„Тогава целият ад се разрази“
ГЛАВА 33
РАЙКЪР
Можех да позная момента, в който дишането ѝ се забави и ръката ѝ, която милваше моята, се успокои. Беше заспала. Въпреки това не спрях да я докосвам. Да усещам как косата ѝ преминава през пръстите ми и как е завита и спи върху мен, беше рай. По дяволите, не мислех, че небето може да бъде толкова хубаво.
– Баща ѝ знае нещо. Мога да кажа по начина, по който се държеше тази вечер – каза Неш.
Бях готов да се справя с баща ѝ и да приключа с това.
– Ще се справя с това тази седмица – казах аз.
– Тя усеща вибрацията на гърдите ти и знае, че говориш. Невъзпитано е да говориш за неща, които я засягат, с нея точно тук, в колата – скастри ни Талула и двамата.
– Тя спи – казах аз, съгласявайки се с Талула. Ако беше будна, щях да се уверя, че знае какво си говорим.
По-рано Неш беше казал нещо за това, че съм мълчалив след голяма победа, а аз само бях измърморила в отговор. После каза, че ако не ме познаваше по-добре, щеше да си помисли, че съм влюбена. Аз отговорих:
– Да.
Това го накара да замълчи. Това беше неясен отговор. Защото, ако исках да кажа, че обичам Аурора, то щеше да е пред нея. Не на Неш. Тя не беше вдигнала глава, за да види какво казвам, и аз се радвах.
Никога досега не бях казвал на момиче, че го обичам. Като не броим майка ми и сестра ми. Но това е съвсем различно. Този вид любов беше нова за мен. Чувствах се невероятно и ужасяващо. Да призная пред себе си, че съм се влюбил за първи път в живота си в момиче, което познавах само от пет дни, беше трудно. На всяко друго момче в моето положение щях да се изсмея до уши.
Дори не бях сигурен, че вярвах в любовта на тази възраст, докато не се появи Аурора. Мислех, че това е похот и нужда да имаш някой близък. Не беше. Сега вече разбирах това.
Погледнах я надолу и я преместих колкото се може по-леко назад върху ръката си, така че лицето ѝ да е наклонено към мен и да мога да видя перфектните ѝ, деликатни черти. Луничките по лицето ѝ винаги ме завладяваха в гърдите. Тя ме беше научила на много неща тази седмица. Повече, отколкото някога бях научавал за толкова кратко време.
Любовта беше да откриеш собственото си щастие в това да станеш свидетел на чуждото. Беше да намериш съвършения мир в това просто да държиш този човек в ръцете си. Любовта беше внезапният изблик на радост от усмивката му. Да искаш да знаеш всичко за някого – от мечтите му до любимата му храна и най-хубавия му детски спомен. Тя няма нищо общо с похотта. Това беше това, което ме изненада най-много.
Не казвах, че не съм искал да правя неща с нея, защото исках. Въображението ми често стигаше дотам, а целувките само го правеха по-неконтролируемо. С времето знаех, че повече ще дойде, когато тя е готова, и ако това отнеме цяла вечност, щях да изчакам. Това също беше любов, осъзнах.
Тя издаде тих звук и се приближи до мен, ръката ѝ намери гърдите ми, а тя се обърна към мен и я постави там почти точно върху сърцето ми. Протегнах ръка нагоре и покрих ръката ѝ със своята. Тя беше толкова малка в сравнение с моята.
– Талула, съжалявам. Знам, че съм го казвал и преди, но трябва да знаеш, че го мисля сериозно. Мразя себе си за това, което казах за теб. Мразя да знам, че съм те наранил. Не искам никога повече да бъда този човек. Не мога да се сетя за нито едно нещо в него, което да ми е било симпатично. – Не бях сигурен защо внезапното извинение за нещо, което се беше случило през май миналата година, излезе от устата ми, но трябваше да го кажа.
– Простено ти е. Но ти благодаря. Освен това, ако не го беше казал… – Тя направи пауза и аз се зачудих колко ли от този момент е искала да преразкаже с Неш, който я слушаше. На него също му беше тежко, когато си спомняше този момент от живота ни. – Нямаше да имам… това.
Тогава не казах нищо, защото това беше деликатна тема между нея и Неш. Вместо това притиснах целувка към челото на Аурора, след което наклоних глава назад и затворих очи. Наслаждавах се повече на това, отколкото на победата тази вечер.
– Все още щях да бъда наранен, все още щях да съм огорчен и ядосан, а няма жива душа, която да може да ме достигне, освен теб. Няма никой, който да ме обича достатъчно, за да опита – чух да казва Неш.
Усмихнах се в тъмнината. Трябваше да се съглася с него. Беше трудно да се справя с него след злополуката му и се наложи някой, който го е обичал през целия му живот, както Талула, да изтърпи глупостите му и да го извади от тях. Теглото ѝ нямаше нищо общо с това, а и тя никога не е била невидима за Неш. Той я защитаваше още от първи клас.
Тогава една ръка докосна бузата ми и очите ми се отвориха. Вдигнах глава и очите ми срещнаха тези на Аурора. Този път тя ме беше гледала как спя, или поне така си мислеше. Аз бях буден. Ъгълчетата на пълните ѝ устни се извиха и аз наведех глава, докато тя вдигаше своята. В мига, в който устните ни се срещнаха, гърдите ми сякаш бяха толкова пълни, че щяха да се пръснат.
Тя се обърна още повече и плъзна ръката си, която беше на лицето ми, в косата ми, докато отваряше устните си за мен. Възползвах се напълно от поканата и се насладих на сладкия ѝ вкус. Ръцете ми се плъзнаха надолу към талията ѝ, а лявата оставих бавно да се придвижи обратно нагоре по страната ѝ, докато не се озова точно под чашката на гърдата ѝ. Острото вдишване на дъха ѝ ми напомни да спра. Да не натискам повече.
За щастие тя не се отдръпна и не прекъсна целувката. Притисна гърдите си към моите; после, изненадващо за мен, целувката ѝ стана по-агресивна. Това просто движение ускори пулса ми и аз се опитах да я отпусна малко назад, за да се успокоя за момент. Малкият и звук на притеснение от изтънченото ми движение ме накара да я придърпам отново по-близо. Не ми харесваше мисълта, че е разстроена, а и, по дяволите, ако искаше да притисне гърдите си към мен и да ме целува по-агресивно, щях да ѝ позволя. Можех да се справя, без да се движа прекалено бързо и да се забравя.
Тогава десният ѝ крак се прехвърли върху моя, докато се въртеше още повече в мен, и се плъзна между бедрата ми, карайки я да разкрачи левия ми крак. Лявата ѝ ръка се плъзна нагоре по гърдите ми и аз трябваше леко да се изместя, което я постави директно върху бедрото ми.
Ръката ми, която беше под гърдата ѝ, сега покриваше гърдата ѝ, но не защото аз я бях преместил там; преместването на тялото ѝ я беше поставило там, преди да осъзная какво се случва. Успокоих се. Цялото ми тяло замръзна и поех много дълбоко, дълъг дъх, докато чаках да видя какво ще направи тя. Устните ни бяха едва на сантиметър разстояние една от друга, а задъханото ѝ дишане се смесваше с моето. Взирах се в очите ѝ, докато тя ме гледаше. Никой от нас не помръдна.
Позицията ѝ върху крака ми и ръката ми, която напълно покриваше дясната ѝ гърда, си останаха така, както бяха, в очакване. Тя трябваше да ръководи това. Трябваше да е тя. Не ми се струваше, че в момента мога да вземам умни решения.
Тогава тя пое дълбоко дъх и издигането и спадането на гърдите ѝ накара ръката ми, която изцяло покриваше гърдата ѝ, да се раздвижи. Трябваше да преглътна трудно. Това беше почти прекалено. Започнах да повтарям думата „невинна“ отново и отново в главата си, когато тя се протегна и постави ръката си върху моята, а след това я премести съвсем леко върху себе си. Тогава тя вдиша рязко и очите ѝ трепнаха малко от докосването, а аз бях толкова близо до това да загубя разсъдъка си, че не знаех колко още мога да издържа.
После тя махна ръката ми и нямах време да реша дали съм разочарован, или облекчен, когато тя продължи да я движи, докато не се озова под късия пуловер, който носеше, и единственото, което усетих, беше топла, мека кожа, докато я плъзгаше нагоре, докато отново не покри гърдата ѝ, но само с тънък, дантелен сутиен като преграда. Набъбването на гърдите ѝ беше под върховете на пръстите ми. След това тя махна ръката си и я постави на гърдите ми. Очите ѝ не слизаха от моите.
Невинна. Тя беше толкова невинна. Тя нямаше представа как ми се отразява това. Всяко друго момиче бих обвинил, че е дразнител. Но това определено не беше така и нямах намерение да я предизвиквам в движение и да се опитвам да я накарам да се съблече на задната седалка, докато братовчед ми и приятелката му бяха на предната седалка.
Предполагах, че тъмнината ѝ е дала усещане за уединение, но бях съвсем наясно, че макар и да бяха пуснали радиото, знаеха точно какво се случва тук отзад. Трябваше само да събера достатъчно воля, за да го спра. Аурора се придвижи към бедрото ми и очите ѝ се затвориха, докато вдишваше от това усещане. Тогава разбрах, че е толкова погълната от това усещане, че не мисли за останалите в колата, и че по-късно ще съжалява за това.
Не ми харесваше и идеята някой друг мъж да чуе малките секси звуци, които тя нямаше представа, че издава. Което ги правеше още по-неустоими, защото това не бяха звуци, които тя симулираше, за да ме възбуди. Бяха напълно автентични.
Преместих ръката си до кръста ѝ и я хванах, за да не мърда повече; после я вдигнах и я преместих да седне до мен, като през цялото време си мислех, че за това ми трябва шибан златен медал. Всичко, което бях направил, за да не попадна в рая, сега трябваше да бъде заличено. След като свалих сладкото ѝ тяло от себе си, я придърпах плътно към себе си и я целунах по главата, без да си вярвам, че мога да я целуна по-близо до устата ѝ.
Тя беше много спокойна, а аз исках да поговоря с нея за това. Не исках да си мисли, че не съм привлечен от нея. Надявах се, че е разбрала защо съм я отместил от себе си. Когато светлините от града запълниха тъмнината в колата, за първи път забелязах, че вече сме се върнали в Лоутън. Това бяха най-бързите два часа в живота ми. Не бях готов да се върна, но от друга страна исках Аурора да е сама. Очите на Неш срещнаха моите в огледалото за обратно виждане и видях, че е впечатлен от мен. Точно както си мислех, той беше наясно с всичко, дори и да беше шофирал.
Прокарах ръка по дясната ръка на Аурора, имах нужда да усетя кожата ѝ и да я успокоя, ако имаше нужда от това. Все още не бях сигурен и се страхувах да я погледна, защото ако изглеждаше наранена, нямаше да мога да изчакам, докато я оставя насаме, за да ѝ кажа защо съм спрял. Знаех, че тя не иска да говори за това пред никого другиго.
Заради нея не откъсвах поглед от пътя и чаках, знаейки, че ще стигнем до полето след няколко минути. Щях да оправя всичко, а ако тя искаше да опита още, бях готов да ѝ позволя. Бях неин, за да прави с мен каквото поиска.
– Би ли могъл първо да ни закараш обратно до обора – попитах Неш, когато той спря на пътя, водещ към полето.
Той поклати глава, а аз започнах да му казвам да закара проклетата кола обратно до обора и да ни остави, когато думите замлъкнаха на устните ми. Видях джипа отпред, който сега блокираше пътя ни. Щях да го разпозная дори ако бащата на Аурора не стоеше пред него със скръстени на гърдите ръце и разтворени крака в поза, изпълнена с ярост и нетърпение.
– О, Боже – каза Аурора на глас, когато седна права от ръцете ми и го видя там. Той вече се движеше към нейната страна на колата, преди Неш да спре напълно.
– По дяволите – промълви Неш. Тогава целият ад се разрази.
Назад към част 33 Напред към част 35