Глава 32
Фиона
Оставих вратата отворена, а той стоеше там. Знаех, че той ще влезе в стаята ми. Колко слабо беше това? Позволявах му да влезе вътре, без да го казвам. Това беше, защото мразех Роуан. Правех го, за да я вбеся. Това беше всичко. Нямаше нищо общо с чувствата ми към Марти. Не изпитвах никакви чувства към Марти. Това беше моето минало.
– Роуан не е мое гадже, Фиона. Тя е приятелка. Работим заедно – каза той.
Извъртях очи. Както и да е. Изобщо не вярвах на това. Жена, която изглеждаше и се държеше по този начин, не беше платонично приятелство.
– Не ми пука – казах, докато сядах на кадифения стол до прозореца.
– Тя е лесбийка, Фиона.
Очите ми се изстреляха нагоре, за да срещнат неговите. Той се усмихваше, развеселен от реакцията ми по повод тази информация, която сподели с мен.
– Какво? – Попитах, без да съм сигурна, че вярвам на това.
– Чу ме. Роуан е най-добрата ми приятелка. И да, тя може да бъде малко прекалено голяма, но теб те изкарва по дяволите само защото си мисли, че ми помага.
– Това, че ме дразни и ми съсипва уикенда, ти помага? Боже, това е страхотна новина.
Той въздъхна и ме погледна с раздразнения поглед, с който бях свикнала към края на връзката ни. Дори и да не бяхме прекъснали. Дори и да не беше спал с Мери Грейс през това време, доказвайки, че никога няма да я забрави. Докато аз се борех със страховете си за вечността и давах обещания, Марти беше разпалил стар пламък. Този вид болка никога не изчезваше. Тя оставаше вътре и променяше всичко, което се случваше след това.
– Не искам да развалям уикенда ти. И двамата трябва да празнуваме. Никога не съм мислил, че ще видя деня, в който Мак ще се установи. Със сигурност не съм очаквал, че той ще се ожени преди мен. А Шей, тя е идеална за него. Тя е това, от което той се нуждае. Те са щастливи. Ето защо сме тук. Роуън не разбира миналото ни. Не съм ѝ дал всички подробности. Съжалявам, че се е държала така. Ще поговоря с нея.
Кимнах веднъж, за да знае, че съм го чула. Напомнянето му, че Мак и Шей са създадени един за друг, не ми помогна. Някога това бяхме аз и Марти. Ние бяхме тази двойка. Мак беше безнадежден случай, а Шей беше дива. Нито веднъж не съм си помисляла, че накрая точно тези двамата ще поемат такъв ангажимент.
Марти не направи нито една крачка, за да си тръгне. Ако чакаше да кажа нещо, аз нямах какво повече да кажа. Да го имаш толкова близо беше трудно. Припомнянето на това, което можеше да бъде, не се отразяваше добре.
– Написа ли си речта? – Попита той, като наруши тишината.
Поклатих глава. Знаех, че трябва да помисля за това. Да се подготвя за нея. Но досега, между това да се справям с това да видя Марти и да се набутам в задника си, не бях намерила време да напиша нищо.
– Аз също. Вероятно трябва да се съберем, за да сравним какво сме написали, когато го направим. Можем да се уверим, че речите ни не се припокриват. Имаме много еднакви спомени за тях.
Колкото и да беше прав, не исках да имам повече причини да съм около него. Имах нужда от пространство. Той не изглеждаше да се влияе от мен. Не беше честно, че не можех да се накарам да забравя или да се отпусна.
– Бих могла просто да прочета твоята, а ти да прочетеш моята – предложих аз. – Няма защо да го обсъждаме.
Отначало той не каза нищо, но накрая издиша и ми кимна бързо.
– Точно така. Добре. Ще се свържа с теб. И Роуън ще се държи прилично.
Започнах да споменавам за масажа, който исках да получа, и че той може да започне с молба да не ми разваля преживяването, като се появи. Но знаейки, че не спи с Марти, я правеше много по-малко досадна. Не ме интересуваше дали ще дойде, или не.
Марти се обърна да си тръгне и аз го гледах как си отива. Спомняйки си времето, когато се втурвах в прегръдките му, когато го виждах. Как той ме правеше щастлива, истински щастлива. Тези дни бяха отминали.
Вратата се затвори зад него и аз изстенах, след което отпуснах глава на стола.
– Защо? – Попитах празната стая. Защо той все още ме караше да се чувствам така? Вече бях по-силен човек. Не бях нуждаеща се или несигурна. Или бях? Дали беше заради разстоянието? Дали се лъжех?
Телефонът ми иззвъня и аз го пренебрегнах. Дори не погледнах към телефона си, за да разбера кой се обажда. Всичко, което исках, беше няколко минути тишина в стаята ми.
Телефонът ми звънна отново. Раздразнена, го заглуших и затворих очи, за да блокирам реалността и живота. Шантел и аз бяхме добре. Това приятелство беше поправено по най-добрия начин, по който някога щеше да бъде. В понеделник щях да се върна в Ню Йорк и този свят отново щеше да остане зад гърба ми.
Когато се върна у дома, щях да се срещам. Щях да намеря някой нов. Щях да се доверя отново. Щях да продължа напред. И може би щях да намеря любовта. Следващият път нямаше да го оставя да си отиде. Исках това, което имаше Шей. Исках отново това щастие. Дори и да не беше завинаги. Дори и да ме боли. Не исках да продължавам да се крия от емоциите си.
Не бях сигурна колко време бях отмаряла, когато почукването на вратата и звънът на звънеца на хотелската стая ме събудиха. Протегнах се, отне ми малко време да се събудя и да разбера къде се намирам и какво чувам, преди да отида да отворя вратата.
Леко раздразнена, че дълбокият ми сън е прекъснат, се запътих към вратата. Дръпнах вратата, готова да се оплача на този, който стоеше от другата страна, и видях, че Шей се втурва покрай мен.
– Обаждах се и се обаждах. Ти не отговаряш! – Звучеше истерично.
Разбирах, че този уикенд е за нея, но трябваше ли да драматизира толкова много?
– Дремнах си. – Зяпнах.
Тя направи пауза, след което се върна към хвърлянето на ръце във въздуха и продължи тирадата си.
– Защо дремеш по средата на деня? Хората пристигат.
Изглеждаше безумно сериозна в това отношение.
– Това е сватбения ти уикенд. Хората трябва да започнат да пристигат още днес – напомних и аз. Дали това беше предсватбена треска? Не исках да се налага да я убеждавам, че трябва да се откаже.
– Да! Но с някои от пристигащите искам да те запозная! – Тя все още говореше с онзи луд тон. Сякаш трябваше да разбера защо се е разсърдила на дрямката ми.
– Няма ли вечеря, на която да се запозная с тях? – Попитах я, мислейки си, че е позволила на нервите си да я завладеят. Или може би Роуан я е хванала и я е подлудила.
Шей сложи ръце на хълбоците си и ме погледна, сякаш бях непокорно дете.
– Ако беше отговорила на телефонните ми обаждания, щеше да знаеш, че имам нужда да дойдеш да посрещнеш един гост сега. Той те чакаше. Толкова много съм разказвала на Франк за теб… – Тя спря рязко, осъзнавайки какво е казала. Очите ѝ се разшириха и тя отвърна поглед от мен. Премести очи към прозореца, докато обмисляше как да обясни това.
– Не ми трябва предружител за сватбата – казах ѝ аз. – И освен ако не живее в Ню Йорк, да ме запознаваш с който и да е мъж е безсмислено. – Опитах се да не се дразня. Знаех, че тя има добри намерения.
Шей вдиша дълбоко и върна погледа си, за да срещне моя.
– Франк е зъболекар. Брат на мой приятел. Супер красив. Жена му почина преди три години. Той започна да се среща едва през изминалата година. Той е толкова мил. Мисля, че ще е подходящ за теб за този уикенд. Не е нещо дълготрайно. Знам, че не искаш това. Но той е тук. Дойде да се срещне с теб.
Стоях там и я зяпах. Тя шегуваше ли се с мен? Тя ме сваляше с вдовец? Как щях да се държа грубо с него сега? Изръмжах от неудовлетвореност, вдигнах ръце нагоре и се втурнах през стаята, този път раздразнена.
– Шей! Сериозно! Не си се сетила да ме попиташ? Каза на този беден човек, който е загубил съпругата си, че искам да се срещна с него? А сега той е тук. На твоята сватба, за да ме види! Боже! Не мога да повярвам на това. – Това беше твърде много.
– Знаех, че Марти е довел придружител. Не исках да се сблъскваш с това сама – тя звучеше извинително, но това не отменяше факта, че беше поканила този мъж тук.
– Тя не му е гадже! Тя е негова приятелка – казах аз и се извърнах, за да се изправя отново срещу нея.
– Тя е великолепна жена, която спи в стаята му – каза Шей, сякаш се опитваше да ме накара да видя нещо, което отричах.
– Да. И тя не иска Марти. Шантел обаче може да събуди интереса ѝ – отвърнах аз. Наблюдавах как по лицето на сестра ми се разля осъзнаване.
Тя покри устата си.
– Не – каза тя през приглушените си ръце.
– Да – отговорих аз.
Тогава тя започна да се смее. Силно. А аз стоях и я гледах, опитвайки се да разбера дали сестра ми не е полудяла.
Назад към част 32 Напред към част 34