Глава 26
Стоун
От прозореца на апартамента си гледах как колата и се отдалечава. Когато се събудих посред нощ с болка за нея, я отблъснах. Тя имаше нужда от почивка. Да я държа вкъщи с мен, затворена от света два дни подред, беше егоистично. Трябваше да намеря начин да преживея деня, без да я имам до себе си. Това беше нещо ново за мен, постоянният копнеж.
Джери пълнеше ушите си с истории от деня, прекаран в пазаруване, преди да забрави коя е годината и да започне да планира някакво събитие или посещение, в което ще участват мъртви хора. Да я видя с Джери беше последната капка за мен. Борбата с това нещо, което ме привличаше към нея, беше достатъчно трудна. Напомняйки си, че Джаспър я обича и макар да знаех, че никога няма да може да бъде мъжът, когото тя заслужава, се опитвах да бъда добър човек. Такъв, който не преследва жената, която най-добрият му приятел обича.
В крайна сметка това нямаше значение. Когато съдбата ти е ясна, не можеш да избягаш от нея. Тя те владее. И ти искаш това. Благодариш на Бога за това.
След като колата ѝ вече не се виждаше, въздъхнах и се отдръпнах от прозореца. Трябваше да си избистря главата достатъчно, за да се съсредоточа върху работата. Също така трябваше да планирам как да се справя с Джаспър. Това не беше нещо, което той трябваше да разбере чрез социалната ни мрежа. Защото аз не планирах да го крия. Беула щеше да бъде с мен публично. Имах благотворително събитие, на което баща ми очакваше да присъствам тук, в Савана, следващия уикенд. Беула щеше да отиде с мен. Джаспър щеше да разбере до няколко часа. Тоест, ако не дойде сам.
Върнах се в кухнята и почистих чашата, която бях използвал за кафето си. Заредих съдомиялната машина с моята чаша и тази на Беула. Ароматът ѝ беше навсякъде. Колкото и да я обичах, сладкият продължителен аромат ме караше да не мисля за нищо друго. Тя имаше работа. Аз трябваше да работя. Тази вечер обаче щях да я заведа на балкона. Късно. В тъмнината. Прикривайки устата ѝ, така че никой да не може да чуе виковете ѝ на удоволствие.
Майната му, сега имах нужда от студен душ. Сякаш отново бях на петнайсет и чистачката на къщата, която баща ми беше наел, ежедневно подскачаше пред мен по горнище с дълбоко деколте и без сутиен. Тя ме държеше в постоянно състояние на възбуда. Бях мастурбирал до образа на циците ѝ в продължение на седмици, докато тя не влезе и не ме хвана. Онзи ден тя падна на колене и ме изсмука. Поклатих глава и изтласках този спомен. Няколко месеца по-късно Хилда стана една от мащехите ми. Просто още едно нещо от моето извратено детство.
Излязох от кухнята, когато входната врата се отвори.
– СТОУН! – Гласът на Пресли отекна в апартамента. Нищо не можеше да ме отърве по-бързо от твърдия ми член. Ебати майката, не бях в настроение за това.
Заобикаляйки ъгъла, я намерих там с черни ивици спирала, стичащи се по лицето ѝ, докато драматично ридаеше. Това беше преструвка. Знаех го, както винаги съм познавал фалшивите ѝ прояви на емоции. Наблюдавах я, докато подготвяше представлението си.
– Той ми взе парите. Открадна ги от мен! После си тръгна! – Проплака тя.
Не се изненадах. Човекът беше измамник. Бях се опитал да ѝ го кажа, когато се премести при мен последния път, след като той я беше изоставил. Този път не си губех дъха.
– Защо нахлуваш в дома ми без предупреждение? Не знаех, че трябва да сменя ключалките. На вратата има звънец. Използвай го. – Тонът ми беше студен. Плосък. Скучен.
Тя направи пауза за миг. Не беше подготвена за този отговор. Беше се надявала на загриженост. Съчувствие. А аз не реагирах по начина, по който тя искаше. Рутинната ѝ програма щеше да се нуждае от корекция в последната минута. Видях го в очите ѝ, докато бързо променяше посоката си.
– Знам, че ме предупреди, но бях наранена, Стоун. Ти имаше тази жена тук. Знаеш какво чувствам към теб. И тя беше хвърлена в лицето ми, където живеех. Това ме нарани. Исках да се чувствам обичана и Уесли ме накара да се почувствам така.
Бяха добра двойка. Пресли и Уесли. И двамата използваха другите за своя полза, докато не приключеха с тях. Аз нямах време за това. Бях свикнал да бъда сам тук. Сега това беше и домът на Беула. Исках животът ми с нея да бъде точно такъв. С нея. Пресли не можеше да бъде част от това. Тя не би искала.
– Ти си пораснала. Имаш работа и можеш да си намериш собствено жилище. Животът ти тук беше временен. Нещата са се променили. Вече не е възможно да живееш тук.
Извадих телефона си от джоба и проверих часа.
– Почти осем е и трябва да се облека за работа. Следващия път, когато решиш да влезеш в дома ми без покана, ще се обадя на полицията.
Не ѝ дадох време да реагира. Да се ядоса. Минах покрай нея. Отворих входната врата и я задържах отворена.
– Довиждане, Пресли.
Тя не помръдна. Очите ѝ се стесниха и тя ме погледна. Когато не постигаше своето, тя често се държеше като раздразнено петгодишно дете.
– Ти ме изхвърляш? – Гласът ѝ беше недоверчив.
– Ти вече си тръгна. Никога не ми се е налагало да те изхвърлям.
– Ти ме отблъсна. Отново и отново. Обичам те, но ти не искаш да видиш това. Не ти пука. Не можеш да обичаш. – Гневът ѝ се успокои малко. Тя променяше курса си. – Бяхме добри, Стоун. Чука ме така, както никога не съм била чукана. – Тя понижи гласа си до това, което смяташе за секси тон. – Харесваше ми да си пъхаш члена в гърлото ми. Караше ме да се давя. Натискаше твърде много. Да имам горещата ти сперма върху езика си. Все още усещам вкуса и. Искам го. Жадена съм за нея. – Тя вече се приближаваше към мен. Когато ръцете ѝ стигнаха да ме докоснат, хванах и двете и я отдръпнах назад.
– Не ме докосвай. Време е да си вървиш.
Тя нямаше да се остави лесно да бъде убедена.
– Не искаш ли да го направя? Устата ми да засмуква силно пениса ти. Като близалка върху устните ми. Пръстите ми вътре в мен, които ми доставят удоволствие, докато те поемам целия в гърлото си, колкото се може по-надълбоко…
– Губиш ми времето. Отговорът е „не“. Не искам пенисът ми да е близо до която и да е част от теб. Сигурен съм, че има хиляди мъже, които го правят. Иди и си намери някой.
В очите ѝ имаше ярост и знаех, че е на път да избухне. Поне бяхме стигнали до края на това нелепо посещение.
– Това е тя, нали? Тя все още е тук! Ти я чукаш! Тя е бял боклук, Стоун! Ниска класа…
Посегнах към нея и като я хванах за ръката, физически я избутах от апартамента ми. Това беше за нейна безопасност. Като я слушах да говори за Беула по този начин, ме тласкаше към място, което тя никога не беше виждала и не искаше да преживее.
– Напусни – заповядах аз.
– Толкова ли е добра? – Изплю се тя върху мен. – Ще остарее. Нейните боклучави корени не могат да те направят щастлив. Харесваш скъпи неща, Стоун.
– Затварям тази врата и ти давам три минути да напуснеш сградата, преди да извикам полицията да те изведе. Ясно ли се изразих?
Тя отметна рамене назад, сякаш я бях обидил. Сякаш не беше влязла в дома ми без покана. Не я изчаках да отвори уста и да каже нещо повече.
Блъскането на вратата ми донесе облекчение. Това беше краят на тази част от живота ми. Край на оправянето на неуредените въпроси на баща ми. Неговият свят не беше мой.
Назад към част 25 Напред към част 27