че ще е там, когато тя пристигне, освен ако не беше взел нещо от колата си.
Раменете на Нова се отпуснаха и тя се обърна към мен с прелъстителна усмивка, сякаш нищо не се беше случило. Очите ѝ бяха като карамел и преди този момент си мислех, че в тях има доброта и топлина. Сега видях в тях борба. Зачудих се откъде идва това.
– Не съм против да си намерим задна седалка. Пикапът ти обаче няма достатъчно голяма – каза тя, после взе върха на пръста си и го прокара по гърдите ми, докато не ми напомни какво точно чувствах преди прекъсването ни.
Това щеше да е по-лесно, отколкото очаквах. От това, което бях чул, Нова го беше подхвърляла с готовност, но всичко това бяха момчета от колежа. Аз бях първото момче на нейната възраст, от което тя изглеждаше заинтересована. Помислих си, че момчетата от колежа вероятно са я научили на много неща.
– Къде избяга Хънтър? – Обади се Неш в моята посока, сякаш аз бях този, който го е накарал да избяга.
Повдигнах рамене.
– Беше зает. Не ми пука къде е отишъл КБ. Но предполагам, че се е отдалечил от приятелката си.
Неш извъртя очи към мен, но видях, че се опитва да не се смее. Усмихнах се на опита му и това го накара да се усмихне.
– Ако и двамата сте приключили с хумора си, можем да отидем да си намерим място… сега насаме – каза Нова, като постави ръка на лявата ми буза и обърна лицето ми обратно в нейна посока. Тя беше смела. При нея нямаше проблеми със самочувствието. Това беше адски сигурно.
– Добре, да, имам място – казах ѝ и хвърлих още един поглед към Неш. Той ни наблюдаваше развеселено и аз му отдадох чест, преди да взема Нова и да си тръгна.
Нова беше забавна. Имаше моменти, в които виждах начина, по който Неш гледаше Талула или тя него, и исках това. Или за момент си мислех, че искам. После си спомнях, че живея живота си точно сега. Нямах време за такива глупости. Нямаше нужда да използвам пикапа си. Имаше една празна плевня, която ни чакаше.

Назад към част 1                                                          Напред към част 3

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!