Глава 25
Марти
– Те са загубени. – Фашизирането на Роуан беше почти досадно. Тя ми даваше да проследявам играта на Фиона и Шантел още от предишната им сцена с шампанското. Бяха се сдобрили, или както там се наричаше това.
– Господи, това е по-добре от шибана сапунена опера – наведе се Роуан и прошепна отново. Искаше ми се да забравя всичко това и да си легна. Нямаше нужда Роуан да ме държи в течение на нещата. Нарочно бях с гръб към тях. Студенината в очите на Фиона беше ясна. Без емоции. Никакво желание да ми говори. Безразличието ѝ беше шибано трудно за преглъщане.
– О, Боже! Шантел се качва на масата с коктейла си – Роуан ме хвана за ръката, докато го казваше, и почти изпищя от удоволствие. Многобройни гласове започнаха да скандират името ѝ, когато тя пристъпи към върха на масата. Музиката беше усилена, като „Gold Digger“ на Кание Уест започна да се изтласква през високоговорителите. Ноктите, които се впиваха в ръката ми, ми подсказваха, че Шантел е пила достатъчно, за да танцува стриптийз на „Gold Digger“. Танцът на Шантел беше любим на партитата и бях я виждал да го прави заедно с Фиона. Бяха правили хореографските си движения на не едно и две партита или сватби. Както и много от другите хора тук.
Като че ли преди цяла вечност бяхме организирали партита в нашата сграда. Спомените от тези партита ме накараха да се протегна, да взема недопитото уиски на Роуан и да го изпия. Тя дори не забеляза. Беше прекалено запленена от гледката на Шантел, която съблазнително движеше тялото си на фона на „Gold Digger“.
– Може би ще искаш да пиеш още – прошепна Роуан, но не откъсваше поглед от Шантел. За кратък миг ми стана леко леко, докато уискито подейства на организма ми, и погледнах назад, за да видя за какво говори тя.
Мястото на Фиона беше като кофа с ледена вода, излята върху мен. По дяволите. Фиона се беше присъединила към Шантел. Сигурно беше изпила много алкохол, за да вдигне стегнатото си дупе там. Никога не се е разхлабвала толкова бързо, колкото Шантел. Фиона можеше да се запали пред камерата, но в тълпата не обичаше да е център на внимание.
– Моля те, кажи ми, че се целуват или правят някакви трогателни неща. – Роуан дори не се опита да прошепне.
– Трябва да се откажеш от тази фантазия – промълвих аз и се принудих да се обърна от нея.
Песента свършваше и от самотните мъже се чуваха скандирания за още. Чух как Мак я затвори, казвайки, че е време да се нахраним, няколко от нас. Имайки предвид пияните стриптийзьорки приятелки на масите. Няколко сервитьори се появиха на сводестия, покрит с рози вход. Те отвориха затворените врати. Вътре в помещението затрептяха свещи, както и светлина от огън. Те се отдръпнаха и протегнаха ръце, за да ни насочат навътре.
– Има ли разпределени места? – Попита Роуън.
– Нямам представа – беше честният ми отговор. Ако Мак и Шей мислеха да ни сложат на една маса с тях и Фиона, тази вечер щеше да стане много по-интересна. Фиона рядко се напиваше. Но когато го правеше, беше проклета бъркотия.
– Виждам картички с имена – прошепна Роуън. Тя се взираше в масите, докато минавахме, търсейки имената ни.
Знаех, че без да поглеждам, ще бъдем на централната кръгла маса. Мак издърпа стола на Шей и тя седна, когато очите му срещнаха моите. Той ми се усмихна извинително и аз разбрах, че подозренията ми са били верни.
– Там – казах на Роуън. – Шей иска този уикенд да бъдем едно голямо щастливо семейство. Ние ще седим там с тях.
– А Фиона? – Тонът на Роуън беше колеблив. Колкото и да се забавляваше с лудориите на Фиона, тя също така не искаше да страдам.
– Да. Казах ти, че този уикенд е заради брат ми. Ще направя всичко необходимо, за да го преживея.
Роуан въздъхна и кимна с глава.
– Тогава нека катастрофата започне.
Заради Мак и Шей се надявах да не е така. Но не можех да обещая нищо. В тихата романтична обстановка прозвуча смехът на Фиона.
– Шей! Защо не мога да седна с Шантел! Мина твърде много време! – Изкрещя Фиона думите си през разстоянието, което я делеше от сестра ѝ. Обърнах се, за да я погледна назад, макар да знаех, че трябва да я игнорирам. Да оставя Шей да се справи с това. Трябваше да се преструвам, че тя не е тук.
– Непременно ще преместя Шантел на нашата маса утре. Но тази вечер двете се нуждаете от кафе, вода и раздяла, докато и двете не се изпишкате – отвърна шумно Шей. Не толкова силно, колкото Фиона, но все пак не ѝ беше проблем да проведе този разговор пред цялото парти.
– ПРЕКРАСНО! Ти си булката – изкрещя Фиона в отговор.
От много от останалите гости се чу смях.
Погледнах назад към Мак и той сви рамене. Шей изобщо не изглеждаше разстроена. Тя се смееше, но тогава Шей никога не е била избухлива. Ето защо тя и Мак работеха заедно. Тя можеше да му го върне много по-зле от всичко, което той можеше да и спретне. Бях ги виждала да танцуват около тази игра на чифтосване в продължение на години, преди и двамата да признаят, че тайните им секс сесии са довели до нещо повече и че са влюбени.
Проклети глупаци. И двамата.
Издърпах стола на Роуан и тя извъртя очи в отговор, преди да заеме мястото си. Често забравях, че тя не оценява подобни неща. Това не я обиждаше. Просто я дразнеше идеята за всичко това. За щастие, тя не обръщаше внимание на южняшките ми навици като това да отварям вратите на жените. Никога не беше предмет на спор, а по-скоро нещо, за което можеше да ми се подиграва, когато забравях и правех тези неща за нея.
– Разположението на местата е интересно – казах и на двамата, докато заемах мястото си.
Шей ми се усмихна леко.
– Съжалявам. Но искаме семейството ни да е с нас.
Разбрах. Все пак не го правеше по-лесно.
– Стига да си готова за нефилтрираната уста на пияната ти полу сестра.
Шей въздъхна и погледна към Мак, който седеше до нея.
– Да. Знаем. Но ти знаеш, че трябва да я игнорираш. Не е като да не си се справял с нея по този начин и преди. Ще направя всичко възможно да я отрезвя малко.
Засмях се на това.
– Сънят е единственото нещо, което я отрезвява. Тя е изпила твърде много. Кафето и водата няма да помогнат.
Шей нервно дъвчеше долната си устна, точно когато Фиона се спря на масата и ни разгледа, преди да отметне глава назад и да се засмее гръмогласно. Дългата ѝ кафява коса ми напомняше за реклама на шампоан с всичките си развети меки къдрици. Откъснах се от всички неща, които обичах във Фиона, и се загледах в менюто пред мен. Или се загледах гневно, защото бях слаб човек.
– Аз съм Фиона. Видяхме се по-рано в коридора. Ти ще чукаш бившето ми гадже в стаята точно срещу мен. Не сме ли късметлии, че всички ще споделим това преживяване? – Фиона говореше прекалено силно, по дяволите.
Вдигнах глава, за да кажа нещо, но не бях достатъчно бърз.
– Не съм против споделянето, ако ти харесва. – Отговорът на Роуан накара Мак да изплюе питието си. Очите на Фиона се разшириха от шок. Ако беше трезва, щеше да си има свое собствено завръщане. Но ако беше трезва, никога нямаше да каже това, което беше казала за чукането.
– Ооокей – каза Шей бързо. – Да донесем тук едно кафе и може би малко ледена вода, която да хвърля в лицето на сестра ми.
Роуан се усмихваше на Фиона над ръба на чашата си с вино. После и намигна.
Фиона замръзна.
Мак не успяваше да прикрие успешно смеха си.
Нека забавлението и игрите да започнат. Бог да ни е на помощ на всички.
Назад към част 25 Напред към част 27