Глава 10
На следващата сутрин се събудих от викове преди алармата ми да се включи. Погледнах часовника – беше само пет. Седнах в леглото и се заслушах. Дебелите стени и врати заглушаваха повечето от виковете. Няколко думи бяха ясни, но не бях сигурна за какво става дума. Сега нямаше да е възможно да заспя отново.
Първата ми мисъл беше, че е Джаспър. Беше се върнал тук, за да говори с мен.
Излязох от леглото и погледнах надолу към избледнялата си розова пижама, която майка ми беше подарила за Коледа, когато бях на шестнайсет. Да се преоблека, преди да изляза навън, за да посрещна каквото и да се случва, ми се струваше глупаво. Не ме интересуваше какво ще си помисли някой за пижамата ми. Особено Стоун. А Джаспър вече ги беше видял.
Ако Джаспър беше навън и предизвикваше сцени в пет сутринта, беше време да се справя с него. Стоун ми беше помогнал и не би трябвало да се кара с най-добрия си приятел за това, че съм останала тук. Така или иначе нямаше да е възможно да се укривам от Джаспър завинаги. Имах цял ден, за да се събера. Животът щеше да продължи. Хайди винаги щеше да бъде моя сестра. И освен че Ван Аланс щеше да плаща за грижите за нея, те нямаше да бъдат част от живота ѝ.
Отворих вратата, поех си дълбоко въздух, за да успокоя нервите си и да се подготвя, след което тръгнах по коридора към гласовете. Стоун изискваше от нея да уважава дома му. Спрях и зачаках. Може би се бях объркала. Струваше ми се, че съм чула два мъжки гласа, а не този на Пресли.
– Господи, Стоун, успокой се. Винаги си толкова шибано навит. Тя ти е организирала парти. Всички си тръгнаха късно. Ще се прибере – каза другият мъж.
– Не си спомням да съм те питал какво, по дяволите, мислиш за нея – изстреля му Стоун.
– Престани! Просто престани! Защо не можеш да бъдеш мил? Винаги си толкова злобен! – Пресли се разплака на висок глас.
След това настъпи тишина.
Исках да се изнижа обратно в стаята си, но се приближих толкова близо, че се страхувах, че ще ме чуят, ако се обърна и се върна. Трябваше да изчакам, докато отново се чуят викове.
– Живееш тук безплатно. Когато майка ти, която е кучка, не искаше да има нищо общо с разглезеното дете, което е отгледала, аз те прибрах. Той не искаше. Не забравяй това.
– Това е несправедливо твърдение. Вие двамата винаги ли се карате? Имам нужда от малко шибан кофеин и аспирин, за да се справя с това – каза другият глас.
– Несправедливо? Ти беше женен за майка ѝ. Тя те хвана да чукаш дъщеря ѝ и изгони дъщеря си. Не те е помолила да напуснеш и ти си останал въпреки обстоятелствата. Думите на Стоун накараха челюстта ми да се разтвори. Дали току-що бях чула правилно?
– Остави го, Стоун! Половината проклета страна се е оженила за майка ти! – Изкрещя в отговор другият човек.
– Излизай от къщата ми, Уесли. Ако искаш това, тогава тръгни с него. Но не си прави шибано парти в дома ми, не го разваляй и не го използвай като начин да промъкнеш този гадняр под покрива ми.
– Ти ме нарани с нея! – Извика Пресли.
Изчаках, прикривайки устата си в случай, че пуснат някоя и друга безумна бомба, и накрая издъхнах на глас. Трябваше да се размърдам скоро или някой от тях щеше да нахлуе от голямата стая и да ме намери тук.
– Тя се нуждаеше от място, където да живее. Дадох и място. Същото, което направих и за теб.
– И я чукаше, както мен? – Отвърна на удара Пресли.
Чу се въздишка.
– Беше веднъж, Пресли. Бяхме пияни. Ти се нахвърли върху мен гола в джакузито. Аз съм мъж, а ти беше разкрачена върху мен се търкаше върху пениса ми. Повярвай ми, съжалявам за този пропуск в преценката си от момента, в който се случи.
– Ти си студено копеле точно като баща си – каза другият мъж.
– Казва човекът, който живееше от една жена и чукаше дъщеря ѝ зад гърба ѝ. Какво се случи, Уесли? Свършиха ти парите, или не можеш да намериш друга безмозъчна жена, която да те издържа?
– Престани! Не мога да остана тук с теб! Ти си гаден и жесток. Отивам с Уесли. Той ме обичаше. Грижеше се за мен. – Пресли изрече думите така, сякаш бяха заплаха.
Отстъпих бавно назад, като се молех никой да не чуе стъпките ми. Това не беше моята драма и не трябваше да чувам нищо от нея. Да остана тук толкова дълго беше грешка. Бях замръзнала на мястото си и слушах всяка дума, сякаш се развиваше някаква телевизионна драма.
– Моля те, върви с него. Нямаш пари. Професията му е да живее от богати жени. Успех с всичко това – отвърна Стоун и аз започнах да бързам, докато се връщах на пръсти по коридора.
– Ти не го познаваш! – Изкрещя Пресли.
Не последва никакъв отговор.
Вмъкнах се обратно в стаята си и започнах да затварям вратата, когато тя спря точно преди щракването на ключалката. Някаква ръка я държеше отворена. Сърцето ми буквално спря и аз прехапах долната си устна.
– Вярвам, че това е отговорило на любопитството ти. – Гласът на Стоун беше делови. Нямах време да реша дали е ядосан, или трябва да му отговоря. Ръката му изчезна и натискът от тежестта на тялото ми избута вратата с трясък.
Отскочих назад и се загледах невярващо във вратата. Той ме беше хванал. Но не беше разстроен. Поне аз не мислех, че е разстроен. Беше грубо от моя страна да го слушам. Дори натрапчиво. Дължах му извинение. Можех да се опитам да избягам по-рано.
Още няколко врати се затръшнаха. Пресли изкрещя нещо. Втурнах се към банята, за да си взема душ и да се облека за деня. В някакъв момент щеше да ми се наложи да се изправя пред Стоун и да се извиня.
Трябваше обаче да помисля как да го кажа.
Докато водата се стичаше по лицето ми, образът на голия Стоун в гореща вана изникна неканен в главата ми и се опитах да го прогоня. Не исках да мисля за голия Стоун, но образът не искаше да си тръгне. Бях го виждала без риза. Знаех колко впечатляващо е тялото му.
Разочарована, засвирих любимата песен на майка ми на Елвис Пресли и се опитах да се съсредоточа върху текста. Опитах се да си представя нещо друго, но не и образа, който съзнанието ми продължаваше да показва. Когато тялото ми изтръпна, докато неволно си спомнях описанието на Стоун, че е разпъната гола, закрих лицето си, ужасена от реакцията и мислите си. Как ме беше възбудило това? Дали бях болна в главата си и едва сега го осъзнавах?
– Не съм болна, не съм болна – повтарях си тихо, докато водата не стана студена.