Глава 6
Шантел влезе в стаята с бутилки Грей Гус, Мейкърс Марк и сода. Тя ги постави на масата и се върна за чашите. Стоях и гледах как Шей отваря кутиите, изваждайки шоколадов сладкиш, след което започна да яде.
– Седни. Отпусни се, кучко. Не стой там и не се нервирай, той не е тук. Ето какво получава за това, че е избягал.
Шей се свлече на дивана и подпря краката си на масичката за кафе. Мебелите на Стоун бяха скъпи. Седенето върху тях ме караше да се чувствам неудобно. Но нямаше как да я помоля да махне краката си от мебелите – тя правеше това, което искаше.
Когато Шантел се върна с чаши и лед, Шей посочи водката.
– Направи и нещо, моля. Тя е толкова напрегната, че не може да седне.
Бавно свих колене и седнах на килима под мен. Не можех да се накарам да пия и да ям върху неговите мебели.
Шей извърна очи към мен, а Шантел ми подаде сода с водка.
– Пий – каза тя весело.
Обгърнах с ръце студената чаша и я погледнах само за секунда, преди да отпия дълга глътка. Шей беше права. Бях напрегната и имах нужда да се отпусна.
Шей изръкопляска.
– Браво! А сега изяж един или десет сандвича. Те са адски малки. – Шей погледна към Шантел. – Ти самата можеш да използваш около десет сандвича.
Шантел се свлече на дивана и сви крака под себе си. Това беше впечатляващо, като се има предвид, че имаше крака, дълги колкото височината на повечето хора.
– Изпивам си калориите – отвърна тя. – Свърза ли се с Фиона? Ще дойде ли?
Шей посегна към бутилката „Мейкърс Марк“ и си наля една чиста чаша за себе си.
– Тя е на среща. Нов човек.
– А, Бруно. Забравих за това – замислено каза Шантел.
– Името му е Бруно? – Шей звучеше развеселено. Трябваше да се съглася, че името беше интересно.
– Да. Той е учител в училище. Алгебра в гимназията. Запознала се е с него на кафе.
Не можех да си представя Фиона с учител. Изглеждаше прекалено бляскава, но съпоставката ме накара да се усмихна. Или пък водката ме накара да се усмихна. Хапката поничка не попиваше малкото водка, която бях изпила. Облегнах се назад на дивана и придърпах коленете си нагоре, опирайки питието си на дясното коляно, докато с лявата си ръка изяждах остатъка от поничката.
– Джаспър се появи, имаше викове, в крайна сметка те прихвана Фиона по молба на Стоун, Стоун ти остави писмо на следващата сутрин, сега го няма, а ти си тук. Това е обобщението, което получих. Искаш ли да поговорим за това? – Шей натъпка в устата си малък сандвич.
Замислих се за миг, след което наклоних глава.
– Не. Предпочитам да забравя.
– Достатъчно справедливо – каза Шантел. – Нека поговорим за това, което планираш да правиш по-нататък.
Да поговорим за това не беше лоша идея. Нямах с кого друг да говоря и трябваше да разбера нещата. Отпих още от питието си и облизах захарта от пръста си, останала от поничката, преди да отговоря.
– Мисля, че ще си намеря квартира извън града. Там наемът е по-достъпен. Ако не запазя работата си при Джералдин, ще трябва да си намеря работа някъде другаде. Отделям пари, така че би трябвало да съм добре за няколко седмици.
Шантел въздъхна.
– По дяволите. Надявах се, че ще останеш и ще се бориш с него. Той трябва да има шибана реакция на нещо, вместо да не му пука. Толкова ми омръзна това негово отегчено изражение.
– Той беше добър с мен и ми помогна, когато бях напълно изгубена. Наистина не знам защо си тръгна. Освен ако не съм искала обяснения за повече, отколкото той искаше да ми каже. В края на краищата това беше негов избор. Независимо от това, не мога да остана тук и да го принуждавам да стои далеч.
– Не виждам защо. Ние те харесваме повече. – Усмихна ми се Шей, докато дъвчеше сандвича, който току-що беше пъхнала в устата си.
Те всъщност не познаваха Стоун. Предполагам, че никой не го познаваше – дори и аз. Трудно беше да се сближиш с него, но независимо от грешките, които беше допуснал, знаех, че в него има доброта. Дори и да имаше някакви изкривени проблеми в резултат на жестоко детство. Бях го виждала да бъде добър, когато не се налагаше.
– Не си го виждала с Джералдин. Не мога да опиша начина, по който се грижи за нея и е винаги там, когато тя има нужда от него. Знам, че той обича Джералдин. Той също така излизаше от пътя си, за да помогне на Джаспър, когато знам, че Джаспър не го заслужаваше. Стоун има добро сърце. Той просто е внимателен с хората. В него има много болка и щети.
Шантел си наля още водка.
– Той е идиот. Виждаш всичко това, когато никой друг не може да види покрай елитарното незаинтересовано изражение, което винаги носи на великолепното си лице. Трябваше да те задържи. Всички останали жени в живота му бяха с него заради това – тя протегна ръце, сякаш стаята беше причината да са с него. – Всичките гадости, които той има. Парите му. Името му. И, разбира се, талантът му в леглото. – Тя изсумтя и ме дари с тъжна усмивка. – Съжалявам. Но съм чувала как се говори.
Шей изхърка.
– Разбира се, че си чувала.
Не исках да знам дали Шантел е била със Стоун сексуално. Това беше последното нещо, което трябваше да си представя. Съвършеното ѝ тяло беше плашещо.
– Не бъди кучка – каза Шантел на Шей.
Шей млъкна и аз изпитах облекчение. После пих още малко. Тялото ми започна да се чувства отпуснато и топло, тъй като течността започна да действа магически. Облегнах глава на дивана зад мен и въздъхнах.
– Той е доста невероятен. Не съм имала много опит в секса преди него, но дори и аз знаех, че това не е нормално. Беше разтърсващо. – Явно езикът ми беше започнал да се върти по собствена воля. Не ме интересуваше. Беше истина.
– И водката е подействала точно толкова бързо. Дай и още една поничка. – Засмя се Шей.
Преди да успея да кажа нещо друго, поничката беше в ръката ми. Дори не я погледнах, докато пъхах една хапка в устата си и дъвчех, усмихвайки се. Поничките бяха добри. Калориите и перфектното дупе на Шантел вече не ми се струваха важни. Предпочитах да хапна захарната вкусотия, отколкото да имам нейното тяло. Поне в момента бих го направил. Утре сутринта вероятно щях да се чувствам различно. Тази мисъл ме накара да се засмея.
Отваряйки очи, изучавах блещукащите светлини на полилея над нас. Вероятно струваше повече пари, отколкото бях изкарала за краткия си живот. Беше красив. Елегантен. – Мислиш ли, че Стоун някога е изучавал този полилей? Като наистина да оцени колко е красив, когато светлините са включени и всички кристали блестят от светлината.
– Е, не. Освен ако не е седял там, където ти седиш, пиян до козирката – отвърна Шей.
– Това наистина е нещо. Смятате ли, че Марти и Фиона някога ще се сдобрят отново? – Смени темата Шантел и аз извърнах глава, за да я погледна на дивана. Сега тя беше вперила поглед в светлините на полилея.
– Мисля, че все още се чукат редовно – отвърна Шей.
Шантел изтръпна.
– Наистина?
– Да.
– Тогава предполагам, че поканата ми за среща с него е лоша идея. – Тя звучеше разочарована.
Шей сви рамене.
– Не е моя работа.
Всички седяхме в мълчание няколко минути. Мислите ми бяха насочени към Стоун. Мислите на Шантел бяха за Марти, а не бях сигурна за кого мисли Шей. Пих още и с всяка глътка усещах как животът ми става по-лесен. Сякаш се носех на щастлив облак.
– Продължавам да правя секс с Мак – изригна Шей.
Не можех да кажа, че бях изненадана от това.
– Добре. – Отговорът ми беше сърдечен, макар че може би не звучеше така.
– Всички вече знаят това – беше отговорът на Шантел.
– По дяволите – промълви Шей.
Започнах да се кикотя. Шантел се присъедини към мен и Шей се разсмя на глас заедно с нас двете. Смехът ни стана по-силен, тъй като светът изведнъж стана смешен. Колкото повече се виждахме как се смеем, толкова по-смешно ни се струваше. Страната ме болеше от смях. Сълзите се търкаляха по лицето ми и аз бях добре – поне засега. Щеше да ми се наложи да се изправя отново пред болката. Но тази вечер се чувствах страхотно да се смея в лицето на всичко, което се беше случило.