Глава 22
Стоун
Нещата се случват в мига, в който мигне окото. Смъртта, животът и болестта са все неща, които са променили живота ни. От момента на раждането си се научаваме да очакваме неизбежния край. Страхуваме се от него, очакваме го и се научаваме да живеем с резултата. Докато обаче не влязох в кухнята на Ван Алън и очите ми не се спряха върху Беула за първи път, никога не бях осъзнавал, че има още едно нещо, което може да се случи за част от секундата. Дали беше любов? Не мога да кажа, че беше. Да го нарека привличане беше твърде слабо описание. Бях привлечен от нея. Сякаш невидима нишка ме дърпаше.
После видях погледа на Джаспър. Той беше привлечен мигновено. Бореше се с привличането си, защото омразата му към Порша го караше да мрази всичко, свързано с нея, а и тя беше наела Беула. Колкото и да му се искаше да не може да я понася, да бъде жесток към нея, не можеше да откъсне очи от нея. Тя също не можеше да спре да го гледа. Добре чета хората. Често знаех какво чувстват, преди да го направят. Беше лесно, когато нямаше нужда да говориш. Да мълчиш и да наблюдаваш, оставяше човек да изучава неща, които другите пропускат.
Аз се сдържах. Изчаквах. Надявах се, че тя ще види колко различен е Джаспър от нея. Не парите или богатството му, не това беше проблемът. Тя беше силна там, където той беше слаб. Беше отгледана от жена, която ѝ беше дала кураж, самочувствие и признателност за нещата, които често се пренебрегват. Джаспър не го беше направил. Той все още приличаше на момче. Опираше се на мен за повече, отколкото трябваше да му позволя. И все пак той беше моето семейство през по-голямата част от живота ми. Винаги са били Джералдин и Джаспър. Единствените двама, за които знаех, че са до мен.
Исках да повярвам на думите си. Исках усърдието ми в търсенето на истината за Беула и Хайди да е било за Джаспър. Да си казвам, че го правя за него, облекчаваше чувството за вина, когато търсех по-усилено, преодолявах бариерите по пътя си и нарушавах няколко закона. Истината беше, че дълбоко в себе си през цялото време знаех, че го правя заради нея. Отчасти за да я предпазя от невидима болка и опасност. Отчасти за да се уверя, че не се възползват от нея. И накрая, за да докажа, че интуицията ми е била права. Ван Алън имаха тайна. Тайна, която щеше да направи нея и Джаспър невъзможни. Това беше моята тъмнина. Толкова силно я исках, че Джаспър не ме интересуваше.
Той не заслужаваше Беула. Тя не го познаваше. Мислеше, че е някой, който не е, и той я накара да повярва в това. Ревността ми започна да натрупва отвращение от лъжите му.
Вината, която трябваше да изпитвам за това, че Беула е тук с мен, така и не дойде. Дори когато Джаспър ме обвини в истината – че съм я искал. Не се чувствах виновен, защото исках тя да се излекува и сърцето ѝ да разбере, че това не е любов, което изпитва към Джаспър. Бях я чакал. Дадох и времето, от което се нуждаеше.
Когато очите ѝ започнаха да ме гледат по различен начин, знаех, че не мога да пренебрегна това влечение в мен. Гладът да я докосна, да я вдишам, да бъда свободен да я прегърна.
Напускането на Джаспър беше последната стъпка. Той си тръгваше. Бягаше. Ако съм имал съмнения относно чувствата му към нея, това ясно показваше, че това не е достатъчно. Мъж, който си тръгва от Беула, не я заслужава.
Моето време на тихо живеене в мъчение беше свършило.
Навеждането на главата ми, докато устата ми не покрие нейната за първи път, беше толкова близо до духовен момент, колкото никога не бях преживявал. Въздухът около нас утихна. Дишането ѝ спря. Сърцето ми заби равномерно в ушите ми. Топлината от устните ѝ ме изгаряше и знаех, че това съм аз, който трепери от връзката.
Лявата ръка на Беула се издигна и покри моята, докато я галех по шията. Дясната ми ръка се плъзна около талията ѝ, оказвайки натиск, докато не се притиснахме един към друг от главата до петите. Всеки сантиметър от тялото ѝ докосваше моето. Тя се наведе с пълно доверие. Целувката ми не я беше уплашила или изненадала. Тя отвърна със същата неотложност, която изпитвах аз.
Исках да я погледна в очите и да ѝ кажа всичко. Да и обясня всичко. Но не и сега. Тя не го изискваше. Подобно на мен, тя сякаш чакаше. В очакване на този момент.
Притиснах палеца си към пулса на врата ѝ и усетих бързия ритъм, който съвпадаше с моя. Дясната ми ръка се плъзна надолу, за да покрие идеално заобленото ѝ дупе. Стиснах я нежно и от нея се изтръгна стон, а тя се приближи и леко разтвори крака. Фината покана накара и без това твърдия ми член да забие. Този момент си го бях представял, планирал, фантазирал. Исках да не бързам, за да запомня всяка целувка, звук и изражение на очите ѝ.
Това, което исках, и реалността започваха да се различават. Нарастването от момента, в който я видях. Моментът, в който тя проговори. Моментът, в който тази проклета усмивка притисна гърдите ми, всичко това ме беше довело дотук.
Тя вдигна коляно и го плъзна нагоре по крака ми, докато стигна до бедрото ми. Още една покана. Хванах я за бедрото и изръмжах от неудовлетвореност. Гладът ми за нея бързо излизаше извън контрол. С по-голяма сила, отколкото възнамерявах, стиснах бедрото ѝ, разтворих краката ѝ по-широко и притиснах ерекцията си колкото се може по-близо до центъра ѝ. Тя не беше достатъчно висока, за да ни осигури разгорещената връзка, за която и двамата жадувахме. С двете си ръце я хванах за кръста и я издърпах по-високо.
Без да и давам указания, тя уви краката си около мен. Членът ми се притискаше към нея, където тя пулсираше от възбуда от връзката. Топлината между краката ѝ ме обгърна и направи коленете ми леко слаби. Чувствах се така, сякаш в мен се беше освободило животно, което караше всякаква мекота и нежност, която притежавах, да изчезне.
– АХ! – Извика Беула, като главата ѝ падна назад и тя повдигна бедрата си, след което ги спусна, за да разтрие твърдостта ми срещу болезнения си клитор. Тя хвана раменете ми с две ръце, очите ѝ се затвориха плътно и тя започна да се търка срещу мен.
– Ух, о, о – изпъшка тя. Тялото ѝ се движеше с нетърпение за още.
Не бях религиозен човек, но гледайки я, започнах да разбирам отдадеността. Нейната ненаситна реакция разпалваше похотта ми. Мечтаех си, че ще и се поклоня. Сега исках да я притежавам. Да се потопя в нея. Да достигна ниво, на което знаех, че никога не съм бил. Такова, което щеше да ме промени толкова, колкото и жената в ръцете ми.
Не можех да стоя повече на едно място, докато тя задоволяваше и двама ни със своите стонове и чиста отдаденост, и се придвижих към леглото. Бързо. Всеки грам кръв в тялото ми сякаш се движеше към нарастващата ми ерекция. Беше по-чувствителна, отколкото някога съм мислел. Не можех да чакам. Не можех да не бързам. Вече не. Желанието ми контролираше действията ми.
Притиснах я към леглото, отдръпнах се назад, за да разтворя краката ѝ. Очите ѝ бяха затворени, а гърдите ѝ се издигаха и спускаха, сякаш не можеше да си поеме дъх.
– Щях да не бързам. – Гласът ми звучеше като ръмжене. Безумната животинска нужда беше взела връх. – Но ти разтри тази сладка интимност върху мен. – Намалих гласа си и се наведох, за да притисна целувка към откритата кожа под ухото ѝ. – Реакцията ти ме накара да избухна – добавих.
Отдръпнах се и погледнах в очите ѝ, за да видя дали не съм я изплашил. Но видях само вълнение. Желание, което съвпадаше с моето. Ръцете ми все още бяха върху вътрешната страна на бедрата ѝ. Държеше ги разтворени колкото се може по-широко. Повдигнах ръка и закачих пръстите си в талията на пижамените шорти, които носеше.
– Когато ги сваля и видя колко си мокра, усетя колко шибано сладко е желанието ти, се страхувам, че ще загубя и малката част от контрола, който все още ми е останал.
Предупреждавах я. Дори сега, когато тялото ми буквално се тресеше от отчаянието ми към нея. Давах и шанс да ме спре.
– Добре – мекото предизвикателство излезе в задъхан дъх.
Ако в мен беше останала някаква нишка на здрав разум, тя изчезна с този единствен отговор.