Глава 26
Фиона
Шей ми подаваше поредната чаша кафе, докато стомахът ми протестираше. Предишният възторг, който бях почувствала, вече беше изчезнал. Гаденето беше взело връх и това кафе не помагаше. Съсредоточаването да избягвам визуален контакт с Марти и неговата половинка ме разсейваше достатъчно, за да не мисля прекалено много за нуждата си да повърна. Дори присъствието им започваше да няма значение.
– Изпий го – нареди Шей, а аз поклатих глава. – Фиона, трябва да изтрезнееш – призова тя.
– Имам нужда да повърна – отвърнах, след което се изправих и забързах към входа, където по-рано бях забелязала табелата с тоалетната. Това не беше начинът, по който си представях, че ще протече тази вечер. Искаше ми се да изглеждам безстрастна и безгрижна. Сякаш Марти вече не беше проблем за мен. Сякаш все още не караше сърцето ми да бие учестено, когато беше близо до мен. Вместо това се втурнах към тоалетната, за да повърна.
Да не говорим, че това беше уикендът на Шей, а аз се държах като егоистична кучка. Отвратена от себе си и от слюнката, която се събираше в устата ми, аз се проврях през вратата с ясен надпис „Жени“, преди да падна на колене и да се унижа още повече, като се отърва от съдържанието на стомаха си. Поне бях стигнала до тоалетната навреме.
Челото ми се обля в студена пот, докато приключа. Взех тоалетна хартия и избърсах устата си, преди да се изправя и да изплакна срама си. С въздишка отидох да се погледна в огледалото и да оценя щетите. Бях бледа. Подобрение, защото вече не бях зелена. Бях сигурна, че преди съм била такава. Най-малкото се чувствах зелена.
Дори устните ми бяха бледи. Червилото, което бях нанесла грижливо, вече го нямаше. Блясъкът на потта по челото ми не беше толкова ласкателен. Трябваше да отида в стаята си, да поспя и да опитам отново утре. При това далеч от алкохола. Шей вероятно щеше да изпита облекчение, ако си тръгнех.
Вратата се отвори и аз погледнах към огледалото, за да видя Шантел да влиза зад мен. Очите ѝ все още бяха стъклени. Тя можеше да държи питието си по-добре от всеки друг, когото познавах.
– Добре ли си? – Попита тя.
Намръщих се, а после свих рамене. Не, не бях добре. Но щях да бъда. Но точно сега бях далеч от това да съм добре. Бях горещата каша, за която всички ме смятаха. Момичето, което беше напуснало това място. Все още бях онова нестабилно момиче с проблеми с бащата. Не исках това. Исках да бъда онова момиче, което си е създало име в Ню Йорк.
– Трябваше да спра на една бутилка шампанско преди време – отвърнах честно.
Тя изглеждаше толкова извинително, колкото предполагам, че едно пияно момиче може да изглежда.
– В началото обаче беше забавно. Танците на масата бяха запомнящи се.
Успях да се засмея.
– Да се надяваме, че Шей ще се съгласи, когато изтрезнеем на сутринта.
Шантел махна с ръка и се запъна малко.
– Шей знаеше в какво се забърква, като ни покани всички на тази сбирка. Не може просто да промениш миналото и да се надяваш на най-доброто. Миналото си е там, тя го знае. А той се появи с червенокосата богиня на секса на клечка. Господи, мразя го заради теб.
Трезвата Шантел никога не би признала нищо от това. Пияна тя имаше разпуснати устни. Не бях сигурна дали все още съм достатъчно пияна, за да чуя всичко това.
– Всички продължихме напред. Никога не съм си представяла Марти да няма красива жена на ръката си. – Което беше вярно.
– Не съм сигурна доколко е преместен – промълви Шантел.
Не исках да говоря за Марти. Нито за червенокосата.
– Опитвам се да реша дали Шей ще предпочете да отида в стаята си и да се държа отлично до края на уикенда. Или да се върна там . … и да се опитам да завърша нощта, без да я злепоставя.
Шантел се усмихна. Това беше нейната пиянска усмивка и аз се зачудих защо я питам нещо. Тя беше в по-лошо състояние от мен. Бях изтрезняла малко след повръщането.
– Тя беше подготвена за това. Трябваше да бъде. Върни се там и се наслаждавай на вечерта си.
Наслаждавай се беше малко пресилено. Но можех да се върна и да ми бъде приятно. Да премина през това.
– Ще се постарая.
– Не ми пука за глупавото разпределение на местата. Мога да дойда да седна с теб, ако искаш. Можем да се подиграваме на червенокосата заедно.
Това беше лоша идея. Това изобщо нямаше да помогне на нещата.
– Не, всичко е наред. Все пак благодаря. Трябва да оправя това по най-добрия начин.
Пуснах водата и бавно измих ръцете си, като отлагах всяка секунда. Накрая изсуших ръцете си и си поех дълбоко въздух. Мога да се справя. Мога.
– Пожелай ми късмет – казах с усмивка. Шантел ми отвори вратата.
– Късмет – повтори тя.
– Благодаря. За това, че дойде да ме провериш – казах и, преди да изляза обратно на двора.
– Това е, което правим. Приятелки. – Напомни ми тя.
– Да, приятелки – съгласих се аз.
Още един успокояващ дъх, след което се отправих обратно към мястото, откъдето бях избягала. Всяка крачка беше сякаш краката ми изведнъж са станали от тухли. Оказа се, че е трудно да изглеждам толкова изтънчено, колкото исках да изглеждам след бягството си оттук. Знаех, че Шантел е зад мен и това донякъде ми помогна.
Не се чувствах толкова самотна. Въпреки че знаех, че всички се опитват да изглеждат така, сякаш гледат как Шантел минава покрай тях. Тя не беше направила сцена, като избухна в спринт, след като обяви, че има нужда да повърне. Като държах главата си високо, установих контакт с Шей, която изглеждаше загрижена. Направих всичко възможно да се извиня чрез погледа си. По-късно щях да се извиня подобаващо. Точно сега исках да преодолея тази криза.
Заемайки мястото си, видях, че първото ястие е пристигнало. Не бях сигурна какво представляваше нещото от типа на салата върху тънки парчета хляб, но го вдигнах внимателно и отхапах, нуждаейки се от нещо в стомаха си.
– Сигурна ли си, че можеш да ядеш това толкова скоро? – Попита ме Марти. Тонът му беше забавен и това ме подразни. Той имаше причина да се забавлява.
Вдигнах очи, за да срещна погледа му.
– Много благодаря за загрижеността ти, но мисля, че ще се справя. – Тонът ми беше толкова мил и учтив, колкото можех да го направя. Усмихнах се също толкова мило на червенокоската, преди да се съсредоточа върху чинията си и храната, която не исках да ям. Знаех, че трябва да опитам.
– Поръчах ти вода – каза Шей и придвижи чашата към мен с побутване, сякаш бях на пет години.
– Благодаря – отвърнах аз, без да мога да ѝ се усмихна фалшиво, защото щеше да ме нахока за това.
– Освен ако не искаш още шампанско, разбира се – добави Мак. Изстрелях раздразнен поглед към бъдещия си зет и извъртях очи.
Той се засмя и аз се отпуснах малко. Тази вечеря щеше да свърши скоро и аз щях да избягам. Просто трябваше да продължа да се усмихвам.
Назад към част 26 Напред към част 28