Аби Глайнс – Сладка – Сладко малко нещо – Книга 1 – Част 8

Глава 7

На следващата сутрин в къщата с басейна не остана никой освен Джаспър. Останалите си бяха тръгнали снощи. Видях как скъпите им коли се отдалечават. Не бях сигурна дали ще се върнат или Джаспър ще се премести в спалнята си. Знаех, че днес трябва да почистя къщата до басейна. Вчера той ми беше казал да не се тревожа за това, а да се върна след девет сутринта и да я почистя основно. Щеше да ми остави и списък с хранителни продукти.
Гледах го как излиза в осем и трийсет тази сутрин, облечен в костюм, с разрошена руса коса, и трябваше да призная, че беше зашеметяващ. Не приличаше на изпълнителен директор. Изглеждаше като модел от корицата на списание GQ. Но явно щеше да работи някъде. Не бях сигурна дали имат офиси в Савана. Очевидно „Ван Алън Индъстрис“ имаше нещо тук.
Чух звука от щракане на токчета по мраморния под и разбрах, че Порша върви в моята посока. Приключих с почистването на стъклените врати точно когато тя влезе в стаята.
– Всички са изчезнали. Трябва да излезеш оттам сега и да почистиш това място. Да го направиш безупречно. Не му давай причина да се оплаква. Той ще потърси нещо. Не му давайте нищо. А сега върви – каза тя с махване на ръка. Накара ме да се почувствам като куче, което тя отблъсква.
Отидох, както ми беше заповядано, до къщата с басейна, без да обръщам внимание на това, че Джаспър беше казал да изчакам до девет часа. Той току-що беше тръгнал, така че реших, че съм в безопасност. Освен това, ако Порша продължаваше да се държи с мен като с нежелан домашен любимец, можех да се защитя и да я накарам да ми се разсърди. Тя не искаше да ме пусне. Това беше очевидно. Отново ме накара да се запитам откъде познаваше майка ми и защо ми помагаше сега. Деветнайсет години от живота ми, а нито веднъж не бях срещала или дори чувала за Порша Ван Алън.
Когато се бях представила на Порша, не бях достатъчно смела, за да я притисна или да поискам информация. По онова време бях благодарна, че ми беше дадена възможност да се погрижа за Хайди. Загадка беше защо колкото повече правеше за Хайди и за мен, толкова повече се притесняваше Джаспър да не ме изгони. Накара ме да се запитам какво ли е направила майка ми за Порша, за да заслужи подобно заплащане.
Басейнът беше спокоен, а сутрешното слънце блестеше върху блестящите му, тъмносини дълбини. Без басейнът да е покрит с хора, тук беше приятно. Животът и работата в тази къща не бяха чак толкова лоши. Това не беше дом. Не се чувствах точно добре дошъл. Но нещата можеха да бъдат и много по-зле.
Мама винаги ми беше казвала:
– На някой друг му е много по-зле от теб. Никога не се самосъжалявай. Ти си жива. Това е достатъчно, за да си благодарна. – Живеех според това правило. И все още го спазвах. То беше това, което ме държеше здравомислеща. То беше мястото, където намирах радост, когато изглеждаше, че няма причина да бъда щастлива. Идеален ли беше животът ми? Не. А този на някого? Не. На всеки са се случвали лоши неща. Загубите са част от нашия път по тази земя.
Устоях на желанието да се наведа и да прокарам пръсти по гладката повърхност на водата. Порша несъмнено ме наблюдаваше, за да се увери, че съм отишла на работа, както беше поискала. Забързах към къщата до басейна, готова да овладея каквато и бъркотия да ми беше оставена. Можех да си представя всякакви гадости след това парти.
Когато отворих вратата и видях идеално подредената жилищна площ, спрях. Това изобщо не беше гадост. Нито пък мръсно. Разбира се, цялото място се нуждаеше от малко метене, миене и бърсане на прах, но мястото не беше затрупано с празни бутилки от бира, храна или презервативи – за което се бях подготвила психически. Дори бях очаквала да намеря едно голо момиче, което да се забавлява.
Не бях очаквала подредена къща с басейн. Дори не и близо.
Нямаше как това място да остане чисто по време на това парти. Някой беше оправил, изнесъл боклука, прибрал мръсните кърпи и очевидно беше заредил съдомиялната машина – беше пълна, но чиниите бяха чисти.
На бара имаше бележка, написана с чист почерк. Списъкът беше за хранителни продукти, точно както Джаспър беше казал, че ще има. Не очаквах, че той е човек, който прибира след себе си, още по-малко след другите. Този спретнат маниак не се вписваше в това, за което го мислех. Предполагам, че съм била малко осъдителна. Джаспър Ван Алън беше непознат за мен. Нямаше защо да приемам най-лошото за него, когато не го познавах.
Сгънах списъка и го прибрах в джоба си за по-късно. След това започнах да вадя почистващите препарати, които Джаспър ми беше казал, че ще намеря под кухненската мивка. Мопът и метлата щяха да са в задния шкаф до банята. Изненадващо, но консумативите бяха много добре подредени.
– Джаспър каза, че няма да влезеш тук до девет. – Гласът на Уинстън ме стресна, което ме накара да изпищя, докато се въртях, държейки в ръка спрей с почистващ препарат.
– О! – Беше всичко, което успях да кажа. Това беше един от онези моменти, в които разпознаваш гласа, но не си знаел, че е наблизо, така че не можеш да помогнеш на изненаданата си реакция.
Уинстън свъси вежди, сякаш наблюдаваше идиот. Искаше ми се да мога да му отвърна с една вежда точно на него.
– Мислех, че мястото е празно – казах отбранително.
– А аз мислех, че няма да дойдеш до девет – повтори той.
Не че трябваше да му се обяснявам, но все пак го направих.
– Порша видя, че Джаспър тръгва, и ме изпрати по-рано от предвиденото. Искаше да имам достатъчно време да почистя мястото. – Погледнах наоколо. – Явно е очаквала да е в много по-лошо състояние.
Той не отговори. Вместо това отиде до вратата и взе един комплект ключове, които бяха на масата там. Без да каже нито дума, той излезе. Не че трябваше да ми казва довиждане или изобщо да говори с мен, но беше грубо. Дори студено. Сякаш не бях достатъчно важна, за да ми каже думи на раздяла. Дрън-дрън.
Джаспър беше обратното – беше мил. Той не беше груб. Поне не по този начин. Понякога можеше да бъде твърд, но разбирах, че е ядосан на майка си. За другите той изглеждаше забавен, учтив, мил. Защо беше приятел с Уинстън, нямах представа. Нищо в Уинстън, каквото и да беше фамилното му име, не приличаше на Джаспър. С изключение, разбира се, на банковите им сметки.
Изтръгнах него и поведението му от мислите си. Вместо това се съсредоточих върху мечтите си един ден да отида в училището за медицински сестри, докато чистех. Съсредоточих се върху това как ще си намеря работа и ще си позволя да се грижа сама за Хайди. Как ще накарам майка ми да се гордее с нас, докато ни гледа от облаците. Всички тези неща ме караха да си напявам мелодия и да се наслаждавам на спокойствието, докато работех.
Знаех, че тези мечти не са близки. Щеше да ми отнеме известно време да измисля подробностите, защото всичко, което получавах от Порша, беше покрив над главата ми, храна и петдесет долара седмично. От това трябваше да извадя пари за бензин, за да се видя с Хайди. Порша се грижеше за дома на Хайди. Този дом беше най-важното нещо и единственото, от което се интересувах. Но спестяванията ми възлизаха средно само на 160 долара на месец. Трябваше да минат години, за да се превърнат в достатъчно пари за обучение, за апартамент и за грижи за Хайди.
Да работя някъде нощем беше вариант, който обмислях. Ако Порша нямаше нищо против да си тръгвам след вечеря, можех да работя някъде няколко вечери в седмицата. Ако можех да спя поне три нощи в седмицата, мисля, че щях да се справя. Нямаше много възможности за нощна работа, но се бях огледала какво има на разположение. Рецепция в хотел, служител на бензиностанция, сервитьорка в ресторант или хостеса в нощен клуб. Гардеробът в нощния клуб нямаше да е голям, но тази работа се заплащаше най-много. Тъй като това беше университетски град, имаше няколко места, където можех да работя като сервитьорка. Но в един хотел щеше да е много по-лесно.
Беше почти обяд, когато тръгнах към магазина за хранителни стоки. Почистването на къщата с басейна не ми отне толкова време, колкото си мислех – благодарение на Джаспър.

Назад към част 7                                                        Напред към част 9

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!