Текс
Настояще
Лиам седеше на един от черните кожени дивани в библиотеката, когато влязох в стаята. Преди тридесет минути беше изпратил Мика да ме събуди. Имаше въпроси.
Погледна от телефона си и посочи с брадичката си към дивана срещу него.
– Седни – каза ми, след което се върна да пише нещо на телефона си. Вероятно пишеше на жена си, Либърти.
Мика ме последва в стаята и затвори вратата.
Мислех, че Лиам е заминал вчера за Окала. Фактът, че все още беше тук, не беше непременно нещо добро. Малко неща го държаха далеч от жена му и сина му. Постави телефона си на дивана до себе си и се протегна да вземе няколко листа от масичката между нас.
– Трябва да знам всичко, което знаеш за Сейлъм Мърфи – каза ми.
Сейлъм? Защо ставаше дума за Сейлъм?
– Майка ми я приюти, след като насилствения и баща влезе в затвора за убийство. С нея станахме двойка няколко месеца преди да навърши осемнадесет. Майка ми почина по-малко от две години по-късно. Сейлъм замина за SCAD в Савана – това е училище по изкуства, колеж, нещо такова. Когато майка ми почина, аз се отклоних от правия път. Скъсах със Сейлъм. Майка ми се беше постарала да я запише в по-добро училище за изкуства и тя получи стипендия за училище в Род Айлънд за следващата есен. Тя замина. И това е всичко, което знам. Това беше края за нас. Не я видях повече, докато не влязох в бара на Пепър преди около два месеца и тя седеше там.
Това беше най-краткото резюме на това, което знаех за Сейлъм. Имаше неща, които нямаше да споделя. Не ми пукаше дали е президент.
– Не си се свързвал с нея, откакто я видя в бара? – Попита той.
По изражението му разбрах, че знаеше, че съм го направил. Блейз Хюз можеше да разбере всичко. Имаше широки връзки.
– Отидох в галерията сутринта на интервюто ѝ и я видях отново в бара. – Неясно. Бях колкото се може по-неясен, докато не разбера какво, по дяволите, става.
– Привързан ли си към нея?
Това беше труден въпрос. Не се чувствах комфортно да отговоря.
– За какво става дума? Познаваш ме от четиринадесет години.
За първи път през всичките тези години ми говориш за нея, и то защото е замесена в нещо в бара на Пепър.
Лиам леко повдигна вежди.
– Избягваш отговора. Привързан си към нея. – Той вдигна документите. – Това са неща, които трябва да знаеш, и информация, която не напуска тази стая. Разбра ли? – Погледна от мен към Мика.
Страх започна да ме обзема страх, затваряйки ме в неприятно усещане. Какво щеше да ми каже? Щеше ли да се наложи да избирам между Сейлъм и клуба? Тя беше невинна жена. Той нямаше да я изхвърли от комплекса. Щеше да бъде мъртва или отвлечена и изнасилена в рамките на часове. И в двата случая нямаше да мога да живея.
Мика отговори:
– Да – а аз отвърнах:
– Какво е? – Без да се съгласявам с нищо.
Лиам изпъна врата си и видях, че не харесва отказа ми да се съглася, но той трябваше да разбере, че лоялността ми имаше граници. Една граница, и той я беше открил – Сейлъм.
– Искам да ми обещаеш, Текс. Това не напуска тази стая – повтори Лиам.
– Ако това засяга Сейлъм и тя трябва да знае за собствената си безопасност… – Казах му, без да ми пука, че очите му се стесняха.
– За човек, когото не си виждал от осемнадесет години, си ужасно защитен – каза той, изучавайки реакцията ми.
– Някога тя означаваше много за мен. Майка ми я обожаваше. Оставих нещата така.
Лиам обаче не изглеждаше заблуден.
– Добре. Но трябва да знаеш, че ако получи тази информация, може да се окаже в още по-голяма опасност, отколкото вече е.
Тогава нямаше да пророня и дума, но бях готов да изтръгна проклетите документи от ръката му. Какво знаеше той? Как Сейлъм беше в още по-голяма опасност?
– Познаваше я като Сейлъм Грей. Преди четиринадесет години се омъжи за Еймън Мърфи и прие неговата фамилия. Вероятно това беше единственото, което знаеше за мъжа, за когото се омъжи – каза Лиам и ми подаде документите.
Хванах ги, а сърцето ми заби в гърдите. Какво, по дяволите, имаше предвид?
– Блейз не вярва, че ДЕА знае нещо за това, но е почти сигурен, че ЦРУ знае. Не може да бъде сигурен, че не я следят, въпреки че съпруга и е мъртъв. Решението и да се премести в Маями беше нещастно, тъй като пристанището на Маями е известно с контрабандата на наркотици.
Погледнах нетърпеливо документите.
– В какво, по дяволите, беше замесен съпруга и? – Изръмжах.
– Еймън Мърфи – за когото се смята, че е известен и като Ри – контролираше контрабандата на хашиш и кокаин в Ирландия от луксозни яхти, идващи директно от Мароко. Семейството му ръководи операцията и разпространява наркотиците в цяла Европа. ЦРУ се намеси, когато същите партиди, които бяха конфискувани в Европа, се появиха при наркоразбивания в цяла Америка.
Гледах документите в ръцете си, докато думите започнаха да се размиват. По дяволите.
– Добре, чакай – каза Мика. – Казваш, че приютяваме съпругата на ирландски наркобарон? И сестра ми се е сприятелила с тази жена? Как е могла да не знае с какво се занимава съпруга и?
Косата ми настръхна и кожата ми започна да гори, докато погледнах Мика.
– Спокойно, Текс – заповяда Лиам, но аз го игнорирах.
– Какво? – Попита Мика, гледайки ме с недоверие. – Това е легитимен въпрос.
Кръвта зашумя в ушите ми, докато се изправях, но ръка ме удари в гърдите и ме задържа. Погледнах към Лиам, който скочи от стола си и ме отблъсна от Мика.
– Успокой се, по дяволите! – Изръмжа той към мен. – Това е въпрос, на който трябва да получим отговор. Ако тя знае, тогава може да доведе тази гадина до нас. Имаме нужда от отговори, а ти трябва да се успокоиш и да слушаш.
– Тя не знае – изръмжах аз.
– И откъде го знаеш? – Попита Лиам.
Защото познавах Сейлъм. Тя никога не би се забъркала в този свят. Но това не беше отговора, който той искаше. Той искаше доказателства. Блейз Хюз искаше доказателства.
– ДЕА ще дойде тук за показания за това, което се е случило в бара на Пепър, след по-малко от час. Пепър я подготвя какво да каже, за да ни оневини всички. Не че искат да повдигнат обвинения срещу някого от нас. ДЕА са толкова надрусани, колкото Снуп Дог, от факта, че са конфискували това, което им трябваше от галерията и нещата на Кендрикс, за да вкарат Лорд Ландиаго зад решетките.
Смъртта на Хатер Ландиаго не е нещо, за което те се интересуват да отмъстят. За тях това е един Ландиаго по-малко, с когото да се занимават. Щом това приключи, ни посъветваха, че Пепър и Сейлъм трябва да останат тук, докато не преценят, че е безопасно да се върнат към живота си. В противен случай ще трябва да ги включат в програмата за защита на свидетели.
– Те не осъзнават връзката на Сейлъм. Но ДЕА и ЦРУ често споделят информация и работят заедно по случаи като този, организиран от Еймън Мърфи. Ако го свържат, не знам какво ще направят със Сейлъм. Той може да е мъртъв, но баща му е жив. Също и брат му, който живее в Ирландия и се занимава с трафика оттам.
Паниката надделя над гнева, който ме беше обзел.
– Тя не знае – казвам му с пълна убеденост, защото имам нужда това да е истина. Не бях сигурен как щях да я защитя, ако знаеше.
– Това трябва да разберем. Щях да накарам Лик да продължи да се сближава с нея и да види дали може да измъкне истината от нея, докато е тук. Но след реакцията ти…
– Лик няма да я доближи, никога по дяволите – казах през зъби.
Лиам кимна веднъж с глава.
– Добре. Тогава ти го направи. Но ще трябва да я чукаш. Вкарай я в леглото си. Тя трябва да ти се довери. Това е най-бързия начин да разберем какво знае.
Поклатих глава.
– Не ми трябва да я чукам – казах. Не се доверявах на себе си, че ще успея.
– Тогава Лик може…
– КАЗАХ, НЕ. – Думите ми излязоха като рев, докато гнева изригна в мен при мисълта за ръцете му върху нея.
Лиам ме хвана за ризата с юмрук и се приближи към лицето ми. Гневът пламна в очите му. Не беше първия път, когато го виждах така, но беше първия път, когато беше насочено към мен.
– Ще рискувам да кажа, че тя е повече от някой, когото е познавал – каза Мика.
– Нямаш избор, по дяволите – изръмжа Лиам. – Или ще се сближиш с нея и ще я чукаш, или Лик ще го направи.
– Не виждам какъв е проблема – добави Мика. – Имаш чувства към нея. Никога не съм те виждал да се държиш така заради жена. Получаваш заповед да чукаш жена, която искаш.
Той не разбираше. Никой от двамата не разбираше. Със Сейлъм никога не беше просто секс. Ако беше, тя нямаше да ме притежава. Нейната рисунка нямаше да е татуирана над сърцето ми. И аз нямаше да продължавам да губя разсъдъка си заради нея, след като я нямаше в живота ми от осемнадесет години.