Аби Глайнс – Полеви партита – Създаване на игра – Книга 5 – Част 6

„Тази игра. Аз ще спечеля“

ГЛАВА 5

РАЙКЪР

Никога не бях забелязвал колко малко съм виждал в училище Хънтър, докато не го потърсих. Господи, нима изобщо не се разминавахме? Не исках да чакам до обяда, за да се срещна с Аурора. Също така никога през живота си не бях изпитвал такова проклето нетърпение да се запозная с момиче. Колкото повече мислех за това, толкова по-неприятно ми ставаше.
– Учи ли за теста по история? – Попита ме Неш, прекъсвайки потока на мислите ми.
Хвърлих му един поглед.
– Да.
Наш въздъхна.
– Забравих. Имаш ли бележките?
– Ти дори нямаш бележки? – Попитах, без да се изненадвам.
Той сви рамене.
– Не мога да ги намеря. Имах няколко, но мисля, че ги оставих при Талула.
– Да, имам бележките. Те са в тетрадката върху всички останали неща в шкафчето ми. Знаеш комбинацията.
– Благодаря. Може би имам достатъчно време, за да мина това нещо – каза той. – Талула е заета със сестрата на Хънтър. Не исках да я безпокоя с това или да си призная, че не съм учил.
Сестрата на Хънтър. Това привлече вниманието ми.
– Тя се е запознала със сестрата на Хънтър? – Попитах, като се обърнах към него.
Неш кимна.
– Да, те дойдоха тук по същото време, когато и ние. Ти запозна ли се с нея?
– Талула я харесва така ли? – Продължих да го разпитвам, вместо да му отговоря. Талула не беше от хората, които лесно се сприятеляват с някого. Тя беше по-сдържана. Внимаваше кого допуска до себе си. Да се каже, че Талула не беше общителна, беше меко казано.
– Защо да не го направи? Освен това забеляза, че Хънтър е стресиран да я развежда днес, и си помисли, че може би трябва да се намеси. Тя е добра в това да обръща внимание на такива неща. – Чуваше се гордостта в гласа му, докато говореше за нея.
Ако не бях толкова дяволски съсредоточен върху Аурора, щях да извъртя очи.
– Знаеш ли къде са сега? – Попитах го, без да искам да говоря за Талула.
Той сви рамене.
– Предполагам, че са се насочили към следващия час на Аурора. Или Талула я е завела в библиотеката за почивка.
Защо би искала да отиде в библиотеката? Дали се интересуваше от книги? Откъде знаеше дали е така? Защо не ми даваше повече отговори, по дяволите?
– Откъде знаеш, че тя чете? Говорил ли си с нея?
Неш се намръщи, объркан.
– Изглеждаш много развълнуван за това. – Той направи пауза, след което започна да се усмихва. – Чакай. … интересуваш ли се от нея?
Сега щеше да се държи като задник, само за да ме вбеси. Нямаше да получа нищо от него. Погледът ми само го накара да се засмее, преди да си тръгне. Щеше да се наложи да изчакам до обяд, за да я намеря, тоест ако имахме един и същи час за обяд. Разочарован, продължих към следващия си час с намръщено лице. Името ми беше извикано два пъти, но аз го пренебрегнах, като държах очите си отворени за някакъв знак от нея.
След като цяла сутрин исках да се запозная с това момиче, можеше изобщо да не ми хареса, щом имах възможност да я заговоря. Което щеше да е гадно. Защото тя беше най-вълнуващото нещо, което бях имал в училище тази година. Това, че я изграждах като нещо, вероятно щеше да ме удари в лицето. Може би това бяха само всички глупости на Нова, които ме бяха притеснили. Ако бях спал с Нова, това може би нямаше да се случи. А можеше и да е така. Не знаех. Вече дори не осмислях себе си.
Завивайки зад ъгъла, едва не бях блъснат от Хънтър, който имаше сериозна загрижена гримаса. Изобщо не приличаше на него. Обикновено човекът беше много уравновесен.
– Съжалявам, Райкър – каза той, без да спира.
– Добре ли си? – Попитах го, като исках да стигнем до темата за сестра му.
Той направи пауза и се обърна към мен.
– Просто трябва да отида в клас. Да се уверя, че Аурора – той направи пауза и добави – сестра ми е стигнала там.
Той се канеше да тръгне отново, затова бързо му казах:
– Талула няма да я остави да се изгуби. Тя е в добри ръце.
Тогава той въздъхна и напрегнатият начин, по който държеше раменете си, малко се облекчи.
– Значи си ги видял? Тя все още е с Талула?
– Не, но се видях с Неш и той ми каза, че Талула я е развеждала наоколо. Тя няма да я изгуби или да я зареже сама.
Изглеждаше малко облекчен, но не беше сигурен дали ще се довери напълно на това.
– Тя не е добра с нови хора. Трябва да стигна до класа и да се уверя, че тя е там – каза Хънтър, след което почти избухна в тичане, стигайки до коридора. Погледнах по посока на следващия си клас, а след това обратно към Хънтър. Следването му вероятно щеше да ми донесе неприятности заради закъснението ми два пъти днес.
Освен това не исках да я срещна с Хънтър, който и диша във врата. Беше странно, че беше толкова защитен. Каква беше причината за това? Тя не беше дете. Тръгнах към класа си, но причините, поради които Хънтър беше толкова загрижен за Аурора, не ми се струваха нормални. Те бяха близнаци. Не би ли трябвало да се карат, да се дразнят един на друг и прочие?
– Така ли ще бъде? Дори няма да се опиташ да привлечеш вниманието ми? – Попита Нова, което ме накара да спра и да се огледам за нея. Не я бях забелязал, но и аз не я бях и търсил. Главата ми беше някъде другаде.
Беше облечена в червено. Изглеждаше добре в него. Нова изглеждаше добре във всичко, което носеше. Червеното обаче беше цвят, в който се открояваше.
– Здравей – казах аз, без да знам какво друго трябва да кажа. Преди да погледна Аурора, имах какво да кажа на Нова. Тези неща обаче сякаш бяха поставени на пауза за момента.
Тя постави ръка на лявото си бедро и леко наклони тялото си. Светкавицата на предизвикателство в очите ѝ беше интригуваща. Тя нямаше да остави това да се случи. Никой мъж нямаше да мине през нея и тя ме плашеше съвсем малко. Интензивността. Съмнявах се, че е свикнала момчетата да отхвърлят предложението ѝ за секс.
– Днес три пъти мина покрай мен и не каза нищо. Дори не си погледнал в моята посока. А знам, че е трудно да ме пропуснеш. – Последният коментар можеше да се сметне за самоуверен или нахален. За някои може да е секси. Не бях сигурен обаче, че ми харесва.
– Не те забелязах – казах аз, като си помислих, че тя има нужда от малък удар по егото си. – Но аз не гледах за теб.
Тя ми се усмихна. Сякаш бях започнал игра, която тя знаеше, че ще спечели. Стоях там и чаках да каже нещо, но времето ми изтичаше. Камбаната за закъснение щеше да звънне. Когато тя продължаваше да се усмихва, кимнах с глава и тръгнах към класа си, надявайки се да стигна преди звънеца.
– Ще спечеля – извика Нова.
Стигнах до вратата на класната стая и я отворих, преди да погледна назад към нея. Все още стоеше там, където я бях оставил.
– Какво? – Попитах, объркан от това изявление.
– Тази игра. Аз ще спечеля.
За какво, по дяволите, говореше тя? За каква игра? Звънецът прозвуча и аз влязох в стаята, без да поглеждам назад. Имаше голяма вероятност Нова да е сбъркана.

Назад към част 5                                                          Напред към част 7

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!